Спортни хроники: Когато една снимка на Курникова за малко не блокира целия интернет
През 2001 година Анна Курникова бе осмата най-търсена жена в „Гугъл“. Пред нея бяха само актриси и певици от ранга на Бритни Спиърс, Памела Андерсън, Дженифър Лопес и Шакира.
От изключителната популярност на руската тенисистка се възползва 20-годишният холандски студент Ян де Вит, който създаде един от най-известните вируси в света.
Вирусът се разпространяваше по следния начин – човек получава мейл с тема „Заповядвай ;o)“ и текст „Здравей: Виж това!“ Към мейла е прикрепена снимка (jpg. файл) с името на Анна Курникова.
Бързащите да отворят снимката на Курникова бързо разбират, че това не е .jpeg файл, а вирус, който събира контакти от пощата Microsoft Outlook и разпраща вируса на всеки един от тях.
Де Вит пуска вируса на 11 февруари 2001-ва и само за два дни вирусът се разпространява до милиони компютри по целия свят. Уплашен от резултата, 20-годишният студент признава пред родителите си, че той е автор на вируса. Впоследствие си признава и публично.
Холандецът твърди, че е пуснал вируса, за да покаже, че хората не са си взели поука от случая с вируса ILOVEYOU. През 2000 година той се разпространява чрез мейли с текст „I love you“ („Обичам те“ – от англ.).
Бързо вирусът се разпространява до над пет милиона компютри и нанася щети за 15 милиона долара.
За разлика от вируса със снимката на Анна Курникова, който просто разпраща файла на списъка с контактите ви, ILOVEYOU заразява и изтрива други файлове в компютъра.
„Миналата седмица прочетох интересна статия със заглавие: „Вирусът ILOVEYOU не научи хората на нищо“. И мисля, че е напълно вярна. Мисля, че и вие ще се съгласите с мен, имайки предвид скоростта, с която се разпространи. – пише в извинителното си писмо Де Вит. –
Може би и Анна е виновна, защото е толкова красива.
Искам да кажа и че никога не съм искал да вредя на никого. В крайна сметка тези, които отвориха файла, сами са си виновни.“
2002 г.
Вирусът на Де Вита не води до други поражения по устройствата, освен че се разпраща до всичките ви контакти и „заразява“ и техните компютри. Основната заплаха от това е единствено препълване на входящата кутия в мейла. Затова и един журналист използва следната метафора за вируса: „Както и самата тенисистка, вирусът със снимката на Анна Курникова предизвика огромен интерес, но му липсваше завършващия удар.“
На 14 февруари 2001-ва Де Вит сам се предава в полицейското управление на родния си град Снек. Младежът бе заплашен с вкарване в затвора за период до четири години, но бе спасен от кметът. Управникът на Снек видя възможност за общината. Според него Де Вит е направил добро за цялото общество, научавайки ги за опасността от компютърните вируси. В допълнение, кметът сметна вирусът Курникова за достатъчно безобиден, но определи момчето като „талантливо“ и му уреди интервю за работа в IT отдела на местната управа.
Случаят стигна чак до ФБР. От САЩ изпратиха доказателства до съда, че малката авантюра на Де Вит е довела до загуби от 166 хиляди долара само на тяхна територия. Федералната служба откри и 55 пострадали от вируса, които да свидетелстват на делото срещу него.
Адвокатите на Де Вит и самият холандец твърдяха, че последиците от вируса са минимални. В крайна сметка 20-годишният „хакер“ не влезе зад решетките, но бе осъден на 150 часа общественополезен труд.
През 2002-ра Де Вит обжалва присъдата, но по-всишата инстанция я потвърждава. Съдът дори отчита, че вирусът е можел да нанесе много по-сериозни щети, включително да „парализира интернет“. И според съда Де Вит е бил наясно с тази опасност.
Случаят с вируса стана толкова известен, че през 2004-та се появи дори в сериала „Приятели“, където малко го преекспонираха. Там той заразява компютъра на Рос, но нанася много по-сериозни вреди – изтрива цялата информация от твърдия му диск. Друга неточност, която сценаристите допуснаха – вирусът заразяваше само „Windows“ системи, докато Рос работеше на „Mac“.
Що се отнася до експертите и чисто компютърните умения на Де Вит, запознати твърдят, че масовото разпространение на вируса не се дължи на изкусния му дизайн. Точно обратното – холандецът не е показал никакви специални умения при създаването му, което отнема само няколко часа.
Най-важното в случая е „ракетата-носител“ на вируса, а именно Анна Курникова. Според експертът по киберсигурност Греъм Клули случаят с вируса е брилянтен пример не за някакви компютърни умения, а за социален инженеринг.
