Защо ЦРУ продължава да отрича участието си в преврата в Чили
След Втората Световна война, светът се разделя на две фракции – капиталистическата и комунистическата. Основният мотив на всяка една от тях е начинът, по който ще се разпределят благата. СССР вече прокарва своето влияние в Африка, а години по-късно Франция, САЩ и дори Куба ще се включат по един или друг начин за подпомагане на различните страни. На някои места това се случва официално, на други не толкова.
Един интересен момент в историята е и така наречената операция „Кондор“. След като Куба официално е започнала своите отношение със СССР, лидерите на Южна Америка имат едно малко по-различно мнение относно бъдещите политически маневри на страната си и точно по тази причина решават да направят уговорка – таен план за избиването на всички почитатели на левицата. В тази спогодба се включват хора от Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай.
Тайната полиция на всяка една страна си съдейства с останалите и не само предоставя и споделя наученото и плановете на опонентите, но и се подготвя за разчистването на всички сметки, като резултатът от това премахване не е просто охлаждането на източните страсти, а и възможност за издигането на нови диктатори. Впрочем не трябва да забравяме, и още нещо, в този период, всяка една власт създава една социална мрежа от врагове, които лесно и спокойно да преследва. Можем да се досетим защо Южна Америка не обича толкова много новите идеолози. Голяма част от германските представители на армията, включително Пол Шифър и други познати като д-р Менгеле, които на нова територия са се постарали да пренесат родината си, не са особено очаровани от факта. Не трябва да забравяме и още една подробност, тази операция е доказано осъществена с помощта на ЦРУ, които не само отклоняват ресурс, но и помагат за запазването на статуквото.
Страните получават списъка с хора, които трябва да бъдат заличени. Хора изчезват на улицата, открити са убити в дома си или ще се предадат под натиска на най-разнообразни мъчения, за да се идентифицират и други привърженици. В началото на 80-те години, армията на Чили ще отчете, че повече от 60 000 души са били убити. Точните цифри са трудни за установяване, но това е без значение. Причината да няма информация е, че всички доклади се унищожават. С дъха на нова демокрация, един човек на име Жао де Карвальо Пина, започва да прави снимки и се опитва да заснеме всичко, което смята за нередно. Той успява да проникне в центровете за мъчение и да открие, че в Южна Америка се извършват най-различни дейности за наказание и убиване. Пина стига до един много сериозен проблем: как да покаже нещо, което в своята есенция се крие пред очите на хората? Жао е португалец и идва от семейство, в което всеки е носил титлата „политически затворник“. Неговият дядо е понесъл този кръст, а след това баба му разказва за всички не толкова приятни истории и събития, които са се случвали по това време, докато Португалската комунистическа партия работи.
Години по-късно, фотографът разбира, че историята трябва да се премълчава, такъв е планът на Португалия, такава е и дейността в Бразилия. През 2002 г. заминава за Аржентина, където макар и диктатурата на режима да е приключила, той все още има желанието да разпита политическите затворници, а те от своя страна ще предпочетат да замълчат и да не говорят. И докато мнозина отказват да поемат отговорност за превратите и продължават да се крият или бързо да забравят случилото се. В Чили генерал Аугусто Пиночет е единственият дявол, който и до днес продължава да се смята за злото, което броди по земята. Освен това не трябва да забравяме, че на днешната дата през 2000 г. е лишен от поста Пожизнен сенатор на Чили. Обичан от едни и мразен от други, за мнозина дори и днес се смята, че генералът е бил единствената причина, поради която страната днес не прилича на Куба. Ето какво обаче разказва един от ЦРУ агентите, когато става въпрос за 11 септември 1973 г.
Впрочем неговият разказ не е един от често срещаните, но Джак Девайн има мнение по въпроса и като един от хората, посещавал най-горещите точки на света с прикритието на разузнавателната агенция, можем да подозираме какво точно е правил в Чили, особено след като ЦРУ и до днес не отрича, че е помогнало за тези действия. Макар и самият агент да твърди, че САЩ няма нищо общо с отхвърлянето на тогавашния президент Салвадор Аланде. През септември Джак Девайн се намира в италианско бистро в Сантиаго, до него се доближава колега, който му казва на ухо, че трябва да се обади веднага в дома си, защото е спешно. Пред погледа на своите 5-6 събеседника телефонира до дома си и разбира, че неговият много важен приятел на летището е готов да напусне страната.
По телефона, агентът разбира от съпругата си, че превратът вече е официално насрочен. Армията ще се включи, следвана от флотата. Втори агент ще се обади малко по-късно и ще поиска от Девайн среща в тайна квартира. Добавя се и един особен детайл, превратът ще започне в 7 часа сутринта. Неговият доклад по-късно ще дойде като спешна комуникация и Джак може да го прочете горе-долу по същото време, по което и президентът Никсън ще разбира за предстоящите събития. Според документа, всички сили на Чили ще се включат, а радио Агрокултура ще излъчи съобщението рано сутринта, като карабинерите трябва да задържат новия президент.
Президентът ще бъде застрелян на другия ден в опит да избяга от ръцете на армията. И макар и Девайн сам да отрича намесата на ЦРУ, самият Никсън е дал нареждане на агенцията да държи социалиста далече от властта. Неговата тактика е да подправи изборите и да помогне на опонента му да спечели. Планът не се случва и само 3 години по-късно Пиночет ще поведе армията и всички нейни лидери в посоката, която по-късно ще даде много жертви, твърде много. По това време настроенията в страната не са по-различни. Всеки усеща, че новото правителство ще рухне от натиска на обществото, просто никой не подозира с каква сила ще се случи това. До този момент документите не се разсекретяват, поради простата причина, че методологията може да покаже намесата на агенцията в целия свят. Точно пък това не трябва да ни изненадва, когато става въпрос за дейността на армията.
Различните агенции за защита на правата на човека също удрят на камък, когато става въпрос за достъп до всички архиви. Какво носи този страх? Веднага след изборите, новият лидер започва да се среща и споделя идеите си за развитие с кубинските посланици. Това не се харесва на Никсън и бързо започва да се говори за формирането на преврат. За целта е повикан и тогаващният директор Ричард Хелмс. Защо Куба е толкова черна? Последният случай, в който страната беше в центъра на внимание, е добре познатата политическа криза, в която СССР доставя далекобойно ядрено оръжие. Наричаме я политическа, защото при евентуален успех, последната страна, която може да бъде опонент на СССР, остава на колене и трябва да се съобразява с новите мерки и дейности, които се случват там. Ако идеологията на Куба има успех, към Чили най-вероятно ще тръгнат добре познатите кораби, а колкото по-далече е една страна, толкова по-трудна е и намесата.
Операция Кондор има своите недостатъци и както ще разберем в следващите години, кукловодът зад нея не може да се скрие толкова лесно. И докато ЦРУ работи по тази линия, през 1970 г. се отказват, защото група офицери се опитват да направят същото, при това без нуждата от каквато и да е подкрепа. Какво се случва след това? Когато президентът е убит или самоубит, можете да откриете всякакви версии. Около 3000 души са събрани на стадион и идентифицирани. Познатите се убиват веднага, докато много други изчезват безследно.
Мнозина смятат, че САЩ е работила косвено върху събарянето на режима, налагайки най-различни икономически блокади, с които да нажежи още повече обстановката. Тази информация се смята за невярна, но след като липсват документи, които да докажат правдивата страна или измислицата, оставяме читателите да изберат в какво да вярват и в какво не. Факт е обаче, че някои от разсекретените документи показват наличието на чилийски агенти, които желаят от САЩ да се включи и да помогне за осъществяването на преврата. Следователно някой по линията не само отказва да говори, но и ще предпочете да запази всичко в тайна, макар и скоро да наближават 50-те години, в които всяка една агенция е принудена не само да разсекрети информацията, но и да я направи публична.
Какво се случва след преврата, военното трио не само започва да разпределя властта, но и бързо налага цензура, вечерен час, издава празен чек и право на всеки войник да стреля по цивилен, а политическите убийства и богатия списък с врагове, започва да се разчиства. Изчезналите хора се търсят и до днес, макар и отговорите да остават завинаги изгубени. ЦРУ, както и целия свят вярват, че Чили ще има тази власт едва в рамките на година-две. Пиночет обаче се възползва от липсата на противници и бързо разчиства онези, които напомнят за демокрация. Единственото, което предлага е да се провеждат избори за президент в рамките на 8 години. Няма място за опоненти, нито за врагове, докато не се стига до този момент, в който дори изборите се провеждат с огромни измами.
Режимът му продължава до 90-те години на миналия век, когато губи първите насрочени избори, за които дори папа Йоан Павел II пристига и сякаш се опитва да предначертае пътя на страната. Междувременно зверствата никога не са спирали. През годините след свалянето му от власт, той продължава да командва армията, а когато се стига до съд и нарушаване на човешки права, всички обвинения се свалят. До днес режимът му продължава да се смята за една добре оркестрирана тактика, която по един или друг начин променя изцяло политиката в страната, но когато на 3 декември 2006 г. Пиночет умира в дома си, можем да се изненадаме от смесените чувства на Чили. Едно е сигурно, левицата така и не успява да съществува в рамките на този период.
Снимки: Wikipedia
