Джак Нортроп създаде съвършен бомбардировач, който така и не влезе в употреба
Първият самолет Northrop YB-49 определено е различен летателен апарат, който със сигурност може да остане завинаги в историята като основоположника на следващото поколение бомбардировачи. Първите прототипи се движат над пустинята Мохаве в САЩ. Мнозина за първи път чуват реактивните двигатели на самолета, но това е само началото на една нова и интересна епоха в полетите.
Историята на аероинженера Джак Нортроп не може да се подмине, до днес можем да спорим дали вдъхновението идва директно от тайните лаборатории на Германия, които така или иначе са бързо ограбени след края на войната. За създаването на YB-49 можем да забележим присъствие още по време на битката за Великобритания. Немските учени отдавна мислили вариант, с който да заглушат доста добре познатата английска радарна система.
Нортроп започва да мисли за създаването на машина, която да редуцира значително въздушното съпротивление, освен това се забелязва, че е готов да премахне абсолютно всичко, което намалява скоростта и позволява на летателния апарат да се движи с невероятна скорост. Нека обаче да не забравяме, че самолетът на братята Хортън много прилича на този и не е случайно, че Ho 229 така или иначе е транспортиран към САЩ. Дали инженерът наистина е успял да довърши немския летателен апарат или просто се е вдъхновил от идеята, това не можем да знаем, но след като свършва глобалният конфликт, можем да бъдем сигурни, че всяка една страна няма да си позволи да изостане толкова сериозно от немската военна машина.
Първият проект N-1M „Jeep“ разполага с ламинирано дървено крило. След няколко полета над сухото езеро в Розманд, Калифорния става ясно, че конструкцията е доста нестабилна по време на вертикални маневри. Въпреки първите проблеми, американският екип решава да произведе още N-9M прототипи и този път поставят два 6-цилиндрови Menasco. Още през 40-те години на миналия век, когато Европа вече е разкъсана от немското оръжие и мнозина очакват и скоро време Великобритания да се предаде, редица оръжейни компании бързо започват работа върху нова технология. Американската авиация пуска нова поръчка за самолет, който може да носи товар от 5 тона бомби и да изминава около 16 000 километра. Едва ли има достатъчно предложения, но точно финансирането дава надежди на американеца да започне работа върху своя проект.
Извикан е и Макс Стенли, който трябва да поеме ролята на първия тестови пилот в XB-35. Излита от Калифорния на 25 юни 1946 г. и лети към Мурок . Първият официален полет, поне според Макс, е истинска красота. Самолетът се движи перфектно с радиалните двигатели на Pratt & Whitney. Звукът им напомнял много на разгневените ротори на дрон , а според Макс, всичко това било звука от кошер агресивни пчели. Изминава 12 800 километра, но така или иначе не успява да покрие изискванията на армията, но е достатъчно близо. Конструкторът се връща обратно на черната дъска и мисли с какво да подобри своя проект.
Решава да постави единични пропелери, да намали максималната скорост и тавана на полета. В този момент армията разглежда и един по-сериозен противник – Convair B-36. Конкуренцията също се намира достатъчно близо до изискванията и тук идва времето за промяна. XB-35 получава реактивни двигатели. През 1947 г. полковник Албърт Бойд – началникът на експерименталната програма разрешава тестването на подобните двигатели. След преглед на възможностите, екипът избира осем Allison J35 турбоджет двигатели, като същите се разпределят на 4-ки в двете крила.
На 22 октомври 1947 г., се провежда първия експериментален поглед. Размерите на XB-35 са значително по-големи от тези на B-29. Екипажът включва двама пилоти, бомбардировач, инженер и двама картечари. Тестов пилот е Боб Карденас, който трябва да провери всички качества на летателния апарат. Още при първите маневри отчита промяната на поведение на самолета. На първо място никой не осъзнава колко бързо може да ускорява и колко лесно се изкачва до по-сериозни височини.
Дори при излитането ще сподели, че колесниците не се прибират достатъчно бързо, за да може да се достигне пълната аеродинамика. Скоростта е постигната, но първите реактивни двигатели имат сериозен разход на гориво. Изминатото разстояние се намалява на едва 6000 километра. Шансовете за битка се оказват изгубени. На 26 април 1948 г. Макс Стенли поставя неофициален рекорд и лети около 9 часа във въздуха, при това на височина от 12 192 метра, използвайки малко по-скромна скорост. Този полет е триумф за Нортроп, но отново за кратко.
ВВС нямали никакво намерение да купуват бомбардировач на средни разстояния, без значение колко ефективен и напреднал е. Конструкцията наистина е доста интересна, но според пилотите може да се забележи и присъствието на доста интересни изненади. При по-ниска височина, бомбардировачът внезапно променял поведението си и се спускал рязко надолу. В тези моменти правилната подредба позволявала на най-неопитният пилот да излезе от ситуацията. На 5 юни 1948 г. е извикан нов пилот, който трябва да проведе тестовете на YB-49. За пореден път самолетът се държи прилично, докато не се разкрива, че този път се накланя задната част на самолета, а след това двигателите променят изцяло траекторията и водят до серия от превъртания.
Центрофугата, която се оформя толкова зловещо, започва да влияе на летците и преди да успеят да предприемат някакви мерки, крилото се разкъсва, прекъсвайки стоманените рамки и алуминиевата си покритие. Самолетът пада като тухла в пустинята и всички 5 души в него са мъртви. Въпреки проблемът и сериозната трагедия, Нортроп не се отказва и вярва, че най-вероятно проблемът е в летците. Внезапният наклон обаче доказва, че новата платформа е нестабилна.
При евентуален заход за бомбардировка, всеки един пилот ще се види в приключение да го стабилизира. ВВС имат изискване да притежават самолет, който бързо може да се нареди във формация и да разтовари бомбите, а YB-49 не може да постигне това. Последният опит на инженера е да потърси корпорация Honeywell, за да се разработи автопилот, който да помага в тези случаи. Макар и да подобрява стабилността, фаталният сценарий не е елиминиран. Карденас дава своето окончателно мнение и признава, че това не е завършен и безопасен самолет, който отговаря на изискванията, споделя всички впечатления и ги подкрепя с факти. Създателят приема всичко стоически, но не се отказва от своята мечта да създаде летателен апарат, който да притежава странната U-образна форма.
Освен това е получил поръчка за 30 YRB-49 разузнавателни версии, които ще се радват на 6-те реактивни двигателя. Междувременно B-36 Боинг вече се разработва, а B-47 също разполага с броя двигатели. На 9 февруари 1949 г. Карденас и Макс Стенли летят непрестанно от Калифорния до Вашигнтон, поставят рекорд за 4 часа и 5 минути. В един от тези полети се изненадват, че присъства самия Андрю Трюман. Трюман заявява, че това е самолет, който иска да закупи и настоява с него да се лети над Пенсилвания, при това толкова ниско, че всеки данъкоплатец да види за какво се харчат парите.
Карденас получава задачата и заявява, че се движи сравнително бавно над къщите и радио кулите, когато забелязва, че пред него стои кметството. Опитва се да се издигне и осъзнава колко рискова маневра е направил дори и в този момент. Погледите одобрили видяното, но това е последното, което наистина се случва. През март 1950 г. първият YB-49 се разбива и изгаря до основи. Няма жертви, но това остава последната сламка от програмата. Главният секретар Симингтън заявява, че финансирането ще приключи, а всички XB-35, които получават реактивни двигатели, отиват веднага за скрап. В този момент Студената война се развивала с висока скорост и никой не искал да има самолети, които застрашават живота на пилотите.
