Какво може да ни разкаже един часовник за последните часове на Титаник

Първото нещо, което забелязвате, е, че часовникът е много красив: златният калъф, гравиран с елегантен филигран, финият надпис, който обявява, че е изработен от Националната часовникова компания Elgin… Това е часовник, който подобава на уважавания му собственик, Джон Стар Март от Ню Джърси, който през 1912 г., на 48-годишна възраст, служи като пощенски служител на борда на Титаник.

Съпругата на Март почива през 1911 г. и двете му дъщери умоляват баща си да си намери работа на суша – лесно е да си представим, че след като вече са загубили единия си родител, треперят да не загубят и другия. Март не е чужд за драмата на откритите води: За 8 години работа в пощенските зали на океанските кораби, той участва в не по-малко от 8 отделни извънредни ситуации. Но работното предложение за Титаник очевидно е твърде добро, за да бъде пропуснато: възможност да управлява пощенската зала на борда на най-големия кораб, строен някога.

След това забелязвате петна с цвят на ръжда по бялото лице на часовника, следи от вода, проникнали под стъклото, и черните стрелки, по-голямата с деликатен метален декоративен акцент, показващи часа 1:27. И каква приказка разказват тези стрелки, ако си спомним, че съдбоносния сблъсък на 14 април, когато Титаник, удря айсберг в Северния Атлантик по време на първото си пътуване, се случва в 23:40. Корабът с дължина 270 метра се потапя за по-малко от 3 часа, в 2:20 ч. Около 1500 пътници и екипаж загиват, а 705 успяват да се спасят.

И така, 1:27 неизбежно ни кара да се чудим какво е правил Март 1 час и 47 минути след удара на кораба преди часовникът му да спре.

Разходите за изграждането и поддържането на такъв кораб, казва Даниел Пиаца, уредник в Националния пощенски музей Смитсониън, са твърде големи, за да се покрият само с пътнически такси. Така че гигантите на компаниите White Star и Cunard пренасят и поща, може би милион писма и колети за всяко едно пътуване. На борда на Титаник има пет пощенски чиновника и напълно работещо съоръжение за сортиране на поща – рядкост, тъй като океанските кораби по-често пренасят затворени чували с поща от едно пристанище до друго. Наред с други неща, сортиращото съоръжение на кораба позволява на пътниците да изпращат пощенски картички и писма, когато той акостира в Ирландия и Франция.

Служител по пощата може да звучи като тежка професия по онова време, но всъщност не е чак толкова страшна. „Трябваше да преминеш тест и само най-добре представилите се ще бъдат назначени на работа“, казва Пиаца. И те са компенсирани съответно, добавя той, със заплати „някъде между 1000 до 1500 долара годишно, което са много пари през 1912 г.“

Пощите официално не се броят като част от екипажа на кораба, и служителите първоначално са настанени близо до местата от трета класа. След известен протест обаче са преместени и им е предоставена частна трапезария. На 14 април вечерта те са се събрали, за да отпразнуват 44-ия рожден ден на друг американски пощенски служител на борда, родения в Северна Каролина Оскар Скот Уди.

Един офицер на кораба, който се втурва към пощенската зала, след като стана ясно, че корабът е в сериозна опасност, по-късно разказва на заседанието на Сената, което разследва бедствието, какво е видял. „Погледнах през отворената врата и видях тези мъже да работят по стелажите, а точно под мен се намираше пощенската кутия и водата сякаш беше в рамките на метър от палубата, на която стояхме… И пликове с поща плаваха в нея.“

Подобно на камерния оркестър, който продължава да свири, точно преди корабът да потъне, Март и колегите му очевидно са изпълнявали своите задължения сред хаоса и са се опитвали да спасят колкото се може повече поща. Пиаца предполага, че те биха започнали с препоръчаната поща; и наистина, оцелелите по-късно казват, че са видели чиновниците да теглят пощенски чанти до палубата, очевидно в опит да ги задържат сухи, докато пристигне помощ. Помощта обаче идва едва след като корабът е потънал, разбира се, и според някои източници хората, сгушени в спасителните лодки по-късно съобщават, че виждат пощенски торби, които се клатят в мастилено-черната вода.

През 1985 г. океанографите откриват останките на около 4 километра под повърхността и през годините спасителните операции ще възстановят безброй артефакти от кораба – чинии, скъпоценности, парчета от самия кораб…

Веднага след бедствието спасителите откриват 340 тела във водата и изваждат 209 от тях, включително това на Джон Стар Марч. Той е погребан в Хилсайд, Ню Джърси, като на надгробният му камък е гравирано: „САЩ Морска пощенска служба, R.M.S. Титаник“.

Часовникът му е върнат на двете му дъщери и сега се намира в колекциите в Националния пощенски музей, малък златен поклон пред човек, изпълнявал своя дълг до самата си смърт.