Позитивните и негативните ефекти от локдауна

Тъй като пандемията от ковид се задържа миналата година и хората по света не излизаха, започна да се появява един определен тип новина – че в отсъствието на хора природата се връща към по-здравословно и девствено състояние. Появиха се снимки на делфини по каналите на Венеция и пуми по улиците в Сантяго. Но ново изследване показва, че истинският ефект от внезапното отстраняване на хората от толкова много места се оказва много по-сложен.

„Изненадващо е колко променливи са резултатите“, казва Аманда Бейтс, еколог от Университета Мемориал в Нюфаундленд и Лабрадор, която ръководи международен екип от повече от 350 изследователи в опит да проучи как локдауна повлиява на природния свят. „Невъзможно е да се каже“, казва Бейтс, дали последиците от внезапното изчезване на хората „са положителни или отрицателни“.

Дивата природа също се възползва от намаленото замърсяване на въздуха и по-слабия шум, тъй като промишлеността, добивът на природни ресурси и производството намаляват. По плажовете и в парковете има по-малко отпадъци, а затварянето на плажове в някои райони пък й връща обратно бреговата линия. Във Флорида, например, затварянията на плажове води до 39% увеличение в гнезденето за костенурки. Океанският риболов спада с 12% и по-малко животни са убити от превозни средства по пътищата и във водата. Океанският шум, за който е известно, че притеснява морския живот, е спада драстично на много места, включително в оживеното пристанище Нанаймо в Британска Колумбия, където намалява с 86%.

Но има и много недостатъци в липсата на хора. Локдауните спират и усилияата по опазването на околната среда и научните изследвания и на много места незаконният лов и риболов се увеличава, тъй като бедните, отчаяни хора търсят начини да компенсират пропуснатите доходи и да си набавят храна. Дейностите по екотуризма, които осигуряват финансова подкрепа за много организации за опазване на природата, спират и много проекти за възстановяване трябва да бъдат отложени или прекратени. Парковете, които са отворени за посетители, са заляти от необичайно големи тълпи. И на много места туристите разширяват пътеките, унищожават местната флора и фауна и дори стъпкват застрашените растения.

Изследователите изчисляват, че закъсненията в програмите за контрол на инвазивните видове животни, причинени от локдауна, ще имат огромно влияние. Ако не бъдат премахнати инвазивни мишки от отдалечени острови, на които гнездят морски птици, това може да доведе до загуба на повече от два милиона пилета само тази година.

Мащабът на тези негативни въздействия е неочакван, казва Бейтс. „Мислех, че ще видим още положителни ефекти“, допълва тя и подчертава колко много някои екосистеми зависят от човешката подкрепа, за да се запазят жизнеспособни. „Не мисля, че някои от тези системи биха съществували без нашата намеса.“

Снежна гъска

А за някои от промените е сложно и трудно да се разграничи положителното от отрицателното. Снежните гъски например обикновено се ловуват, за да не се хранят с посеви по време на миграцията им на север през Съединените щати и Канада. Но тази година те не са отстрелвани много и съответно пристигат във високата Арктика по-големи и по-здрави от обикновено, според ловците в Нунавут. Това от една страна може да е добре за гъските, но от друга те пасат крехката арктическа тундра и влошават местообитанието на други видове, така че въздействат върху останалата част от екосистемата, което може да продължи с години.

Сега като светът бавно е тръгнал да се нормализира, данните ще бъдат полезни при разработването на по-ефективни форми на опазване на природата, които ще отчетат повече начини, по които хората влияят на заобикалящата ги среда, казва Ребека Шоу, главен учен за Световната дива природа Фонд. „Готиното ще бъде да наблюдаваме как тези реакции на природата се променят с течение на времето, когато човешката мобилност се нормализира, и да използваме информацията, за да проектираме по-добре действия за опазването й, за да увеличим биоразнообразието както в близост, така и далеч, далеч от нас“, казва тя.

Алисън Удли, старши стратегически съветник в Канадското общество за парковете, е съгласна. Тя казва, че положителните въздействия, които се наблюдават, вероятно ще бъдат временни и затова разработването на по-устойчиви системи за опазване е жизненоважно. „Общата нишка е необходимостта от дългосрочно, стабилно и адекватно финансиране, за да се гарантира, че опазването е устойчиво и че положителните аспекти на опазването преодоляват отрицателните“, казва тя.

Това ще бъде от полза не само за природата, но и за хората, казва Удли. Все повече осъзнаваме, че защитата на природата предлага най-добрата защита и за нас, включително срещу бъдещи пандемии, като намалява контакта и конфликта между хората и животните, което може да доведе до прехвърляне на вируси от един вид на друг.