Сантяго Рамон и Кахал – селското момче, което взриви портата на съседите, беше изключено от всяко училище и спечели Нобелова награда по медицина
Сигурни сме, че всеки е бил палаво дете в някакъв период от живота си. Ушите са били дърпани, имало е наказания и всякакви истории, които да се разкажат на внуците, но малцина могат да се мерят с Сантяго Рамон и Кахал. Той е роден на 1 май 1852 г. и успява да спечели наградата за най-изключван ученик, при това от редица училища. Смятан е за изключително слаб ученик, който никога не се подчинява на своите преподаватели.
През 1863 г. влиза в затвор, след като успява да счупи портата на съседа. Това постижение се случва с помощта на домашно изработено оръдие. Сантяго е изключително добър художник, скулптор и атлет, но неговия баща никога не оценява талантите му, макар и точно изкуството да донесе сериозни приходи напред в живота му. Баща му го изпраща като ученик на бръснари и обущари, за да се научи на дисциплина.
През лятото на 1868 г. Сантяго ще бъде воден по гробищата, за да търсят човешки останки, които ще помогнат за анатомичните изследвания. По това време Сантяго започва да рисува скици на кости, а това ще отключи неговото внимание към медицината. Рамон ще отиде в университета в Сарагоса, където баща му работи като преподавател по анатомия. През 1873 г. ще се дипломира на 21 години и ще работи като лекар за испанската армия. Прави една експедиция до Куба, където се заразява с малария и туберкулоза. През 1877 г. взима своята докторска степен в Мадрид. Само две години по-късно, Сантяго ще стане директор на музея в Зарагоза и след това ще се ожени за Силверия Гарсия, от която ще има седем дъщери и пет сина.
Първите му медицински трудове ще бъдат записани като трудове относно микробиологията на холерата и структурата на епителните клетки и тъкани. През 1887 г. ще се премести в Барселона, за да вземе своята професура. Там разработва своя специален метод за маркиране и оцветяване на клетки, използвайки калиев дихромат и сребърен нитрат. По този начин може да изцапа някои неврони с тъмен цвят, докато всички останали стават напълно прозрачни. Въпросният метод обаче ще помогне за изследването на централната нервна система.
По време на своето изследване, художникът рисува няколко скици на нервната система, включвайки мозъка и гръбначния стълб. Сантяго става професор в Мадрид през 1892 г. и през 1899 г. ще бъде директор на националния институт по хигиена, а след това и на лабораторията по Биологически изследвания, същата по-късно ще носи неговото име. Най-големият му успех ще бъде през 1906 г. със спечелването на Нобелова награда за откриването на невроните, които той самият ще нарече „пеперудите на душата“.
След като това е цялата човешка мрежа, която контролира едно пихтиено тяло, то нямаме никакви шансове да направим някаква форма на еволюция. Древните египтяни са били първите, които грешат с развитието на човешкото тяло. Древните египтяни пазели черния дроб и белите дробове, които могат да се използват в отвъдното. Мозъкът по това време се разбърквал с кука през ноздрите на трупа и след разрязване, пихтията можела да се консумира и пече дори на пясъка на горещата пустиня. Аристотел пък вярвал, че мозъкът е нещо като хладилник за сърцето, който охлажда кръвта по време на циркулацията.
Гален предполага, че мозъкът е направен от сперма – противно на очакванията на много хора, не е, макар и някои други да се опитват да докажат това постоянно. През XIX век лекарите ще вярват, че мозъкът е направен само от една единствена нишка, която не се изменя по никакъв начин. Точно по тази причина обаче ще открием, че Кахал използва подръчни материали, за да покаже, че науката греши и то много сериозно. В сивата сбръчкана форма, можем да открием безброй много клетки – те ще бъдат известни като неврони по-късно, след това ще бъдат добавени и синапсите. Мозъкът и неговата естествена форма, са създадени изцяло от Кахал и до днес се смятат за основата на един нов вид наука, която най-вероятно и сега променя животи. И като имаме предвид, че този учен се ражда в малко село в Испания – Пиренеи в Северна Испания.
Именно там можем да открием, че децата там, около 90%, са напълно неграмотни. Кахал прави всичко това във време, в което повечето учени използват метод, обречен на грешки. Промяната на температурата, количеството химикали или грешното смесване, добавянето на мехурчета въздух, памук или коноп от марлята, това всичко унищожава една цяла проба. Точно това обаче не пречи на Калах да помисли и да модифицира така процеса, че скоро да получи Нобелова награда и да дойде в новия век, при това без никакви усилия, особено след като и до днес учени продължават да го изследват и да се интересуват от неговата работа и занимания. Ето защо и Хистология на нервната система се използва като една от библиите, а ученият намира време, за да изследва и животните и да докаже, че те също имат чувства.
Сантяго е нещо като национален герой в Испания днес и може да се смята за един от най-важните хора в медицината. Всеки един град има улица кръстена на него, не са малко и статуите, които напомнят, че една от най-големите стъпки в тази история, са обвързани именно с него. През целият си живот, той работи. Бил е в Сарагоса, Валенсия, Барселона и Мадрид, където умира. Библиотеката в Мадрид все още пази неговите основни архиви. Разбира се, този учен е създал образа си на човек, който най-вероятно е можел да стане просто един пъдар, но вместо това променя науката завинаги. Никога не знаем къде се крие геният, особено ако откажем да му предоставим шанс да израсне и да се изрази.
Ето защо в Древен Рим се казва, че думата „гений“ означава съпътстващ дух на човек или място. Това, което Кахал рисува за следващите поколения е един научен портрет на неврони в действие, в един красив и мистериозен танц, който само ще загатва къде наистина се намира нашата душа и дават само посока на нейното търсене в сложното протеиново тяло, което носим навсякъде със себе си.
