Един от най-великите моменти в съзряването на човечеството беше, когато то осъзна, че Слънцето е звезда, която е по абсолютно никакъв начин различна спрямо останалите, които виждаме; тя е специална само заради връзката ни с нея. Звездите обаче не са клонинги една на друга – така че слънца ли са другите звезди? Може би само някои от тях? Ако да – кои? Няма общоприети отговори, но можем да разгледаме темата.
Както при много други неща, астрономическите категории изглеждат лесни, преди да научим повече за тях. Преди имаше едно Слънце, една Луна, 5 планети и хиляди звезди. Сега вече нещата са много по-сложни.
Какво е слънцето?
С времето бяха създадени нови категории като астероид и планета джудже и не всичко пасваше точно на конкретно място. Обектите, които обикалят около други планети, бяха наречени луни, вместо да се създаде нов термин, въпреки че също използваме и „спътник“. Нашата собствена луна все още е Луна за нас, но някои съвсем незначителни парчета скала и лед, които обикалят около газовите гиганти, също са оценени като луни. Едва когато научихме за обекти, които са по-скоро случайно свързани със своите планети, бе създадена нова категория – квазилуна.
Когато започнахме да изучаваме мащабите на Вселената и да схващаме природата на звездите, стана ясно, че Слънцето очевидно принадлежи към тази категория. То не е точно типично – има много по-хладни и малки звезди, отколкото такива като Слънцето или по-големи и ако в него има нещо наистина изключително, все още не сме го открили.
Повечето категории са измислени от хората, за да ни е по-лесно да разберем една по същество комплексна и загадъчна вселена. Така че, ако искахме, щяхме дружно да се съгласим, че „Слънцето“ е специфично название на звездата, около която обикаля Земята, а не се отнася за някакво друго тяло.
Някои хора всъщност правят точно така. Уебсайтът Little Astronomy твърди: „Използването на термина „слънце“ за обозначаване на която и да е друга звезда е неправилно. Слънцето не е синоним на звезда.“
Езикът обаче се променя с употребата. Употребата на „Слънце“ за звезди, много подобни на нашата, вече е толкова широко разпространена, че тези, които се придържат към убеждението, че думата трябва да бъде запазена само за едно тяло, са малцинство. Звездите, които са достатъчно подобни на Слънцето, често се наричат други слънца. Като един от многото примери, когато хората се позовават на известната сцена в оригиналния филм „Междузвездни войни“, те говорят за залязващите „слънца близнаци“ на Татуин.
Ако в подобен случай предпочитате тежката дума на авторитета в областта, а не демократичния избор, разгледайте детския уебсайт на НАСА, където пише: „Много други слънчеви системи имат множество слънца…“
Кои звезди са слънца?
Това, че някои звезди са слънца, не означава, че всички са такива.
Речникът Merriam-Webster предлага „Небесно тяло, подобно на слънцето; звезда“ като едно приемливо определение на слънце. Обърнете внимание на частта „като“. Няма официално обозначение за това колко подобна трябва да бъде една звезда, за да бъде наречена слънце, а това е въпрос на начина, по който се е развила речта. Действието на много научнофантастични книги се развива на планети, обикалящи около Тау Цети, най-близката до Слънцето звезда. В тях често се говори за нея като за слънце. Малко учени биха спорили.
От друга страна, едва ли някой би нарекъл бяло джудже – мъртва звезда, която излъчва остатъчната си топлина, но вече не се подлага на термоядрен синтез – слънце. Подобно е положението и с неутронната звезда. От друга страна, ако искате да направите това, никой пък не може да ви спре.
Като цяло обаче звездите се наричат слънца само ако имат поне две характеристики: все още извършват синтез на елементи, при което отделят топлина, и около тях обикалят планети.
Самото изпълнение на тези критерии обаче не означава, че всеки ще приеме дадена звезда за слънце.
Главната последователност в диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел е кривата, около която са разположени повечето звезди. Звездите от тази група са известни като звезди от главната последователност или звезди-джуджета.
Кафявите джуджета например не са достатъчно масивни, за да се присъединят към т. нар. главна последователност чрез синтез на обикновен водород. Те все пак (едвам-едвам) могат да бъдат квалифицирани като звезди, тъй като се синтезират деутерий, който изисква по-малко налягане. Деутерият обаче е толкова рядък, че подобни звезди не се справят много добре с имитацията на Слънце.
Звездите, около които обикалят само газови гиганти, а не планети, на които някой ден биха могли да стъпят астронавти, също е по-малко вероятно да бъдат оприличени на слънца. Част от употребата изглежда изисква извънземни или бъдещи колонизатори да могат да наблюдават изгреви и залези.
Други пък биха били по-резервирани. Червените джуджета (звезди от тип М) определено са звезди и знаем, че около много от тях обикалят планети с физически характеристики, подобни на земните. И все пак те не са чак толкова подобни на Слънцето. Все още не сме сигурни дали е възможно в близост до тях да съществува живот. Планетите трябва да се сгушат много близо, за да бъдат достатъчно топли до такива слаби звезди, за да има течна вода, но при толкова близки разстояния атмосферите им може да бъдат оголени от честите изригвания. Като се има предвид всичко това, мнозина не биха ги нарекли слънца.
‘Секи сан си преценя
В крайна сметка това е ситуация, в която правилата се определят от хората, и ако приемем, че всички наши читатели са хора, казваме, че това зависи от вас. Ако искате да смятате, че има само едно слънце, това си е ваше право. Същото е и ако искате да наричате дори белите джуджета слънца, но и в двата случая ще бъдете до голяма степен либерален. Чувствайте се свободни да отстоявате твърдо убежденията си, но не очаквайте много съюзници. Що се отнася до това дали някои скромни звезди, подобни на Слънцето, заслужават това название – преценка си остава ваша.