Истинският брой смъртни случаи от COVID-19 може да е три пъти по-голям от официалните данни

Анализ на смъртността по държави през 2020 и 2021 г., в сравнение с предишни години, показва, че броят на смъртните случаи от пандемията COVID-19 може да е бил повече от три пъти по-висок от официалната статистика. „Извънредните смъртни случаи“ показват, че повече от 18 милиона души са починали през първите две години от пандемията. Въпреки това, авторите на проучването признават, че е необходимо повече работа, за да се отделят смъртните случаи от самия COVID и социалните смущения, които той причини.

Почти от началото на пандемията официалната статистика за смъртните случаи от COVID-19 е поставена под въпрос. Отричащите заболяването твърдят, че в бройката са включени много хора, които са починали „с COVID, а не от COVID“, посочвайки случаи, при които лицата са починали от други неща, но са били отчетени в статистиката на Короната. Броят на хората, починали у дома, преди тестовете да станат широко достъпни, също трябва да се вземе предвид. Както и тези, които са починали в страни, които не са имали широко разпространени тестове или са с голямо извънградско население, или са починали в първите дни на пандемията, преди лекарите да са запознати с характеристиките, които правят COVID фатален.

За да стигнат до дъното на това, епидемиолозите разглеждат броя на „извънредните смъртни случаи“ – смъртни случаи за определен период от време, които са над средния процент на смъртност – които преживяват градове и цели държави по време на големите вълни на пандемията. Сега повече от 100 изследователи са се събрали, за да направят този анализ за целия свят. И техните констатации, публикувани в The Lancet, стигат до мрачно заключение: COVID-19 е убил 18,2 милиона души – пряко и непряко – до края на 2021 г., което го нарежда като една от най-тежките пандемии в историята. И това е преди да се почувства по-голямата част от ефекта на вълната на Омикрон.

„Изясняването на истинския брой на смъртните случаи от пандемията е жизненоважно за ефективно вземане на решения за общественото здравеопазване“, казва в изявление водещият автор д-р Хайдонг Уанг от Американския институт за здравни показатели и оценки.

В първата вълна на пандемията, когато е трудно да се намерят тестове за вируса, статистическите данни като цяло рисуват много по-лоша картина от официалните отчети за смъртните случаи. Броят на умиращите неизследвани значително надвишава тези, които са починали от други причини, но са имали леки случаи на COVID, които в крайна сметка са посочени в смъртния акт.

Тъй като тестовете стават по-широко достъпни, двете числа започват да се съгласуват по-тясно в богатите страни. В Южна Азия и Африка на юг от Сахара обаче смъртността значително надвишава предходните години – факт, слабо отразен в официалното отчитане на смъртните случаи от COVID-19.

Въпреки че това е силно подозирано, самият мащаб на несъответствието, разкрит в документа, е шокиращ. „Въпреки че съобщените смъртни случаи от COVID-19 между 1 януари 2020 г. и 31 декември 2021 г. възлизат на 5,94 милиона по целия свят, ние оценяваме, че за този период по света са починали 18,2 милиона души поради пандемията COVID-19“, пише изданието.

От тях 4,1 милиона са в Индия, в сравнение с 490 000 официално регистрирани, 1,1 милиона в Русия (670 000) и 800 000 съответно в Мексико и в Бразилия. Въпреки че Съединените щати имат малко повече смъртни случаи, отколкото Русия, три-четвърти от тях са отразени в официалните данни. На база на глава от населението смъртността в Русия е почти два пъти по-висока от тази в САЩ (375 на 100 000 на 179). При Андите е още по-лошо – те губят 512 души на 100 000 или 0,5% от населението си от болестта.

Разликата между официалните данни и извънредните смъртни случаи е пропорционално най-голяма в Африка на юг от Сахара, с 14 пъти повече смъртни случаи, отколкото предполагат официалните данни. Ужасяващата свръх смъртност в Индия е докладвана и преди, но има много по-малък фокус върху Африка.

Неизбежно някои ще обвиняват не самата болест, а реакциите на съответното правителство, особено що се отнася до локдауни и ваксинации. Въпреки това, както пише и в предишни проучвания, върху които се осланят, авторите показват, че страните, които са наложили достатъчно силен локдаун, за да предотвратят развихрянето на вируса, са имали по-малко извънредни смъртни случаи. На някои места, като Нова Зеландия, умират по-малко хора въобще по време на локдауна, отколкото през еквивалентните месеци на предходните години. Авторите също така изключват периоди, в които природните бедствия причиняват скокове в смъртните случаи, като европейска гореща вълна, например.

Въпреки това много от смъртните случаи, особено в най-бедните страни, може да са резултат от смущения в снабдяването с храна или медицинските системи, които засягат дори тези, които никога не се заразяват с COVID-19. Авторите признават, че не са успели да изчислят колко важен фактор е това, освен че отбелязват, че „ще варира в зависимост от страната и региона“.

18 милиона смъртни случая все пак поставят COVID-19 зад едрата шарка, бубонна чума, „испански грип“ и ХИВ в списъка на най-смъртоносните убийци за всички времена, но тъй като официалният брой на смъртните случаи от COVID надхвърля 6 милиона, знаем, че предстоят още по-големи числа…