Процедурата за изстрелване на атомна бомба в САЩ е следната:
Президентът трябва официално да даде команда за изстрелването на въпросното оръжие. Обикновено процедурата трае няколко минути и след официалното разрешение има няколко критични стъпки, които трябва да се изпълнят.
След даването на разрешение, президентът трябва да се срещне с най-високопоставените военни съветници. Срещата се извършва в така наречената стая за обсъждане на ситуации. Ако президентът не може да пътува, връзката се осъществява по телефон.
Ако след съвета (чиято основна цел е да се предотврати удара чрез представяне на потенциалните щети) президентът все пак настоява да бъде нанесен удар, следва оторизиране на заповедта чрез прочитане на код. Обикновено са две фонетични букви като например „Делта-Ехо“.
Президентът използва така наречената бисквитка, която е ламинирана и винаги трябва да бъде в него. Обикновено върху нея има правилен отговор, който автоматично потвърждава заповедта.
Пентагонът изпраща кодираното съобщение до въпросния ракетен екип. Обикновено съобщението е с дължината на един туит – около 140 символа.
В тези 140 символа се крие и плана, както и запечатаните кодове за авторизация. При предадена заповед се отваря сейфа, където са въпросните кодове. Прави се сравнение между изпратените и тези във сейфа.
Ако ракетата трябва да се изстреля от подводница се извършва и малко по-различна процедура. Обикновено капитанът, офицерът на мостика и още двама независими кандидати трябва да сравняват кодовете. По протокол след 15 минути от получаването на заповедта, ракетата трябва да бъде в бойна готовност.
Ако ракетата се изстрелва от сушата ще трябва да се извърши още една допълнителна процедура. Обикновено по земя има около 50 ракети в бойна готовност, контролирани от 5 екипа в различни локации на САЩ. Всеки екип трябва да гласува изстрелването чрез завъртането на ключовете си за достъп по едно и също време.
Обикновено има 5 различни ключа, но са необходими само два за активирането на ракетата. Ако ракетата се изстрелва по суша, обикновено е в бойна готовност до няколко минути. Веднъж щом ракетата е изстреляна, няма връщане назад.
И както се досещате, следват ефектите от тази атака, предвождани преди това от ядрената зима, нарушаването на озоновия слой и милостта на вятъра.
Процедурата е умишлено усложнена, за да може да се помисли много сериозно, преди да се стигне до окончателното решение.
През 1981 г. един професор от Харвард на име Роджър Фишър публикува специален експеримент в бюлетина за Атомни науки. Там предлага на американския президент да остави всички оторизиращи кодове в гърдите на млад доброволец. Първата причина е ясна – по-сериозна защита, а втората е обвързана с изваждането им чрез използването на хладно оръжие. Убиецът на ходещия атомен сейф ще бъде именно американския президент.
П-р Фишър заявява, че доброволецът трябва да е инжектирал всички кодове в малка капсула до сърцето. Следващото изискване е да бъде навсякъде с американския президент, както и винаги да носи куфар с много сериозен и добре наточен касапски нож. В случай на нужда, американския президент трябва собственоръчно дастигне до кодовете, убивайки доброволеца. Мотивите на професора са, че освен съобщаването за смъртта на милиони хора, той също ще трябва да пролее кръв на килима в Белия дом. Предложението стигнало до Пентагона и бързо било отхвърлено, поради простата причина, че след извършването на убийство, може да се разколебае и никога да не даде разшрение.
Идеята е достатъчно хуманна, особено след като човешкото същество ще види как наистина изглежда смъртта. Има и друга причина, поради която е отхвърлено предложението. Човек, който постоянно да следва президента ще изложи на риск цялата сигурност, следователно няма смисъл процедурата да се усложнява така.