А знаете ли кой е Джон Джеймс Одюбон

Може би сте запознати с името Джон Джеймс Одюбон от фокусираното върху опазването на птиците Национално общество „Одюбон“ с чието основаване той няма нищо общо. Или пък от известните илюстрации в неговата новаторска за времето си колекция по естествена история, „Птиците на Америка“. Или може би не сте чували за него въобще.

Всеки случай има няколко любопитни исторически моменти в живота на този емблематичен американски натуралист… например, първоначално той нито е американец, нито се казва Одюбон.

Жан-Жак Фужер Одюбон

Джон Одюбон имигрира в Америка, за да избегне службата в армията на Наполеон Бонапарт

Джон е роден под името Жан Рабин през април 1785 г. във френската колония Сен Доминг (сега Хаити). Той е незаконен син на френски военноморски офицер и собственик на плантация Жан Одюбон и камериерка на име Жана Рабин, която почива скоро след раждането му. През 1791 г., след като бащата се завръща във Франция, той урежда сина си и друго негово извънбрачно дете също да бъдат изпратени при него, за да може официално да ги осинови. Така Жан Рабин е преименуван на Жан-Жак Фужер Одюбон.

През 1803 г. баща му изпраща вече 18-годишния Жан-Жак Одюбон в Пенсилвания, за да не постъпва в армиите на Наполеон. Там той англицизира името си по вече споменатия начин.

Друг Бонапарт се опитва да подпомогне артистичната кариера на Джон

През 1824 г. Одюбон, вече художник, се среща с племенника на Наполеон Шарл Люсиен Бонапарт, уважаван орнитолог. Бонапарт се интересува от изкуството му, защото – по ирония на съдбата – работи за завършването на „Американска орнитология“ на Александър Уилсън, мъж с когото Джон по-рано влиза в конфликт именно заради илюстрациите в тази книга. Бонапарт дори донася на срещата им своя рисунка за гравиране – на Quiscalus quiscula – предназначена за книгата. Но според легендата, когато Одюбон я вижда, му казва: „Мисля, че работата ви е невероятна за един самоук, но ние във Филаделфия сме свикнали да виждаме правилни рисунки.“ Въпреки това гравюрата е направена и Бонапарт я провъзгласява за „вярно представяне и на двата пола на птицата… нарисувано от ревностния наблюдател на природата и умел художник г-н Джон Дж. Одюбон“.

Отначало никой не смята, че „Птиците на Америка“ ще бъде успешна книга

След като претърпява неуспех във Филаделфия, той пътува до Европа, за да се опита да намери печатници за стотиците рисунки на птици, които ще станат „Птиците на Америка“ под формата на книга. Джон има идеята да отпечата своето произведение в реален размер върху двойна хартия, с размери около 1 метър на 65 сантиметра. Първоначално реакцията към плана му е съмнителна – книжар на име г-н Бон му обяснява, че такава гигантска книга никога няма да се продаде, тъй като ще заеме много място или ще засрами всички останали книги.

Но това е преди да види рисунките. Няколко дни по-късно Одюбон отново се срещна с книжаря и му показа работата си. „Г-н Бон първоначално беше просто изненадан, след това стана ентусиазиран и накрая каза, че трябва да бъдат публикувани в пълен размер“, пише художникът. Получената книга с 435 гравирани и ръчно оцветени изображения, сега е една от най-скъпите в света – редки копия се продават на търг за около 10 милиона долара. Но…

Той открива птици, които не съществуват

Одюбон е признат за откриването на около 25 вида и 12 подвида. Но някои от другите му птици по-късно са идентифицирани като недостигнали зрялост или сексуално диморфни екземпляри. Освен тях има пет „мистериозни птици“, които се появяват само в неговите рисунки. Тези неидентифицирани птици вероятно са били хибриди или вече известни птици, но с необичайни разцветки.

Две жени, вдъхновени от модните шапки, съживяват Националното общество „Одюбон“

През 1896 г. социалистките от Бостън Хариет Лоурънс Хеменуей и нейната братовчедка Мина Хол са ужасени, след като прочитат разказ за бизнеса с лов на перна – индустрия, която убива милиони диви птици за перата им, от които се правят шапки. Те решават да спрат това и съответно основават Обществото Одюбон в Масачузетс (Massachusetts Audubon Society) и изпращат писмо до списание Forest and Stream, за да помолят хората да обещаят „да не купуват или насърчават използването на пера от диви птици за украса“. Още подобни регионални организации със същото име изникват в цялата страна и през 1940 г. те се обединяват, за да формират Националното общество „Одюбон“.

Днес организацията се фокусира върху научно обоснованото опазване и образование за защита на птиците, продължавайки наследството на своя патрон и в 21 век.