Странният случай на един хетеросексуален футболист, станал жертва на хомофобия

Роби Фаулър вулгарно раздруса задните си части към Греъм Льо Со в най-отблъскващия хомофобски жест, който някога ще видим на футболния терен.

А жертвата му дори не беше гей…

Странно е, че футболната кариера на Льо Со все още се свързва предимно с хомофобските атаки срещу него, при положение, че той е хетеросексуален, семеен, с две деца.

Но хомофобията във футбола продължава да е с уродливи мащаби, а конкретно в Англия ситуацията е показателна – 4000 професионални играчи, над 500 в Премиършип, и само един елитен футболист се е признал за гей.

Случаят на бившия ляв бек Греъм Льо Со е истински парадокс, защото той беше принуден да търпи подигравки просто защото не се вписваше в клишето за това какво трябва да представлява един футболист. И самият той призна, че се превърна в неофициален глас на хомосексуалистите във футбола.

Льо Со имаше по-изискани навици, подгъваше крачолите на дънките си, четеше ляво ориентираното издание Guardian, а не например The Sun, както повечето си колеги, посещаваше изложби, а не бирарии.

В доста отношения беше изпреварил времето си във футбола и именно оттам идваха проблемите му. Как тръгна мълвата за различната му сексуалност? Като на шега – буквално.

На 22 г. Льо Со точно беше стигнал до първия отбор на Челси (юноша е на клуба). През лятото играчът бил на екскурзия със своя съотборник Кен Монку и на една тренировка някой си направил неприлична шега относно отношенията между двамата.

Льо Со не се засмял, а взел да се отбранява по темата и затова другите в отбора също подхванали шегата.

Естествено, в Челси никой не вярвал, че футболистът е гей, но майтапите се превърнали в постоянен тормоз, толкова интензивен, че Льо Со реално обмислял прекратяване на кариерата си.

Целият английски футбол щеше да загуби, ако той се беше решил на такава постъпка. След няколко години Льо Со стана национал на Англия и записа успешни мачове, както и един паметен гол от воле в контрола срещу Бразилия.

Но в онзи период в Челси нападките не спираха и всъщност бързо се разпространиха из английските терени. Два месеца след тяхното начало в съблекалнята на собствения му отбор, Греъм Льо Со трябваше да търпи обидни възгласи от привържениците на Уест Хем по време на мач.

Небрежната шега беше станала пикантна клюка. А неговото отношение към хомосексуализма никак не помогна.

Макар че не беше гей, Льо Со беше казал, че не е против да има съотборници гейове. Трудно му беше да отхвърля слуховете, като същевременно запазва добър тон и не обижда гей общността.

Една година по-рано Джъстин Фашану беше признал своята хомосексуалност и все още е единственият играч на такова ниво, проявил тази смелост. Фашану понесе голямо количество нападки заради признанието, но все пак го направи в късен етап от кариерата си.

Докато Греъм Льо Со тепърва се утвърждаваше в английския футбол. Обидите към него стигнаха върха си в края на февруари 1999 г. при домакинството срещу Ливърпул.

Звездата на гостите Роби Фаулър сложи ръце на задните си части и няколко пъти извика „Ела да ми го дадеш в задника“ на тъкмо фаулиралия го Льо Со.

Футболистът на Челси отказа да продължи да играе, докато Фаулър не спре с обидите. На терена се заформи препирня, и то пред очите на страничния съдия, който чуваше всичко от съвсем близо.

От трибуните гледаха съпругата и малката дъщеря на Льо Со. Футболистът даже получи жълт картон за бавене на играта, а жълтите издания на Острова нямаше как да не оформят сочни първи страници от новината за инцидента.

Бесният Льо Со удари с лакът в гръб Роби Фаулър по-късно в мача и заслужаваше да бъде изгонен, но червеният картон му се размина и скоро след това той беше заменен. Двамата бяха национали и така и не се сдобриха, макар че селекционерът Кевин Кигън опита да изглади отношенията им.

Фаулър така и не се извини адекватно и месец по-късно забърка нов скандал, този път с празнуването на гол чрез симулация на шмъркане на аутлинията.

Това му коства четири срещи наказание – по-голяма санкция, отколкото двата мача, които отнесе за хомофобията срещу Льо Со.

След този случай обаче Греъм разказва, че тормозът, насочен към него от трибуните, е секнал, тъй като скандалът беше наистина сериозен.

Доста по-късно, през 2007 г., Льо Со беше запитан в интервю дали би препоръчал на гейовете сред футболистите да се разкрият. Той беше колеблив, но в крайна сметка отговори отрицателно. От онзи момент досега, единственият футболист в Англия с такова признание е полупрофесионалистът Лиъм Дейвис.

В момента на Острова се развиват инициативи за по-добра приемственост на ЛГБТ обществото във футбола, зачестилите проблеми с расизма засилват и борбата срещу всякакъв тип дискриминация.

Футболът обаче остава доста назад в това отношение в сравнение с други спортове.

Самият Греъм Льо Со казва, че е почувствал облекчение при прекратяването на кариерата си. Тя продължи 16 години и включваше шампионски трофей с Блекбърн, още пет купи с Челси, 36 мача за Англия.

Льо Со заслужава уважение и надеждата е преживяното от него да не отказва онези, които имат желание да разкрият хомосексуалността си.

Вместо да ги спира, по-добре неговата история да ги вдъхнови и да ги научи на нещо.