Малката ледена епоха във Великобритания

Когато през януари 1684 г. зимата обгръща Великобритания в ледената си прегръдка, температурите не просто се понижават, те се сриват. „Измръзване… все по-тежко! По Темза вече има  щандове и магазини, като по улица в градче“, пише в дневника си Джон Евелин. „Морета са толкова заключени от лед, че нито един кораб не може да помръдне.“

Застудяването, за което Джон Евелин съобщава, не е единичен случай. Съвсем не. Вълни на мраз в сърцето на Лондон, изгорени посеви, измръзващи до смърт в полетата говеда и овце, се случват с нарастваща редовност във Великобритания – днес наричаме този феномен Малката ледена епоха.

Днес този период често се свързва с 200-годишен период, простиращ се от средата на 17 до средата на 19 век. Но климатът започва да се променя повече от 350 години преди Джон Евелин да опише заседналите кораби и замръзналата Темза – и резултатът не винаги е извънреден студен.

Период на необичайно топло, предимно сухо, лято внезапно приключва през 1315 г., когато малко след Великден започва безпрецедентен потоп. Тонове дъжд падат върху подгизналата провинция, прясно изораните полета стават плитки езера. Царевицата и овесът са унищожени. Проповедниците заявяват, че Господ е гневен и това е неговото божествено отмъщение.

Заради безспирните дъждовни бури, обхванали цялата страна, хиляди глави добитък загива. Само свинете живеят добре на мокро, но останалите животни са унищожени, и хората минават от зърнени храни на свинско месо. „Голямото умиране на животни“ продължава и през 20-те години на 14 век, причинявайки силен недостиг на тор.

Тъй като храната става все по-оскъдна (твърди се, че мелницата за зърно в Уинчестър „не мелеше половин година заради потопа“), последиците за селяните в Англия са катастрофални. Десетки хиляди почиват от глад и свързани с глада болести. Страданията продължават 7 години, преди по-нормални реколти да донесат известно облекчение.

Именно в този момент на смърт и смут Малката ледена епоха се появява по целия свят. Температурите спадат в световен мащаб с около 0,60 ° C спрямо средната температура. В резултат на това стабилните климатични системи са нарушени, тъй като екстремните метеорологични събития – бури, седмици дъжд и дълги цикли на засушаване, както и неумолими студове, става нещо обичайно.

Замръзналата Темза

Ледниковия геолог Франсоа Матю за първи път използва термина „Малка ледена епоха“ през 1939 г. Той го използва по неформален начин, но, както често става, фразата се превръща в нарицателно на този строго определен период в климатичната литература, който започва около 1300 г. и приключва малко след като Виктория се възкачва на британския трон през 1837 г. Тази хронология се обсъжда бурно през последните години, но един факт е широко приет: крайностите в изменението на климата рядко спират през този период и имат тежки икономически последствия. Колебанията в цените на зърното са често цитиран барометър за студеното лято и по време на Малката ледена епоха цените се колебаят диво като стигат до +88% над нормалните нива през гладните години.

Що се отнася до това защо се случва това глобално охлаждане, никой не знае със сигурност – но учените идентифицират три възможни виновници през годините. Първата е резките и крайни промени в атмосферното налягане. Когато налягането е високо над Португалия и Азорските острови и ниско над Исландия, зимните температури са меки и валежите са в изобилие в Северна Европа. Ако нещата се обърнат, температурите драстично падат.

Вторият потенциален виновник е слънцето. Доскоро много учени вярват, че драстичното намаляване на активността на слънчевите петна може да допринесе за падането на температурите. Знаем, че слънчевите петна стават рядкост през 17 век – и че това явление съвпада с потъмняване на слънцето и намаляване на слънчевата енергия, която стига до Земята. Най-новите изследвания обаче показват, че вариациите в слънчевата активност играят само малка роля в климата на Земята.

Усъвършенстваното климатично моделиране и проучванията на периоди на вулканична активност представят трета потенциална възможност този към климатичен микс. През 1257 г. вулканично изригване на планината Самалас, в днешна Индонезия, изпуска огромни количества вулканични сулфатни частици в атмосферата. Както записите на очевидци, така и пробите от дървесни пръстени показват силно охлаждане през лятно време над северното полукълбо в годините след изригването – със ужасни резултати. Само в Лондон до 20 000 души загиват от глад в последвалата хранителна криза; в Сейнт Олбанс мъртвите лежат гниещи в свинарници, по канавки и по калните улици.