GettyImages

Рихард Зорге – шпионинът, немският поет и рицар-разбойник

3 февруари, 2020 16:46 | от Даниел Петров | Личности

Световната история често може да даде впечатляващи примери за злодеи. Някои се превръщат в диктатори, други се превръщат в палачи, а понякога историята залага и на шпиони. През Втората Световна война има едно име, което може да се похвали като абсолютен играч на съветското разузнаване, както и на отвратителен човек, с когото никой не иска да дружи. Самият Рихард е известен със своите впечатляващи шпионски изцепки. Неговата първа и голяма любов е комунизма, а след това се подреждали високите рискове и любовта към патологични лъжи. Ако можеше да говори за себе си, Рихард щеше да се представи като един от съвършените инструменти на войната.

Въпреки това историята го познава като почитател на дивата страна на живота. Неговата любима част са алкохола и жените. Колкото по-често пие, толкова по-често споделя на всички, че е истински алкохолик и приятел на Сталин. Дори и директното признание на агента не можело да мине за шега – просто бил толкова добър. А ако това не е достатъчно, когато се напивал, той се качвал на колата и блъскал всичко, което види на пътя си. Това също не задоволявало агент Зорге. Когато имал възможност да преспи с жената на колега или друг агент – правил го. След няколко питиета започвал да се представя като онзи популярен немски романтик, рицар-разбойник и още много други изтънчени суперлативи – специална автореклама на агента.

И все пак ще попитате кой точно е той. Рамзи (псевдонима му) се е изявявал като журналист в Германия и Япония. И докато пуска приятелско ухо навсякъде, Зорге се озовава на правилната линия и разговаря с някои от най-елитните фигури. Неговите информатори се срещат директно с Хитлер, докато японските му другари редовно следят бъдещите планове на страната и без да подозират истинските намерения на своя добър европейски приятел, бързат да ги споделят. Зорге живее повече от 9 години в Япония и дори след ловът на шпиони и масовата истерия, той продължава да пази своя пост и да си върши работата. Човекът зад кодовото име Рамзи не е чак толкова щастлив и успешен. За 9 години в Токио успява да събере повече световни тайни, отколкото някой друг известен шпионин. Неговата работа го изпраща в меката на изгубените светове и факта, че никога няма да срещне себеподобен, с който да сподели наученото.

В шпионския свят е фигура, която знае много, но не познава никой друг освен своите информатори. Точно по тази причина пропилява голяма част от времето си в баровете в Шанхай и Токио. Нещо по-лошо, докато Рихард споделя мнението и на двете страни, когато трябва да се активира и работи за родината си, той изпитва сериозни проблеми. Нацистка Германия и СССР имат много общи черти. През 20-те години на миналия век Германия изпраща огромна част от своите войски на обучение в Беларус.

Всички, включително Зорге, са в екстаз, когато успяват да поделят Полша и сякаш всичко върви прекрасно в идеологически свят на шпионина. Приказката продължила до 22 юни 1941 г. Хитлер щял да нанесе удар по Съветския съюз, без да подозира, че Сталин споделял подобни идеи още миналата година. Проблемът бил, че Зорге не знаел за плановете на Сталин. Какво можем да подозираме за плановете на Хитлер – именно Зорге изпреварва събитията и споделя, че трябва нападение предстои. Никой не повярвал и още по-страшното – всички мислили, че е двоен агент. Следващата спирка била Япония.

Страната не била много адекватна през по-голямата част от участието си във Втората Световна война. Страната на изгряващото слънце хранела апетити за оризовите полета на Индокитай и петролните кладенци в Източна Индия, имало дилеми за евентуална инвазия Сталин ще насочи войниците си за охрана на Москва или ще ги изпрати да спират японското нашествие. Зорге отново изиграва ключова роля. Докато повечето шпиони завършват с куршум в главата, разкривайки една или две операции, Зорге е толкова добре вплетен и невидим в следенето на военния театър, че практически знаел какво ще се случи преди вестниците и преди изказванията на японската власт.

Краят на книгата настъпва през октомври 1941 г. с лова на вещици. Повечето признават с надеждата, че ще бъдат третирани като шпиони и най-вероятно ще могат да оцелеят до края на войната, но Зорге не казва нищо. През последните години е канен няколко пъти в Москва, но отказва да се завърне. Съмненията за потенциално предателство са още по-засилени в Москва, никой не подозира, че Рихард е вършил брилянтно своята работа и плащал жестока цена за всичко това. Повечето негови господари просто смятали, че отдавна е предал родината си. Друг интересен момент е, че докато е в затвора, Зорге отказва да дава показания и е верен на собствената си идеология.

Повечето членове на шпионския кръг се представят за невинни и добри. Хотсуми Озака (работил със Зорге) ще сподели, че е давал информация само в името на мира, а не на войната. И най-жалкото в цялата картина с евтини предатели е, че японската тайна полиция отдавна засичала всички съобщения към Москва. Достойснството било едно от последните качества на заловения и вместо Зорге да поиска прошка, той се надявал, че ще бъде спасен. Един от най-добрите шпиони е обесен в Япония през 1944 г. Предадената информация е съкратила значително Втората Световна война и жертвите от нея. Въпреки това е поставен под съмнение всеки път.

И така става ясно, че един от най-добрите съветски шпиони, верен единствено на каузата и професията си, накрая е изоставен като куче. Никой друг не искал да признае, че е сгрешил с преценката за този кадър. Неговият най-голям предател е Макс Клаузен. Същият бързо обяснил, че е изгубил вяра към режима и своите предишни господари. Интересен момент е, че никой не успял да открие трансмитера. Съобщенията от Зорге също били достатъчно добре кодирани, но накрая Макс дава шифъра и за няколко месеца цялата комуникация е разкрита. Показанията на Макс, който ще продължи да живее и след войната, са публикувани и достатъчно подробни. Зорге до днес се дава за пример като един от най-добрите руски шпиони, успели да стигнат до най-високото правителствено ниво.