Потиска ли тестостеронът плача
Съществува общоприет стереотип, че жените плачат по-често от мъжете. Това не е много полезен стереотип, но със сигурност не е неоснователен; а сега се оказва, че може да има и биологична причина за него: някои изследвания показват, че по-високите нива на тестостерон могат да потиснат плача.
Плачът като реакция на силни емоции изглежда е уникално човешко явление. Дори едни от най-близките ни спътници – котките – въпреки че изпитват и изразяват редица емоции, не проливат сълзи, за разлика от техните стопани при най-беглия поглед към мъничките им лапички.
Причините, поради които плачем, обаче са изненадващо трудни за установяване. Представени са няколко теории, като тази, че емоционалният плач е форма на невербална комуникация или начин за освобождаване от емоционална болка. Способността да плачем изглежда е ключова и за способността ни да регулираме собствените си емоции, както показват изследванията на хора със здравословни състояния, които им пречат да образуват сълзи.
Факт е обаче, че много идеи за плача, които са се наложили в съзнанието ни, са се наложили без убедителна научна основа. Тъй като изследванията започват да разкриват биологичните основи на човешкото поведение, свързано с този процес, един факт, който се появява отново и отново, е, че мъжете наистина изглежда плачат средно по-рядко и за по-кратко време от жените.
„Французин пролива сълзи на патриотична скръб, когато знамената на изгубените полкове на страната му са изпратени в Африка“, според заглавието в броя от 3 март 1941 г. на списание Life.
През 2018 г. е направен преглед на изследванията в тази област до този момент, включително и на дългогодишната хипотеза, че женската податливост към плач се дължи на хормона пролактин. Тази теорията до голяма степен се основава на изследвания при патици, а по-новите изследвания при хора не предоставят почти никакви доказателства за нея, въпреки че това не означава, че не си заслужава да се изследва още. Алтернативна хипотеза, която авторите на обзора определят като „малко по-убедителна“, предполага, че може би е обратното – не хормоните на жените да ги карат да плачат, а повишеният тестостерон на мъжете ги спира да плачат.
Като доказателство за това авторите посочват ефекта на кастрацията или лечението с тестостерон при животни върху „вокализацията на стрес“ – както казахме вече, животните не плачат, така че това е най-добрият фактор, който можем да използваме. Наблюденията при хората също изглежда подкрепят това твърдение. Мъжете, които получават антитестостеронови препарати като част от лечението на рак на простатата, и транссексуалните жени, които използват хормонално лечение за намаляване на нивата на тестостерон, понякога съобщават, че плачат по-често.
Казано по-просто, „Тестостеронът потиска плача“, както казва старшият автор на изследването Ад Вингерхутс пред списание Discover през 2022 г. „Ако нивата на тестостерон се намалят, тогава човекът става по-емоционален“.
Може да звучи сякаш учените са заковали ситуацията, но за съжаление повечето системи в човешката биология и психология не са толкова прости. Имаме да учим още много за това защо плачем, когато сме тъжни. Макар че изследванията сякаш показват, че тестостеронът наистина има някакъв такъв потискащ ефект, трудно е да се пренебрегнат културните и обществените фактори, които вероятно също водят до тази разлика между половете.
Например едно проучване установява, че мъжете, които са възприемани като по-традиционно мъжествени, като например тези, които участват в състезателни спортове, не са съдени толкова строго, ако плачат, отколкото тези в по-малко стереотипно мъжествени пространства. Авторът заключава, че „културните очаквания за мъжественост продължават да изискват от мъжете да изразяват емоции по начини, които ясно ги разграничават от жените и женствеността“.
Дори когато мъжете плачат, негативните конотации могат да доведат до срам и неудобство, както пише психотерапевта Майк Гропър в разказа си за сесия с травмиран ветеран от войната за The Jerusalem Post.
С нарастващия акцент върху защитата на психичното благополучие на момчетата и мъжете в светлината на тревожно високия брой самоубийства в тази група, може би ще се наложи да включим по-голяма оценка на биологичните фактори, които влияят върху начина, по който мъжете изразяват емоциите си.
