Кучетата не „заместват бебетата“ – истината е много по-лоша

Хората, които наричат домашните си любимци „деца“ или „бебета“, може би са по-прави, отколкото предполагат, според ново изследване, което свързва нарастващия брой на собствениците на кучета с намаляващата раждаемост. Преди обаче да обвините притежанието на домашни любимци за някаква несъществуваща екзистенциална заплаха, бъдете сигурни, че причинно-следствената връзка е по-различна, отколкото си мислите.

„Някои казват, че кучетата са новите деца, а други намират тази идея за възмутителна“, казва в изявление Енико Кубини, ръководител на катедрата по етология в университета „Етвьош Лоранд“ и единствен автор на статията. „Папа Франциск например казва, че е е егоистично бездетните хора да се занимават с домашни любимци“.

Въпреки това изглежда, че това е тенденцията напоследък – поне на пръв поглед. „Някои изследвания показват, че собствениците на кучета наистина имат по-негативни възгледи за родителството, а майките, които притежават кучета, смятат родителството за по-обременяващо, което може да намали желанието им да имат повече деца“, обяснява Кубиня. „В някои случаи кучетата могат дори да навредят на романтичните отношения.“

„Но това е само едната страна на историята“, добави тя. Според Кубиня кучетата не толкова заместват членовете на семейството, колкото се присъединяват към него – а в някои случаи дори ги улесняват. Да имаш куче, в края на краищата, означава, че трябва да го извеждате на разходка; а в кучешкия парк ще срещнете други хора, които имат поне едно общо нещо с вас. Взаимодействието с тези хора може да доведе и до други, по-нови хора по-късно: „Жените са склонни да намират мъжете с кучета за по-привлекателни, което би могло да увеличи шансовете за родителство“, посочва Кубиня, докато „някои двойки виждат домашния си любимец като „тренировъчно дете“, подготвителна стъпка към създаването на семейство“.

Като цяло, добавя тя, „семействата с деца са по-склонни да притежават кучета“ – така че може би тези четириноги негодници не са враг на семейния живот, както изглеждат първоначално. Но в такъв случай каква е връзката между децата и кучетата?

„Броят на децата не намалява, защото броят на кучетата се увеличава“, обяснява Кубиня, „но зад двете явления стои една и съща тенденция: трансформацията на социалните мрежи.“

По принцип, казва тя, проблемът е в нашата човешка алчност. Ние сме изключително социални, но в съвременния свят общностите ни са все по-раздробени, а животът ни – изолиран. Дори когато имаме семейства, те в най-добрия случай са разделени на отделни ядра – исторически погледнато, много модерно изобретение. „Хората са еволюирали да участват в т.нар. кооперативно размножаване, при което задълженията по отглеждането на децата са споделени в рамките на цялата общност – обяснява Кубиня, – но в съвременните общества тези мрежи за взаимопомощ са се разпаднали.“

Проблемът е, че ние искаме да сме социални; искаме да имаме приятели и семейство; да ни помагат в отглеждането на децата и да укрепваме връзките си в общността. Но не можем – затова си взимаме куче.

„Моята концепция, наречена „животно-компаньон“, предполага, че популярността на кучетата има биологични еволюционни причини, но тя е ескалира културно, – казва Кубиня. „Инстинктът да полагаме грижи и нуждата от социална подкрепа са генетично закодирани в човешкото поведение, но тези влечения са се изместили към животните, защото човешките взаимоотношения често са трудни или липсват.“

Тази връзка е толкова пряка, че може би дори селективно сме отглеждали кучетата си, за да приличат повече на човешки деца – спомнете си например кръглите, плоски лица на мопсовете или кльощавите пропорции на миниатюрните дакели. Всъщност това е проблем; въпреки че твърдим, че обичаме тези животни, сега сме стигнали дотам, че много от тях живеят с хронични здравословни проблеми по чисто естетически причини – искаме да имаме сладко мопсче, за което да се грижим, затова пренебрегваме факта, че животът им е ужасен и често скъсен поради проблеми с дишането, причинени от твърде късата им муцуна.

Освен това обаче е трудно да се каже, че повече хора да притежават кучета е проблем точно – по-скоро това е симптом на нещо много по-коварно: широко разпространена и смазваща социална изолация.

„Да имаш куче е нещо прекрасно, когато то свързва хората, а не ги изолира“, казва Кубини.

Но „ние имаме нужда да укрепим семейните системи за социална подкрепа“, добави тя, „и да намалим социалната изолация“.