Наим Сюлейманов – историята на джобния Херкулес, легенда за две страни и име в историята на щангите
Наричат го „Джобния Херкулес“, той самият се шегува, че когато очакват на сцената да се появи световен рекордьор по вдигане на тежести, не могат да го разпознаят поради малкия му ръст. Наим Сюлейманов е едва 151 сантиметра висок и тежи 62 килограма. Роден е в село Птичар, Кърджали и остава в историята с редица рекорди във вдигането на тежести, както и в символ срещу политиката на управляващата партия, един противоречив режим и още много други направени грешки.
Ако обърнем внимание на спортната му страница в Уикипедия, можем спокойно да забележим, че се е състезавал за България и Турция, а годината на политическото бягство идва непосредствено след Възродителния процес.
Същият има за цел да асимилира българските турци на територията на страната, като отнеме родните им имена и ги замени с прилежащи български. Предложението се приема от комунистическата партия през 1984-1985 г. Повече от ясно е, че 10% от населението или 900 000 турци, които живеят по това време в страната получават нови паспорти, забранява се употребата на турски език, както и изповядването на ислямска вяра, а към това трябва да се добави, че освен имената на живите се подменят и имената на надгробните плочи.
Резултатът е нарастващо напрежение, което води до кървави сблъсъци, последвани от терористични атентати. Бомби избухват в Пловдив, Сливен, Бургас и Варна. Решението за този процес е значително трудно за дешифриране. Наличието на твърде много променливи, както и редица хипотези, показват една значително по-сложна картина, в която всеки елемент е от особено значение. Поглед назад към историята може да ни покаже и редица неуспехи в опита за прочистване или асимилиране на дадено население.
Хитлер прави това до някаква степен с изтъкването на чистата арийска раса, същото правят и редица други сателити на СССР, но резултатите винаги са едни и същи. Сред версиите за така наречения възродителен процес можем да забележим наличието на повишаващото се турско малцинство, турският десант в Кипър, който води до абсолютно същите терористични действия. Мнозина смятат, че Анкара не може да отговори на това действие, поради простата причина, че дори към този момент не може да демонстрира адекватни мерки при опита си да се разправи със собствените си малцинства.
Разглеждайки малко по-глобално развитието на социалистическия блок, можем да забележим и първите опити за детонация на оттеглящата се власт. Все пак през 80-те години можем да забележим и началото на края на Югославия. Дали по-сериозното разделение е била целта на тогавашния режим, това не можем да знаем, но все пак можем да забележим различни действия в тази посока, които по една или друга причина успяват да повишат напрежението между всички страни на Балканите.
Разглеждането на този процес трябва да се случва изцяло от неутрална гледна точка, защото последвалите действия от него създават напрежение, което и до днес още не е приключило. Що се отнася до замяната на имената, мнозина биха потвърдили, че никога не използват новите. Промяната е трудна за българи и турци и мнозина често забравят промяната. Именно в тези интригуващи исторически моменти, на спортната сцена излиза Наим Сюлейманов. Джобният Херкулес се ражда през 1967 г. Неговите родители също са дребни на ръст, а кариерата му в спорта започва още през тийнейджърските години.
Първоначално малкият Наим се записал на борба, дребният му ръст позволявал особени преимущества в този спорт, но негов съсед разглежда физиката му и вярва, че е създаден за щангист. Цялата история започва от желанието на треньорите да го вземат в особено крехка възраст, за да го тренират. Малкият Наим се оказва особен талант в този спорт и прекарва много време в тренировки. Пътят до Олимпийските игри в Южна Корея се оказва особено дълъг и труден.
Според някои критици, първият златен медал от олимпийските игри трябва да дойде през 1984 г., но България и всички останали страни от Източния блок бойкотират спортното събитие и отказват да присъстват в него.
Необходимото уточнение в горните редове относно Възродителния процес идва с факта, че Наим също е сред хората, които в последствие трябва да сменят името си, впрочем е един от последните, но за нуждите на пропагандата го прави, а след това се смята и за светъл пример в целия процес.
Разбира се, атлетът не е съгласен с тази идея и в последствие ще се превърне в символ срещу целия процес. Първият златен медал като професионален атлет идва във Варна през 1984 г., следван от още един в Сараево, една година по-късно лети за Монте Карло, а на следващата година е в Мелбърн. Длъжни сме да отбележим и златен медал в Световното първенство за младежи през 1982 г. в Сао Пауло. На 15-годишна възраст поставя световен рекорд, на 16 години вече е вторият човек в историята по вдигане на тежести, успял да вдигне 3 пъти своето собствено тегло. Неговият треньор описва участията му в състезанията така:
„С първото вдигане печели състезанието. Вторият опит е за поставяне на световен рекорд, а третият, Наим нямаше нужда от трети опит.“
На Европейското първенство в Полша през 1985 г. се говори, че Наим е готов да избяга в Турция. По тази причина има повече охрана, отколкото всеки друг атлет. През 1986 г. заминава за пореден път в Мелбърн, но вече се състезава под името Наум Шаламанов. Една година по-рано е сменил своето име, а след това успява да се свърже с турски шпиони, които му помагат да избяга от агентите на Държавна сигурност, да стигне до посолството и след това до Истанбул, където отново приема своето истинско име.
В последните години на режима, редица състезатели ще последват примера му, мнозина ще се оплакват, че към тях са зачислени така наречените „куфарчета“, които под ключ държат своите състезатели и ги вадят само и единствено за състезанията, а след това отново са затворени в стаите си. Трябва да разглеждаме българските атлети като особена инвестиция, за която мнозина мечтаят, в това число е и самият Наим.
Единственият проблем е, че избягалият българин, който получава турско гражданство непосредствено след бягството, все още няма права да се състезава в Олимпийските игри. Неговите права продължават да се държат от България. Първата изява за Турция идва през 1988 г. в Кардиф. Този спорт не е особено известен в Уелс и мнозина не обръщат толкова внимание. Сюлейманов обаче пристига с около 30 турски журналиста, които го преследват навсякъде. Когато идва денят за неговото представяне, залата се е напълнила. Желанието за Олимпийски игри обаче се оказва по-трудно.
Разрешението на България коства сумата от 1.2 милиона долара. Сумата е донесена на ръка от Турския директор на младежта и спорта през границата. Няма специална пресконференция, няма и хора, които да го отразяват. Всичко става зад кулисите. Интересен факт е, че атлетът не знае турски, следователно се назначава и учител. Повече пречки няма, но идва време за следващия по-важен въпрос. Иван Абаджиев (Старшията) е треньорът, който създава Наим и го води до почетната стълбица многократно.
Мнозина се питат дали без своя треньор може да намери правилната спортна форма. Въпреки добрата тренировъчна програма и фактът, че атлетът тренира по безупречен график, първият ефект от дългата спортна кариера е налице. Тежкото заболяване прави лекарите категорични, че следващата олимпиада ще бъде пропусната. Твърди се, че Наим заболява от хепатит, но и до днес има съмнения от какво точно е боледувал.
Два месеца няма тренировки, а в последния трети започва силова подготовка. Обикновено атлетите трябва да вдигат между 30 и 40 тона на ден, а тренировката на джобния Херкулес е целодневна. Резултатът от тази тренировка дава резултат и в Южна Корея се пише история. Неговият основен опонент в тази дисциплина е Стефан Топуров. На първият си опит, двамата чупят досегашния световен рекорд. Следващите постижения се различават с 15 килограма. Последният опит остава завинаги в историята с вдигането на 190 килограма.
По това време щангистът тежи точно 60 килограма, но вдига три пъти своето собствено тегло, плюс допълнителни десет килограма. На тази олимпиада има две имена, които остават завинаги в историята, едното е на Бен Джонсън, а другото е Наим Сюлейманов. Всичко останало е история. В последствие ще стане спортен посланик, ще лети в САЩ, ще получи желаната трибуна пред ОН, за да говори за потискането на човешките права в България.
Обявява се против употребата на стероидите и смята, че точно това ще бъде следващият огромен порок на спорта. През октомври същата година, семейството на Наим, включващо неговите братята, както и семействата му също са свободни да заминат за Турция. През 1989 г. ще бъдат последвани от още около 360 000 етнически турци през границата. И до днес не е ясно кое накланя везните в тази полза, дали е появата на Наим пред ОН или е желанието на всички да си тръгнат, а може би комбинация и от двете.
Каквото и да е мотивирало разхлабването на мерките, това със сигурност е един от интересните и разглеждани случаи в модерната история, който събужда редица въпроси. Наим Сюлейманов умира през 2017 г. на 50-годишна възраст, според мнозина, спортът успява значително да съкрати живота му. За мнозина историята му ще бъде равна на тази на Мохамед Али, ако не е и по-голяма.
До днес може да се смята за български състезател, турски състезател и световно величие. Всеки е свободен да избере какъв точно иска да е този атлет за него.
