Какво всъщност е мускулната памет?

В процеса на заучаване как да се извърши едно действие, като например каране на колело, пързаляне с кънки или плуване, в мозъка се кодира необходимата координация за успешното му извършване. Това означава, че дори след известно прекъсване е доста лесно отново да изпълним задачата успешно, дори без да си даваме съзнателна сметка как.

Още през 1967 г. психолозите Пол Фитс и Майкъл Познер излагат теория, според която двигателното обучение се разделя на три фази: когнитивна фаза, асоциативна фаза и автономна фаза. Когато усвояваме ново умение, ние преминаваме през тези фази – отначало трябва да мислим усилено за движенията, които правим, но постепенно те стават автоматични.

Напоследък изследователите използват сложни скенери, за да наблюдават многобройните етапи на двигателното обучение, докато те се случват в мозъка. Различни негови области се използват по различно време, докато умението не се усвои напълно.

Фактът, че спомените, придобити по този начин, изглежда се запазват много добре, дори в случаите, когато други спомени са непоправимо увредени, предизвика голямо научно любопитство.

„Някои изследвания върху болестта на Алцхаймер включват участници музиканти, които се оказва, че не могат да си спомнят собствените си семейства, но все още могат да свирят на инструмента си“, казва доцентът по неврохирургия и неврология Джун Динг в публикация в блога на Станфордския университет. „Ясно е, че има огромна разлика в начина, по който се формират двигателните спомени.“

Динг е част от екипа, който изследва тази разлика през 2022 г. Тогава те установяват, че мишките, които се учат да носят хранителни пелети, формират нови невронни връзки едновременно в две части на мозъка: моторната кора и дорзолатералния стриатум, който участва във формирането на обичайно поведение.

Седмици по-късно, когато мишките били тествани за това, което са научили, мозъците им показали рязък скок в активността в същите невронни мрежи. Така групата предполага, че с течение на времето, когато повтаряме дадено действие, развиваме много различни – дори излишни – невронни пътища, които могат да го контролират – което означава, че ако един от тях е блокиран или повреден, на негово място има друг. Това би могло да обясни защо двигателната памет изглежда трае толкова дълго.

Могат да се наблюдават и структурни промени в мозъка. Както е обяснено в публикация от 2017 г. от тогавашния докторант в Оксфордския университет Ейнсли Джонстън, знаем, че представите за различните мускулни зони в тялото се променят в мозъка, за да отразят повтарящите се действия – ако сте професионален цигулар, частта от кората на главния мозък, посветена на лявата ви ръка, която трябва да извършва по-голямата част от сложните и заплетени движения, ще бъде по-голяма от на обикновения човек.

Всичко това означава, че двигателната памет е процес, който е в голяма степен насочен към мозъка – самите мускули имат сравнително малко общо с него.

Но ако не е мускулна памет, тогава какво е?

Когато фитнес специалистите говорят за мускулна памет, те обикновено имат предвид способността на мускулите ни да „помнят“ предишни тренировки, които сме провеждали. При редовно трениране тялото физически добавя нови клетки към мускулите, които са обект на упражненията. Преди се предполагаше, че тези клетки ще бъдат загубени, ако новопридобитата мускулна маса не се поддържа чрез още упражнения. Но метаанализ от 2019 г. опровергава тази идея.

Лорънс М. Шварц, професор в Масачузетския университет в Амхърст, разглежда натрупаните данни по тази тема и стига до заключението, че „апоптотичната** загуба на ядра при атрофия не може да бъде подкрепена“. С други думи, дори когато един мускул започне да изсъхва, това не означава, че клетките действително умират.

Нещо повече, треньорите са забелязали, че можете да възстановите изгубения мускул изненадващо бързо. Ник Мичъл, основател и главен изпълнителен директор на компанията за персонално обучение Ultimate Performance, заяви пред CNN, че възвръщането на загубената мускулна маса често става по-бързо, отколкото нейното натрупване. Колкото по-дълго сте имали мускули, толкова по-бавно те изчезват и толкова по-бързо се възстановяват.

„Щом веднъж сте получили тези допълнителни ядра, те вече са в резерв.“, казва Шварц пред The Washington Post.

В известен смисъл мускулите си спомнят какво е било да бъдат големи – според някои изследвания вероятно завинаги – което им позволява по-лесно да се върнат към тази форма. Може дори да се каже, че за тях това е като карането на колело.

__________________

** апоптоза – процесът на програмирана клетъчна смърт