Екстракт от канабис убива раковите клетки

Според ново проучване на австралийски изследователи екстрактът от канабис, наречен PHEC-66, притежава „забележителни“ противоракови ефекти. При опити ин-витро е доказано, че екстрактът не само забавя растежа на раковите клетки на меланома, но и предизвиква тяхната смърт.

Резултатите „предполагат, че PHEC-66 предизвиква апоптоза в тези меланомни клетъчни линии чрез увеличаване на експресията на проапоптотичните маркери (BAX mRNA), като същевременно намалява експресията на антиапоптотичните маркери (Bcl-2 mRNA)“, съобщава проучването. „Освен това PHEC-66 предизвиква фрагментация на ДНК, като спира прогресията на клетките в контролната точка на клетъчния цикъл G1 и значително повишава нивата на вътреклетъчните ROS [реактивни форми на кислорода].“

Казано по друг начин, както обяснява преподавателят по фармация и съавтор на изследването Назим Насар в прессъобщение за резултатите, екстрактът се свързва с раковите клетки, спира размножаването им и ги принуждава да се самоубият.

„Увреждането на меланомната клетка ѝ пречи да се дели на нови клетки“, казва той, “и вместо това започва програмирана клетъчна смърт, известна още като апоптоза.“

От близо четвърт век насам все повече се признава, че канабисът и неговите производни и деривати имат потенциала да осигуряват ползи за хората с ракови заболявания. Обикновено обаче се смята, че предимствата, които той дава, са предимно от палиативно естество: спирате да се чувствате толкова зле; помага за намаляване на болката и тревожността; и ви връща апетита.

Но полезността му като средство за реална борба с болестта остава спорна. „Краткият отговор е, че просто все още не знаем дали канабисът или някое от химичните вещества, открити в него, са полезни за лечение на рак“, обяснява във видеоклип за Worldwide Cancer Research постдокторантката Шарлот Репшлагер, която не е участвала в новото проучване. „Това е така, защото изследванията на канабиса и връзката му с рака са все още в начален стадий.“

Тя посочва, че има много малко проучвания при хора, а тези, които съществуват, често са малки и дават смесени резултати. Наистина, „журито все още не се е произнесло“, казва тя.

Подобно на други скорошни обещаващи за канабиса резултати, новото проучване е проведено само ин витро – т.е. в лаборатория, в специално култивирани меланомни клетки, а не при хора или животни (in vitro означава буквално „в стъкло“). И ако кажем, че изследването е все още в ранен стадий, това ще е меко казано: екипът с готовност признава, че всъщност не знае защо екстрактът е ефективен, а само че е.

„Това е нарастваща област на важни изследвания, защото трябва да разберем екстрактите от канабис колкото се може по-добре, особено потенциала им да функционират като противоракови агенти“, казва Насар. „Ако знаем как те реагират на раковите клетки, особено по отношение на причиняването на клетъчна смърт, можем да усъвършенстваме техниките на лечение, за да бъдат по-специфични и ефективни.“

Надяваме се обаче това скоро да се промени, тъй като екипът иска да разработи подходящи системи за доставка на екстракта и да проведе още тестове.

„Следващият етап включва проучвания върху животни или предклинични изпитания за потвърждаване на ефикасността на канабиноида PHEC-66 при лечение на меланом и други видове рак“, казва Нитин Мантри, професор по биотехнологии в Кралския технологичен институт в Мелбърн и водещ автор на изследването.

Въпреки противоречията около използването на канабиса като лек – или може би именно поради тях – изследователите възлагат големи надежди на екстракта. Разбира се, струва си да се отбележи, че те имат и участие в пазара: това проучване дължи финансирането си на MGC Pharmaceuticals Limited, същата компания, която е отговорна за производството на екстракта.

Въпреки това, ако се окаже безопасен и ефективен, тази някога заклеймена терапия може да направи революция в медицината, казва Насар.

„Клиничните приложения на екстрактите от канабис включват лечение на тревожност, симптоми, свързани с рака, епилепсия и хронична болка“, посочи той. „Интензивните изследвания на потенциала му за убиване на меланомни клетки са само началото, тъй като проучваме как тези знания могат да бъдат приложени и за различни видове рак.“