Защо няма нарвали в зоопарковете

Вероятността да сте виждали нарвал в зоопарк, където и да е по света, е изключително малка – и за това има основателна причина. В Северна Америка са правени само два опита за отглеждане на тези животни в плен, като и двата завършват с трагедия.

Тези животни са един наистина необичаен вид, който живее в ледените води на Атлантическа Арктика. Дължината на тялото им е между 4 и 5,5 метра, като се изключи дългият спираловиден зъб, който стърчи от главата им като на еднорог. Срамежливата им и плашлива природа ги прави сравнително трудни за изучаване, така че много аспекти от поведението им все още са загадка.

През 1969 г. нюйоркският аквариум в Кони Айлънд решава да се пробва да отглежда нарвал. Той се казва Умяк, на името на инуитското кану, което обикновено се използва за лов на този вид във Арктика. Умяк е заловен от инуити, които твърдят, че е последвал кануто им обратно в лагера, след като са убили майка му за месо.

За да не му е самотно, нарвалът е поставен в аквариум заедно с женски „бял кит“, вероятно белуга, който е действал като негова мащеха. Служителите съобщават, че всеки ден хранят животното с огромни количества мляко, смесено с нарязани миди, което изглежда му се отразява добре.

Въпреки това неговият престой в аквариума е кратък. На 7 октомври 1969 г., по-малко от година след пристигането си, Умяк умира от пневмония, както съобщава тогава „Ню Йорк Таймс“.

Нарвал и белуга

Вторият опит за отглеждане на нарвал в плен се случва през 1970 г. в аквариум във Ванкувър, Канада. Усилията започват през 1968 г., когато амбициозният директор на аквариума Мъри Нюман решава, че представянето на животното в големия град може да предизвика обществен интерес към екзотичния вид и да помогне за неговото опазване.

Както разказва вестник „Ванкувър Сън“, през 1968 г. Нюман и екип от моряци, водени от инуити, се отправят към морето около остров Бафин, за да уловят нарвал… но двуседмичният им лов е напълно неуспешен. Нюман се връща в района през 1970 г. за нови три седмици, но отново не улавя нищо. В крайна сметка успява да купи млад мъжки нарвал от общност от инуитски ловци в Гриз Фиорд.

Наричат го Кила Лугук по името на думата „килалугук“, която е наименованието на животното в някои инуитски диалекти. В рамките на една седмица след пристигането на новият екземпляр в аквариума във Ванкувър през август 1970 г., мястото успява да се сдобие и с два женски нарвала и три малки, които са поставени в аквариума заедно с Кила Лугук.

Въпреки че първоначално подвигът е възхваляван от обществеността и медиите, нещата бързо се объркват. В рамките на по-малко от месец, през септември 1970 г., трите малки умират, а през ноември почиват и двете женски. Общественото възмущение започва да расте и кметът на Ванкувър призовава Кила Лугук да бъде върната в дивата природа – което обаче Нюман отказва.

В крайна сметка на 26 декември е съобщено, че Кила Лугук също е умрял…

* * *

Причината нарвалите да не се чувстват добре в плен не е напълно ясна. Доста често може да се види най-близкият им жив роднина, белугата, в аквариуми, където изглежда, че живеят (относително) щастливо и дълго.

Очевидно е обаче, че нарвалите са изключително чувствителни животни. Техният емблематичен „рог“ е изпълнен с 10 милиона нервни окончания, които помагат да се усетят фини промени в температурата, налягането, градиентите на частиците и много други. Проучванията показват също, че видът е изключително чувствителен към шума, причинен от човека – дори един кораб, преминаващ през хабитата им, може да бъде достатъчен, за да наруши нормалното им поведение.

Едва ли някой някога ще направи нов опит да постави нарвал в аквариум. През последните години се наблюдава значителна промяна в общественото мнение по отношение на морските бозайници в плен, а именно благодарение на документалния филм „Черна риба“, който разкрива практиките на SeaWorld с техните косатки.