Една древна болест се завръща в части от САЩ

Преди много време пирати, изследователи и моряци са били измъчвани от мистериозна болест, заради която са били застигани от бавна и болезнена смърт. Сега тази болест се завръща на местата, които най-малко очакваме…

Вече знаем, че състоянието, наречено скорбут, се причинява от липса на витамин С, който се съдържа главно в плодовете и зеленчуците.

Ранните симптоми на заболяването включват умора, гадене и болки в ставите, но по-късно може да се появи подуване на венците, тежки синини, увредена коса и кървене в ставите и мускулите. При деца може да засегне костите, причинявайки забавен растеж. В най-лошите случаи скорбутът може да доведе до смърт от усложнения като вътрешен кръвоизлив.

За щастие, той се лекува невероятно лесно и предвидимо – като просто увеличите количеството витамин С в диетата си.

Скорбутът е документиран за първи път през 1550 г. пр. н. е. от древните египтяни, но е може би най-известен с ефектите, които е имал върху моряците от 18-ти век. Дългите периоди в морето означават липса на пресни плодове и зеленчуци за ядене, така че болестта удря пиратите и сериозно засяга Британския кралски флот, чиито моряци е много по-вероятно да бъдат убити от болести като скорбут, отколкото в битка. Всъщност се смята, че скорбутът е причина за най-много смъртни случаи в морето – изпреварвайки жестоките бури, корабокрушенията, битките и други болести, взети заедно.

Робърт Фалкън Скот, 1911 г.

Той е засегнал и различни изследователи, като тези от експедицията Дискавъри на Робърт Фалкън Скот от 1901 г. до Антарктида, която е преди тази, която запова през 1910 г. и довежда до смъртта му (1912 г.). Въпреки че Скот се противопоставя на избиването на пингвини, неговият болен от скорбут екипаж открива, че яденето на прясно месо от тюлени и пингвини може значително да подобри техните симптоми.

Днес болестта се наблюдава главно в развиващия се свят, където недохранването е най-често срещано. Но изглежда, че скорбутът преживява възраждане в страни, където хората би ттрябвало да имат достъп до изобилие от храни, богати на витамин С.

Това събитие се изследва в нов документален филм, наречен Vitamania. Медицинският лекар Ерик Чърчил, който практикува в Спрингфийлд, Масачузетс, и участва в този филм, обяснява, че само неговият екип е диагностицирал между 20 и 30 нови случая на скорбут през последните 6 години – изненадващо голям брой.

Но защо?

„Много хора, които изпитват затруднения да си позволят храна, са склонни да избират храни с високо съдържание на мазнини, високо калории и много засищащи“, казва Чърчил във филма. „Ако имате ограничен бюджет, именно това са ястията, които ще ви заситят повече от яденето на плодове и зеленчуци.“

Следователно хората с по-нисък социално-икономически статус в богатите страни са тези, които са засегнати от това хранително заболяване – нещо, което трябва да бъде анализирано.

„Скорбутът се откроява в съзнанието ни като толкова лесно за избягване състояние, че чак е досадно, но въпреки това тези хора в крайна сметка стават жертва на болест, която просто не трябва да съществува в една развита страна“, казва Чърчил.

Различни видове в животинското царство – като лемури и лори – могат да произвеждат свой собствен витамин С, но за съжаление ние не можем, така че нашата диета е изключително важна. И не само липсата на плодове и зеленчуци може да доведе до скорбут – начинът, по който ги готвим, също може да има ефект. Преваряването на зеленчуците може да унищожи жизненоважните витамини в тях. Иначе отлични източници на витамин С са домати, портокали, чушки, гуава, ягоди и кориандър.

* * *

Джинджифил

Симптомите на скорбут са регистрирани още в Древен Египет още през 1550 г. пр. н. е. В Древна Гърция лекарят Хипократ (460-370 г. пр. н. е.) описва симптомите, по-специално „подуване и запушване на далака.“ През 406 г. сл. н. е. китайският монах Факсиан пише, че джинджифилът се носи от китайските моряци за предотвратяване на скорбут.

Знанието, че консумацията на храни, съдържащи витамин С, е лек за скорбут, е многократно забравяно и преоткривано в началото на 20 век.

През 13-ти век кръстоносците често развиват скорбут. В експедицията на Васко да Гама от 1497 г. лечебните ефекти на цитрусовите плодове вече са били известни. Португалците дори засаждат овощни дървета и зеленчуци на остров Света Елена, спирка за пътувания от Азия, и оставят своите болни, които имат скорбут и други заболявания, да бъдат откарани у дома от следващия кораб, ако се възстановят.

През 1500 г. един от флотата на Кабрал, пътуваща за Индия, отбелязва, че в Малинди кралят предлага на експедицията прясни блюда от агнета, пилета и патици, заедно с лимони и портокали, благодарение на които „някои от нашите болни бяха излекувани от скорбут.“

За съжаление, тези разкази не спират по-нататъшни трагедии по моретата и океаните, причинени от болестта, първо поради липсата на комуникация между пътниците и тези, които са отговорни за тяхното здраве, както и понеже плодовете и зеленчуците не могат да се съхраняват дълго на корабите.