Изменението на климата може да създаде глупави птици

Големите мозъци са отличителен белег на човешката еволюция. Te ни позволяват да разбираме света и успешно да се ориентираме в живота си, осигуряват ни повишена гъвкавост за справяне с ежедневните проблеми, което ни позволява да правим по-добри избори, да усвояваме трудни умения и да създаваме иновативни решения за големи проблеми.

Големите мозъци са се развили независимо при бозайници и птици. Свързаната с това повишена интелигентност осигурява предимство на животните, когато става въпрос за ежедневието им – например, животните с по-големи мозъци по-често успяват да се приспособят към градските райони или въобще към нови местообитания.

Kea (Nestor notabilis) са известни със своята интелигентност и любопитство – две жизненоважни черти за оцеляване в суровата планинска среда, която е техен дом.

Мозъчна сила

Мозъкът изисква непрекъснато снабдяване с енергия, а усиленото мислене предизвиква и по-значителна консумация на ресурси. Затова мозъците, които са сравнително големи по отношение на размера на тялото, са енергийно скъпи за поддържане.

Така развитието на мозъка – като енергоемък процес – формира парадокс относно растежа на този орган при млади животни и птици: как те да подхранват растежа на мозъка си, за да порасне, преди да са достатъчно умни, за да си набавят достатъчно калории, за да подхранват мозъка си, за да порасне…?

Може би родителите им ще трябва да асистират – какъвто е случаят с нашия вид, където родителите работят, за да подкрепят растежа и развитието на децата.

В ново изследване учените сравняват размерите на мозъка на 1176 вида птици, което е приблизително 10% от всички видове птици по света. И откриват, че видовете, които харчат повече ресурси за малките си, имат по-големи мозъци като възрастни.

С други думи, родителите подпомагат растежа на мозъка на своите деца. Това позволява на младите животни да преодолеят иначе непреодолимото предизвикателство да развият големия си мозък.

Яйчните жълтъци съдържат енергията, необходима за развитието на младите птици, докато се излюпят. Родители също предоставят топлина, докато инкубират яйцата си и на невръстните си, след като се излюпят. Някои видове птици осигуряват още повече ресурси, като хранят малките за определен период от време след излюпването.

Видове, които снасят големи яйца спрямо размера на тялото си, като например кокошките, често не хранят малките, след като се излюпят. Следователно възрастните от тези видове завършват с малки мозъци.

Родителите, които ги хранят, след като се излюпят, удължават времето, през което малките им могат да развият своя мозък, и в крайна сметка имат малки с по-голям мозък, които са и по-интелигентни.

Corvus moneduloides

Умни и грижовни

Въпреки че птиците имат малък мозък в абсолютно изражение, което е адаптация, свързана с летенето, гарваните, папагалите и совите се считат за много умни животни. А корвидите, включително гарвани и сойки, са не само умни, но и грижовни.

Около 80% от корвидите живеят в семейни групи и около 44% се размножават съвместно, където други членове на семейството помагат при храненето на малките. Новокаледонските врани (Corvus moneduloides) са едни от най-умните видове птици и родителите хранят малките си в период до 2 години.

Промяна на климата и размер на мозъка

Тъй като глобалното затопляне причинява всевъзможни климатични промени, то ще се отрази и на количеството храна, която е достъпна за птици и други животни. Например, в пасищата по-слабите валежи намаляват количеството тревни семена, важен източник на храна за птици и гризачи.

Животните, които живеят в горещи и сухи местообитания – като, например, капските земни катерици в Южна Африка – може да не успеят да понесат повече топлина при все по-горещи дневни температури. Наличието на по-малко храна и повече топлинен стрес може да доведе до намаляване на популацията, тъй като животните умират или не успяват да се възпроизведат.

За животни, които живеят в студени местообитания, като сибирските сойки в Арктика, по-високите температури също могат да имат отрицателно въздействие. Тези сойки съхраняват храна, за да оцелеят през зимата, но по време на по-топли зими с по-малко сняг зимнината им може да не остане замръзнала и да изгние. Това очевидно може да доведе до глад, както вече се случи с канадските сойки.

Сибирските сойки обаче са умни птици с големи мозъци – и техният голям мозък може да се окаже техният спасителен пояс, когато трябва да се справят с последиците от изменението на климата. Като цяло животните с голям мозък могат бързо да се адаптират, като променят гъвкаво какво и как ядат.

Ако променящата се среда компроментира способността на животното да получава достатъчно храна, за да захрани собствения си мозък и да осигури достатъчно енергия за развитието на мозъка на малките си, тогава един свят на животни с по-малък мозък може да се окаже друг отрицателен ефект от изменението на климата.