Десетки реки и потоци в дивата част на Аляска от кристално чисти са станали ръждиви, а някои от тях изглеждат „като портокалов сок“. Според ново проучване причина за това вероятно е затоплянето на температурите, което е довело до размразяване на вечния лед и изтичане на метали.
Разбира се, изследователите смятат, че ръждивите води могат да имат „значителни последици“ за местната дива природа, както и за качеството на питейната вода в селските райони на щата.
Учени от Службата на националните паркове на САЩ, Геологическата служба на САЩ и Калифорнийския университет в Дейвис наскоро се отправиха към планинската верига Брукс в северната част на Аляска и откриха поне 75 потока, които са станали оранжеви през последните 10 години.
„Колкото повече летяхме наоколо, започнахме да забелязваме все повече оранжеви реки и потоци. Има определени места, които изглеждат почти като млечен портокалов сок“, казва Джон О’Донъл, водещ автор на изследването и еколог в Мрежата за инвентаризация и мониторинг на Арктика към Службата на националните паркове.
„Оцветените реки са толкова големи, че можем да ги видим от космоса. Представете си значи колко силно са оцветени“, продължава Брет Пулин, главен изследовател в изследването и доцент по токсикология на околната среда в Калифорнийския университет в Дейвис.
Изглед от въздуха на оранжевите води на река Кутук в националния парк „Вратата на Арктика“ в Аляска. Снимка: Ken Hill / National Park Service
Пробите от замърсените потоци показват, че химическият състав на водата е претърпял радикална промяна през последното десетилетие. Замърсените води съдържат високи или повишени нива на желязо, цинк, никел, мед и кадмий.
Някои от водите в басейна на река Агашашок били и невероятно кисели, с рН едва 2,6 – това не е далеч от киселинността на лимоновия сок или белия оцет. Изследователите отбелязват, че надолу по течението на потока растителността е „почерняла и мъртва“.
Желязото е главната причина за цвета на тези реки. Макар че то обикновено е с метално сив цвят, често изглежда оранжево поради образуването на железни оксиди – ръжди – когато е изложено на кислород и влага.
Предварителните данни от проучването показват, че мобилизирането на метали в реките на Аляска може да увеличи риска от намаляване на популацията на ключови видове риба за препитание като пъстърва и сьомга.
Проблемът става все по-забележим в северната част на Аляска, а изследователите предупреждават, че изменението на климата ще гарантира, че той ще става все по-често срещан и в други части на света, където съществува вечни ледове.
„Има много последствия“, казва О’Донъл. „Тъй като климатът продължава да се затопля, бихме очаквали леда да продължи да се размразява и така навсякъде, където има такива видове минерали, има потенциал потоците да станат оранжеви и да се влоши качеството на водата.“