Животът на една домакиня през Средновековието

В края на 14 век сивокосият французин Гай дьо Монтини, известен като „Добрякът от Париж“, пише подробна книга с инструкции за младата си булка (за която се смята, че е на около 15-годишна възраст), описвайки нейните бъдещи задължения като домакиня. Двойката е от средната класа и очевидно момичето трябва да е било грамотно, тъй като може да прочете книгата му.

По това време се смята, че ако възрастен мъж се ожени за тийнейджърка, е от полза и за двете страни: той получи нов живот, а тя се радва на плодовете на успешната му кариера и мъдрост. Освен това първият брак на млада жена обикновено е уреден от семейството й. При определени обстоятелства обаче след като възрастният й мъж умре, вдовицата сама може да избере втория си съпруг. Гай дьо Монтини е наясно с това и казва, че ако съпругата му е добре обучена да изпълнява задълженията си, когато се омъжи отново след смъртта му, тя ще бъде заслуга на неговото учение. Ето как той очаква тя да се грижи за него:

Затова обичайте внимателно съпруга си и ви моля да го държите с чисто бельо, защото това е вашата работа… той се надява, че разполага с грижите, които жена му ще полага за него при завръщането му вкъщи… да се намери пред запален огън, да му се измият краката и да получи свежи обувки, да му се дадат добра храна и напитки, да се обслужва и да е обгрижен добре, легнал в бели чаршафи и чиста пижама, добре покрит с хубави кожи, успокоен с други радости, привилегии, любов и тайни, за които ще замълча. И на следващия ден – пресни ризи и дрехи. Такива услуги карат мъжа да обича и да желае да се върне у дома и да се види със своята съпруга, и да стои далечен с другите.

А според Уилям Лангланд, който пише на Пиърс Плоуман през 14 век, има три неща, които могат да изгонят мъжа от дома му, вероятно в обятията на друга жена – течащ покрив, димящ огън и най-лошото – „устата съпруга; половинката й бяга от страх от езика й…“

Като грубо описание за това какъв е животът на домакиня от по-ниския социален клас, можем да се позовем на интригуващо стихотворение от 15 век, основано на много по-ранен текст, наречен „Балада за тираничния съпруг“, което ни дава известна представа как работата на една бедна жена със сигурност никога не приключва:

Добрият съпруг и момчето му са с плуга,
Добрата съпруга има много работа, а прислужница тя няма,
Има и много малки деца, за които да се грижи,
Тя прави повече, отколкото може, в къщата си.

У дома дойде добрият съпруг в края на деня
Да види, че всичко е според неговите желания.
„Мадам, готова ли е вечерята ни?“ „Сър – каза тя – не.
Как бихте искали да направя повече, отколкото мога?“

Тогава той започна да псува и каза: „Проклета да си!
Иска ми се да отидеш цял ден да ореш с мен,
Да ходиш в мокрите и влажни буци,
Тогава ще разбереш какво е да си орач.“

Тогава съпругата се закле и каза:
„Трябва да свърша повече от всякога.
Ако трябваше да ме следваш един ден,
Би се изморил, обзалагам се на това.“

„Уморен! В името на дявола!“, каза съпругът,
„Какво трябва да направиш, освен да седите тук у дома?
Отиваш в къщата на съседите, един след друг,
И седиш там и си бъбриш с Джак и с Джон.“

След това добрата съпруга му казва, че почти не е спала снощи заради бебето, но първа е станала сутринта, за да дои кравите и да ги изведе на паша, докато той все още спи. След това е прекарала деня в приготвяне на масло и сирене и гледане на децата. Тя трябва да нахрани пилетата, патиците и гъските, а после пече и вари, и подготвя лен за тъкане и върти вълна.

След това съпругът й се оплаква, че тя вари и пече по-често от необходимото – веднъж на две седмици би било достатъчно. Тя се смее и обяснява как прави ленения и вълнения плат за дрехите на семейството, така че те да нямат огромните разходи за закупуване на плат от пазара. Тя също така приготвя и храна за животните:

„… И храна за нас преди да е пладне,
И все пак не получавам добра дума, когато го направя
Затова следя за нашето благосъстояние както на открито, така и вътре
За да не липсва нищо – голямо или малко…“