Раждането на чудовището от Лох Нес

Лох Нес е дълго, тясно езеро на югозапад от Инвърнес в Шотландските планини. То е второто по големина loch ([лох] „езеро“ на шотландски) в Шотландия по площ и най-голямото по обем. Това е и вторият най-дълбок лох с внушителните 230 метра в най-дълбоката му точка. Водата е тъмна и мътна поради високите нива на торф в почвата. Широчината, дълбочината и ниската видимост на този конкретен лох създават прекрасно платно за въображението на хората, особено когато езерните чудовища изобилстват в шотландските легенди.

Свети Колумба

Първият човек (за когото знаем), който вижда чудовището от Лох Нес – Неси – е Свети Колумба през 565 г. Св. Колумба е ирландски мисионер, възхваляван за разпространението на християнството в Шотландия. По време на едно от пътуванията си до планината той се натъква на група хора, погребващи човек, ухапан от чудовището в Лох Нес. Светецът молил един от мъжете да преплува езерото. Когато човекът скача във водата, чудовището се издигна от дълбините на езерото и Св. Колумба, позовавайки се на Божията сила, го прогонва. Историята е написана близо век след предполагаемата среща; но дори и така, тя остава популярно „доказателство“ за съществуването на Неси.

Плезиозавър / Plesiosaurus dolichodeirus

Св. Колумба явно се справя добре с прогонването, защото следващото документирано забелязване на чудовището е чак след 1300 години – през 1933 г. Джордж Спайсър шофира заедно със съпругата си, когато и двамата виждат голямо същество да се разхожда пред колата им близо до езерото. То имало огромно тяло и дълъг врат, но не успяват да видят крайниците му, преди да се гмурне обратно във водата. Няколко седмици по-късно мотоциклетист твърди, че почти се натъква на подобно създание, описвайки го като вид плезиозавър – праисторическо морско създание с четири големи перки и дълга шия, което отговаря и на описанието на Спайсър. Скоро, с изграждането на път по крайбрежието на Лох, се появиха още много съобщения за чудовището.

Така се поставя началото на дълго, безплодно търсене на чудовището. Първата негова снимка е направена през ноември 1933 г. от Хю Грей. Той твърди, че вижда голямо същество да се издига над повърхността на водата и щраква няколко снимки, преди то да изчезне, но само една снимка успява да се прояви добре. На нея се вижда същество с дълга шия и плътно тяло, с четири бучки отстрани, които може да са плавници. Трябва да се отбележи обаче, че критиците твърдят, че снимката е на куче, което плува с пръчка в устата.

По-късно същата година мъж на име Мармадук Уетъръл, известен ловец на едър дивеч, е нает от Daily Mail, за да потърси и евентуално намери доказателства за чудовището от Лох Нес. Той се натъква на големи следи по брега на езерото и прави калъпи, но когато Природонаучният музей ги разглежда, казва, че вероятно са от изсъхнало краче на хипопотам, което по онова време се използва често като връхче на чадърите (за да стоят изправени). Уетъръл не намира съществени доказателства и е уволнен.

Снимка на хирурга

На 21 април 1934 г. в Daily Mail (упорити хора…) е публикувана най-известната снимка на чудовището. Предполага се, че е направена от лекар на име Робърт Кенет Уилсън, но той не искаше името му да се свързва със снимката, така че тя беше известна като „снимка на хирурга“. Въпреки че снимката е изглежда убедително, критиците посочват, че тя може да е всичко от слон до птица.

Оказва се, снимката е измама. През 1994 г. Кристофър Спърлинг, доведеният син на Мармадук Уедъръл, признава, че създава модел на шията и главата на Неси и го монтира на играчка подводница. След това двамата с Уедъръл слагат подводницата във водата и правят снимката. След това тя е дадена на Уилсън, защото той като лекар е доверен човек. Твърди се, че Уедъръл е измислил измамата, тъй като е бил унижен, когато го уволняват задето не успява да открие чудовището.

Езерото Лох Нес

Оттогава се появяват безброй видеоклипове, снимки и разкази на очевидци, които твърдят, че доказват съществуването на чудовището от Лох Нес. През 1954 г. е направен и първият контакт със сонар – на риболовна лодка Rival III. На 150 метра под лодката се вижда голям обект, който да движи скоростта на лодката. През 2011 г. е осъществен втори контакт със сонар – Маркъс Аткинсън вижда предмет с дължина около 1,5 метра на дълбочина от 23 метра. Обектът плува две минути заедно с лодката и след това изчезва. По-късно обаче видеото е анализирано и отхвърлено като водорасли. Въпреки това някои смятат, че водораслите не биха могли да виреят на над 20 метра дълбочина, тъй като се нуждаят от слънчева светлина, а през мътната вида на Лох Нес на такава дълбочина имаше много малко слънчева светлина.

Организирани са много търсения, за да се намери чудовището. През 1934 г. в планинската експедиция на сър Едуард се включват двадесет мъже, които седят на различни места около езерото с бинокли и камери. Те седели по местата си от 9:00 до 6:00 часа всеки ден в продължение на пет седмици. В резултат на труда им бяха направени и разгледани 21 снимки, но решават, че са на тюлени, а не на чудовища.

През 70-те и началото на 21 век Робърт Рийнс проведе редица подводни разследвания с надеждата на него поне да му излезе късмета. Проучванията му довеждат до няколко подводни снимки на неща, които приличат на перки и опашки. Въпреки това през 2008 г. той твърди, че въз основа на по-редките виждания и показанията на сонара, Неси вероятно е умряло заради глобалното затопляне…

Най-скорошната снимка на чудовището е направена от Джордж Едуардс през ноември 2011 г. Едуардс твърди, че това е най-убедителната снимка досега, която може би не е голяма изненада като се има предвид напредъкът на софтуерите за редактиране на снимки. В случая обаче дори и други изследователи на езерото Лох Нес се усъмняват в автентичността на снимката и твърдят, че гърбицата, издигаща се от водата, всъщност е модел от фибростъкло, използван при снимките на документален филм на National Geographic, в който Едуардс участва.

С всичките набези и мистерия по чудовището, Лох Нес се превръща в популярна туристическа дестинация като мястото, разбира се, предлага разходка с лодка из езерото. Разбира се, целият случай с Неси е отхвърлен от учените като мит, но какво разбират те…