Въпреки името си, мамутът не е най-голямото сухоземно животно от плейстоцена. Този статус принадлежи на неговия роднина, слонът с прави бивни (Palaeoloxodon antiquus), който е тежал до 13 тона и е живял в Азия и Европа до преди около 100 000 години. Антрополозите предполагаха, че неандерталците са ловували този гигант, може би дори до изчезване на вида, но доказателствата досега бяха двусмислени.
Ново откритие обаче може да промени начина, по който си представяме социалните структури на нашите най-близки изчезнали роднини.
В продължение на около 700 000 години, смята се, Palaeoloxodon е оцелявал по полята на Южна Европа и Близкия изток, разширявайки обхвата си в Централна Европа между ледниковите периоди. Огромният им размер предполага, че най-големият враг на възрастните вероятно е бил липса на храна, а не хищниците… поне докато не се натъкнат на такъв, който може да използва оръжия и да работи в екип.
Но въпреки че уменията на неандерталците да правят инструменти са им дали способността да се справят с Palaeoloxodon, това само по себе си не доказва, че са го направили. Борбата срещу диво животно с такъв размер би била ужасяващо преживяване, дори и с могъщи оръжия като копията, и може би не си струва, ако по-голямата част от месото няма да бъде консумирано по една или друга причина. Въпреки това, в скорошно проучване, екип, ръководен от професор Сабине Гауджински-Виндхойзер от Центъра за археологически изследвания MONREPOS, посочва изобилие от белези по костите като доказателство, че слонът е бил част от диетата на неандерталците.
Доказателствата идват от обекта Neumark-Nord 1 близо до Хале, Германия, където са открити 3122 кости, бивни и зъби, за които се смята, че идват от повече от 70 слона с прави бивни, датиращи от преди около 125 000 години. Гауджински-Виндхойзер и съавторите откриват белези от рязане върху много от тези кости, които могат да дойдат само от каменни инструменти, използвани за нарязване на месо.
Въпреки че разчистването на слонове, умрели по други начини, може да остави същите белези като клането и разфасоването, концентрацията на толкова много кости на едно място прави това малко вероятно. Нещо повече, костите в по-голямата си част идват от напълно пораснали индивиди – малко вероятни мишени дори за най-смелите месоядни животни по това време и нещо, което не може да се появи случайно. Изглежда неандерталците са предпочитали да се борят със зверове, които тежат два пъти повече от най-големите африкански слонове, но вероятно са били сами, а не с женски индивиди и малките им, които обаче са в стадо.
Авторите изчисляват, че би отнело няколко дни на екип от неандерталци да разреже един такъв звяр, да не говорим за обработката му. И тъй като те не могат да оцелеят само на месо, на една група (семейство) от 25 души биха били необходими 3 месеца, за да изяде целия слон.
Затова освен ако ловците не са си създали всички тези проблеми само за да пропилеят накрая по-голямата част от храната, авторите смятат, че това показва, че поне някои неандерталци са живели на по-големи групи, отколкото се предполагаше преди. Tе или са се заселвали на едно място за значителни периоди от време и са могли да сушат или да замразяват месото, или множество племена са се събирали заедно, за да копаят капани и да пируват седмици наред с улова. Такива събития са улеснили значително културния обмен.
Населението, което остава на едно място и събира зеленчуци за гарнитура на печения слон, може да е променило местната среда повече, отколкото се смяташе досега.
Това не означава, че ловът на слонове е бил универсален сред неандерталците. „Все по-ясно е, че [те] не са били еднакви навсякъде и, което не е изненадващо, са имали пълен арсенал от адаптивни методи, който им е позволил да успеят в разнообразните екосистеми на Евразия в продължение на повече от 200 000 години“, коментира д-р Брит Старкович от университета в Тюбинген, който не участва в изследването.
Находката също променя гледните точки за множество други места, където са открити кости на мамути (макар и наполовина по-малки от Palaeoloxodon) и дори по-малки носорози, заедно с неандерталски инструменти.