Какво не знаете: Лосовете

Много хора може никога да не срещнат такава твар в дивата природа, но за някои лосовете са част от ежедневието. Мишел Карстенсен, ръководител на групата за опазване на дивата природа в Департамента по природни ресурси на Минесота, САЩ, ни разказа за тези космати гиганти.

Лосовете са огромни

Те са най-големите представители на семейство еленови, като тежат до 550 кг. и могат да достигнат от 1,50 до 2 метра височина от копитата до раменете. Това не включва вдигната глава с рогата, така че спокойно може да се каже, че по-голямата част от лосовете се извисяват над всички небаскетболисти.

Лосовете ядат много

С огромните размери идва и огромен апетит – и тези животни могат лесно да погълнат по 30 килограма храна на ден през лятото и 15 килограма през зимата. Те ядат редица храсти, дървесни растения и водна растителност; през зимата диетата им е по-ограничена, така че те ядат и пъпките на растенията.

Заплаха за лосовете са организми с всякакви размери

Лосовете са страховити зверове с остри копита, които могат да ритат с огромна сила. Но дори и те си имат врагове. Глутница вълци или черна мечка не може да се справи със здрав възрастен лос, затова те обикновено избиват младите, болните или старите. И въпреки че лосовете са силни и доста големи, едно ухапване може да ги пребори: Има голяма вероятност ухапването от хищник да причини инфекция, която в крайна сметка да убие животното до две седмици по-късно.

Лосовете трябва да се притесняват и за една много по-дребна заплаха: паразитите. Мозъчният червей (Parelaphostrongylus tenuis) е паразит, който се добива при консумация на охлюви. Ларвите му мигрират към мозъка на лоса и причиняват неврологични увреждания. „Интересно е да си представим, че нещо толкова малко като човешки косъм може да убие 500-килограмов лос, но е напълно така“, казва Карстенсен.

Друга малка неприятност е зимният кърлеж. Заразяването с него зависи от времето и местообитанието: Суровата зима означава по-малко кърлежи през следващата година. Когато тази гад падне от животните, за да завърши жизнения си цикъл, а на земята все още има сняг, тя умира. Така че тежките и дълги зими са чудесна новина за лосовете.

Лосовете използват рогата си за бой

Когато се бори с хищници, рогата не влизат в употреба толкова много, колкото си мислите; първият механизъм за защита на лоса са острите му копита, които са способни да ранят смъртоносно вълк или мечка.

Рогата се срещат само при мъжките и се използват главно за борба и демонстрация. По време на брачния сезон през есента мъжките прекосяват голяма територия в търсене на женски, с които да се чифтосат. Всеки лос извоюва размножителна територия за себе си като се бие с други мъжки в района. Битките невинаги са на живот и смърт и често някое от животните се оттеглят от борбата, ако претендентът има повече талант така да се каже. Големите рога не са единственият начин за намиране на партньорка; някои мъжки с по-добри навигационни умения – или просто с повече късмет – могат да попаднат на женска случайно и да пропуснат изцяло борбата.

Лосовете сменят рогата си всяка година

Те падат всяка зима и им израстват нови през следващата пролет. „Растежът на рогата се основава на нивата на тестостерон и продължителността на деня“, казва Карстенсен. „Така че те започват да ги развиват в края на пролетта и лятото като първоначално имат кадифено покритие, което е васкуларизирано, така че по време на растежа рогата се кръвоснабдяват.“ До началото на есента – т.е. в сезона на чифтосване – мъжките започват да полират рогата си, като ги търкат в дърветата. Това сваля пухкавото покритие – кървав процес – и до октомври те вече имат нови блестящи израстъци на главата за предтоящите борби и демонстрации.

Рогата са и чудесен индикатор за възрастта на животното, защото с всяка следваща зима те увеличават размера си. Мъжките в разцвета на силите си, на възраст между 5 и 8 години, имат най-големи лопатки. С напредването на възрастта рогата стават все по-деформирани и по-малко впечатляващи.

Рогата са тежки

Подобно на самите лосове, рогата могат да бъдат с различни размери. По същество лопатките са голяма кост, така че обикновено тежат доста; и лосовете развиват мускулести шии, за да могат да ги поддържат. Рогата на един напълно възрастен могат да тежат около 20 килограма.

Бебетата се нуждаят от помощта на майките си

Женските лосове обикновено раждат едно или две малки през май. Средно те тежат около 15 килограма при раждането си, но растат много бързо. Малките нямат умения да бягат или да се защитават добре, затова майката остава с тях в продължение на година и половина, като се бори с вълците и мечките, които се опитват да ги хванат.

Лосовете са отлични плувци

Те са природно надарени в това отношение като във водата те могат да достигнат скорост от 10 километра в час. Животните имат вродена способност да знаят как да плуват, така че дори малките го могат.

Лосовете в Минесота са в беда

В Северна Минесота някога е имало процъфтяваща популация на лосове. В средата на 80-те години на миналия век в северозападната част на щата е имало 2000 животни, но само за две десетилетия броят им e намалял до по-малко от 200. Сега пред подобен проблем са изправени и североизточните стада – от средата на 2000 г. популацията на лосовете там е намаляла с 50 %.

През 2013 г. Карстенсен започва да ръководи проучване на смъртността на лосовете, за да разреши загадката. Нейният екип поставя на повече от 170 лоса GPS проследяващи устройства, за да ги следи; когато лосът умре, екипът получава имейл с местоположението на животното. „Целта беше да стигнем до мястото в рамките на 24 часа, за да определим причината за смъртта“, казва Карстенсен. „Това беше важно, защото лосовете са много големи животни и имат много дебела кожа, много изолираща козина и когато умрат, се разлагат много бързо. Възможността да се доберем до животното в тези времеви рамки ни дава възможност да съберем най-добрите проби на диагностично ниво, които могат да ни помогнат да определим причината за смъртта.“

Данните сочат, че два неприятни фактора са допринесли за по-голямата част от смъртността. На паразитни и бактериални инфекции се дължат 50 % от смъртните случаи, на вълци – още 30%. Останалите са злополуки, законен лов и други подобни. Изследванията на този екологичен пъзел продължават.