Защо плодовата муха е звезда в лабораторията
Благодарение на тях има връчени около 5 Нобелови награди, те са основните герои в откриването на някои от най-добрите напитки, както и за още много други специални открития на човечеството. Въпреки невероятните си успехи, продължават да се смятат за малки, досадни и не винаги искаме да са около нас? В научният свят са известни като Drosophila melanogaster, но ние ги познаваме като плодовите мухи.
В света на науката, те са звездите и спокойно могат да се мерят с Брад Пит. Кога ги виждате най-често, обикновено докато имате купа с плодове в кухнята, ако се чудите защо ви досаждат, най-вероятно не сте сами. Учените ги използват за откриването на отговорите на някои от най-важните въпроси в генетиката. Най-важното е, че има винаги достатъчно от тях, новото поколение идва по веднъж на две седмици, а лабораториите с удоволствие ги отглеждат.
Лекотата, с която могат да се отглеждат, ги поставя веднага като първите доброволци за различни експерименти и точно по тази причина всяка лаборатория има отговорник за развъждането им. Може и да не вярвате, но това насекомо разполага с повече от 14 000 гена, докато хората разполагат с между 20-25 хиляди такива.
Тук идва и една интересна подробност, около 8 хиляди са идентични или аналогични на човешките. Биохимията на насекомите често отговаря с човешката, като това ни дава една абсолютна свобода за провеждането на редица експерименти. Благодарение на всичко това ще открием, че така могат да се правят индивидуални изследвания, както и генетични, но освен това можем да наблюдаваме, че мухите могат да се използват за наблюдение на цяло поколение.
Правят се експерименти с промяна на климата, следи се метаболизма и точно тези наблюдения ни показват и някои от най-важните възможности в тази посока. Тези качества далеч не означават, че мухите са особено лесни за боравене – лаборантите признават, че са точно толкова досадни, колкото и над плодовете ви.
Освен това малките им размери правят дисекцията почти невъзможна, но почти. Другият проблем е, че въпреки приликите, между човекът и тази мушица има милиони години в еволюция. Науката използва и други кандидати за по-сложните проблеми – лабораторните мишки отдавна са натоварени с трудните задачи на генетиката, но при по-малките организми се крият и по-реалните отговори.
Причината е, че когато имаме не толкова развит организъм, търсенето на отговори и изменения в тази посока могат да бъдат открити с лекота. Без значение от направените научни експерименти, спокойно ще открием, че размножаването им щеше да продължи и без тяхното изкуствено размножаване. Климатът в домовете и наличието на храна ще привлече тези насекоми почти веднага. Понякога няма дори да търсят домовете, изхвърлянето на свежи плодове смело ги привлича отново.
В края на сезона започват да се местят и да нападат домовете, защото популацията е станала малко по-сериозна. Въпреки не толкова привлекателната им визия, те не са опасни по никакъв начин. Плодовите мухи, за разлика от всички останали, не носят никакви зарази и няма как да развалят нито един плот. Учените обаче имат и един елементарен трик за гоненето им от дома. Достатъчно е да използвате малко винен оцет в буркан, който действа като перфектен капан. А ето и за какво са помогнали до този момент:
Томас Хънт Морган използва плодова муха, за да открие ролята на хромозомите в наследствеността. Доказателството е направено през 1933 г.
Хърман Джоузеф Мюлер използва рентгенов лъч, за да повиши мутациите в плодовите мухи. Експериментът е направен през 1946 г.
Едуард Б. Луис, Кристина Нюслейн-Волхард и Ерик Ф. Вичаус използват насекомото, за да разберат генетични контрол на ембрионите по време на развитието му. През 1995 г. получават Нобелова награда.
Ричърд Аксел концентрира рецепторите на мухите и организацията им на движение. За този експеримент през 2004 г. е връчена Нобелова награда.
Юлс А. Хофман получава наградата за отчитането на стаден имунитет. Тази тема стана интересна в последните години, но не винаги може да се изгради при хората, както ще открием през 2011 г.
Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг печелят приза за откриването на молекулярните механизми, които контролират циркадните ритми.
Какво друго приложение откриват? На този етап мухите участват в изследването на рак, като могат да наблюдават кои протеини помагат за развитието на болестта. Точно с тяхна помощ днес се използват нови медикаменти, които могат да блокират въпросните протеини да се развиват, като по този начин се дава успех на имунната система. Ще открием около 60 000 епруветки в университета в Кеймбридж, като изследователските групи са около 30. Благодарение на тези насекоми човечеството има отговор относно развитието на организмите за последното хилядолетие.
Снимки: Wikipedia
