Кратка история на джагата
Някои казват, че много хора едновременно из цяла Европа получават идея за играта през 80-те или 90-те години на 19 век. Други пък казват, че джагата е дело на Люсиен Розенгарт, майстор в изобретенията и инженерните изкуства, с най-различни патенти, включително за железопътни части, части за велосипеди, предпазен колан и ракета, с която се взривяват артилерийски снаряди, докато са още във въздуха. Розенгарт твърди, че е измислил играта още в края на 30-те години, за да забавлява внуците си през зимата. В крайна сметка забавлението на децата му започва да се появява в кафенета из цяла Франция, където миниатюрните играчи носят червено, бяло и синьо, за да напомнят на всички, че това е резултат от изобретателността на превъзходния френски ум.
Александър де Финестер има много последователи, които твърдят, че той е автор на идеята, докато лежи в болница в района на Баска в Испания с наранявания от бомбена атака по време на Испанската гражданската война. Той разговаря с местния дърводелец, Франсиско Хавиер Алтуна, да направи първата игра, вдъхновен от концепцията за тенис на маса. Александър патентова дизайна си за „футболин“ през 1937 г. – историята продължава, но документите са изгубени по време на буря, докато бяга във Франция след фашисткия преврат на генерал Франко.
Fútbolin
Независимо дали сеньор Финистер наистина е измислил джагата, неоспорим е фактът, че първият в историята патент за игра, която ползва малки човечета за ритане на топче, е издаден във Великобритания, на Харолд Тортън, неумолим привърженик на Тотнъм Хотспър, на 1 ноември 1923 г. Чичо му, Луи Торнтън, жител на Портланд, Орегон, посещава Харолд и пренася идеята му в Съединените щати, където я патентова през 1927 г. Но Луис има малък успех с нея, патентът изтича и тя е забравена като никой никога не предвижда главозамайващата популярност, която ще достигне десетилетия по-късно.
Светът би бил много по-спокойно място, ако играта си беше останала само за деца. Но тя се разпространява като пожар. Първата лига се създава през 1950 г. от белгийците, а през 1976 г. се формира Европейският съюз по футбол на маса. Въпреки че как са го нарекли „съюз“, когато масите са с различни размери, фигурките са с различни форми, никоя от дръжките не е със същия дизайн и дори топките са направени от различни материали. В началото няма нито един унифициран елемент в масите. Това продължава и до днес – нито унифицирани правила, нито официално име.
Джагата отново пристига на американските брегове благодарение на Лорънс Патерсън, който е в Западна Германия с американските военни в началото на 60-те години. Виждайки, че играта е много популярна в Европа, Патерсън се възползва от възможността и сключва договор с производител в Бавария да конструира маса по негови спецификации, която да изнася в САЩ. Първата маса каца на американска земя през 1962 г. и Патерсън веднага запазва името „Foosball“ в Америка и Канада, а играта кръщава „Foosball Match“.
Първоначално Патерсън предлага своя продукт като един вид аркадна игра, с монети. Foosball става невероятно популярна и до края на 80-те мъжът продава франчайзи, които позволяват на партньорите му да купуват машините и да плащат месечна такса, за да им се гарантира конкретен географски район, където само те могат да ги поставят по барове и други места. Патерсън продава масата си чрез реклами на цяла страница в престижни национални издания като Life, Esquire и Wall Street Journal, където те се появяват редом с процъфтяващи франчайзинг фирми като KFC. Но едва през 1970 г. САЩ има собствена маса, когато Хейс и Фър Боб обединяват усилия, за да проектират и построят първата изцяло американска маса за фусбол.
От гледна точка на второто десетилетие на третото хилядолетие, с все по-усъвършенствани видео игри, цифрова технология и плазмени телевизори, е трудно да си представим влиянието, което джагата оказва върху американската психика. Но през 70-те години играта се превръща в национален феномен.
Списанието Sports Illustrated и предаването 60 Minutes отразяват турнири, където запалени и пристрастени играчи, както любители, така и професионалисти, пътуват на турнири из цяла Америка, на които печелят парични награди плюс по някой автомобил от Porsche или Corvette като допълнителен стимул. Един от най-големите турнири е Quarter-Million Dollar Professional Foosball Tour, създаден от собственикът на бар и фен на джагите Е. Ли Пепард от Мисула, Монтана. Пепард популяризира собствена марка маси, които са и официалната маса на турнира, и е домакин на събития в 32 града в цялата страна с награди до $ 20 000. Международното турнирно първенство по футбол (ITSC) достига пика на наградите през 1978 г., с 1 милион долара.
Сривът на джагите в Америка е дори по-бърз от възхода му. Pac-man, този забавен малък анимационен герой, заедно с други ранни аркадни игри, изиграват важна роля за унищожаването на играта. Цифрата от 1000 маси на месец, които се продават в края на 70-те, се срива до 100, а през 1981 г. ITSC подава заявление за фалит. Но играта не умира напълно – през 2003 г. САЩ става част от Международната федерация по тенис на маса, която всеки януари е домакин на Световното първенство на масите в Нант, Франция.
