Последният честен американски президент умира разорен
Демокрацията в една страна, започнала своя живот като колония на европейските страни, подплатена с жесток геноцид към местното население и продължила с безмилостна битка за независимост, в последствие ражда и някаква интересна форма на демокрацията. В последствие ще станем свидетели на редица атентати и разнообразни политически рокади, които евентуално ще превърнат страната във велика сила. Редом с големите имена в сената, позицията на американски президент винаги е обвързана с особени нива на корупция, които преследват кандидатите като сянка. Сред тях можем да открием името и на последния честен президент – Юлисис С. Грант.
Бившият ветеран от Гражданската война може да се похвали със сериозни военни успехи, а след това служи и отдадено в Мексиканско-Американската война. Републиканицът познавал много добре грозното лице на войната и с този опит често демонстрирал опитомяването на пацифистката философия. Това пък мотивирало Републиканската партия да го издигне за президент през 1868 г.
По това време САЩ вече е раздробена от двете войни и икономиката е в отчаяно състояние. По време на първия мандат се създава Министерството на правосъдието, води се открита война с Ку-Клукс Клан, за да намали расистките обвинения започва да назначава афро-американци и евреи на различни постове в държавните институции. Отговорен е за създаването на Гражданската комисия по службите, чиято основна мисия е да избира бъдещите кандидати за държавна работа по заслуги и умения, отколкото по родствени връзки.
Снимка: By Unknown (Engraving); Centpacrr (Digital image) – Transferred from en.wikipedia to Commons.(Original text : Richardson, Albert D. "A Personal History of Ulysses S. Grant" Hartford: The American Publishing Company 1868"The Cooper Collections" (uploader's personal collection)Scanned by the uploader, Centpacrr.), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=33325520
По време на втория мандат започват обвиненията в корупция и Грант уволнява всеки замесен от кабинета. Опитва се да приеме анексирането на Доминиканската република, но сената отхвърля тази идея. По време на 8-те години на поста, той често е обвиняван в корупция, но когато политическата му кариера приключва, вестниците често говорят за разорения президент и всички финансови главоболия, които го преследват. Мнозина най-накрая осъзнават, че военната етика в този човек е повече от достатъчна, за да спре претенциите му за пари и власт.
След войната се опитва да стартира няколко бизнеса, но за жалост се оказва, че доверчивият Грант често е подвеждан от грешните хора. Приключвайки политическите ангажименти, Грант започва световна обиколка за среща с всички лидери по света, впрочем той е и един от първите, които поставят началото на тази практика.
Не трябва да забравяме, че по време на двата мандата, президентът си тръгва все пак с някакви финанси, които обаче не го превръщат в богат и заможен човек. По време на неговото управление не се дава пенсия на бившите президенти, тази практика ще дойде години по-късно. Освен това всеки кандидат трябва да се откаже от военната си пенсия, преди да започне да преследва кариера в политиката. Въпреки това, по време на пътешествието си, мнозина оценяват характера му. Ото Фон Бисмарк разказва, че е успял да се запознае с интелигентен и уверен човек. След приключването на турнето, 57-годишният мъж започва да търси всякакви варианти, за да изкарва препитанието си. Оказва се, че няма много работодатели, които са готови да наемат бивш президент.
Единствено името му се ползва с достатъчно добро реноме, а и публиката все още го обича. Мнозина остават с добро впечатление от Грант, особено след като са прекарали известно време с него. Скоро решава да преследва кариера в бизнеса и финансите – занимание с известни рискове. През 80-те години на XIX век, Грант и неговите партньори Джей Гулд, както и бивш мексикански политик на име Матиас Ромеро, инвестират сериозни средства в така наречената „Мексиканска южна железопътна линия“. Идеята била, че със съществуването на такава линия, търговията между двете страни ще се засили, съответно и скоростта на доставките ще бъде значително по-добра.
Някъде по средата на строежа става ясно, че Конгресът за пореден път отхвърля всяка възможност за подписване на договор за свободна търговия, а това означавало, че железницата ще банкрутира, както се случва през 1884 г. Една година по-рано Грант вече има предложение да инвестира пари във Фердинанд Уард – приятел на сина му Юлисис младжи.
Снимка: By Fowx, Edgar Guy [1] – Library of Congress, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37902213
За времето си, Уард се слави като финансов иноватор, представял се за „Наполеон на финансите“ и мнозина се доверявали. След сериозни преговори, семейството инвестира 100 000 долара, последните пари, които дори за XIX век са крупна сума, равна на милиони долари. Парите се взимат от залязващата железница. Тук идва и една интересна подробност, никой от фамилията не разбирал нищо от финанси.
Въпреки това доверието било достатъчно, за да се постави крупната сума. Бившият президент трябвало да идва от време на време в кантората и да вдъхва доверие на клиентите. И по няколко пъти в седмицата можел да бъде забелязан сред клиентите. Всичко изглеждало достатъчно прекрасно, докато не се оказало, че Фердинанд върти финансова пирамида, при това с много сериозен успех.
В повечето случаи фалшифицирал документите си и показвал един брилянтен бизнес. За известно време успявал да върти парите и да плаща на всички, при това на време, но всяка приказка има своя край. Когато за първи път Грант разбира за новината, че е бил измамен, не може да повярва. Осъзнава в последствие, че няма нито цент в джоба си, къщата е била ипотекирана на името на Уард. В някакъв момент дори се появило желанието за убийство на измамника, но в последствие преценил, че не иска да лежи в затвора. Скоро се намесила и още една трагедия, през 1884 г. Грант отива на лекар и се оплаква от сухота в гърлото, което така и не минавало. След взимане на тъкан се потвърждава диагнозата рак. Според лабораторията, в която се прави изследването, бившият политик е обречен.
Снимка: By Howe, N.Y. – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3a10251.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16276732
Преброените дни идвали точно навреме с банкрута. В последен опит да спаси семейството си от финансовата дупка, мъжът приема последната оферта на редактор от списание Century. Предложението е за написване на автобиография. Имайки предвид, че Грант е и един от последните оцелели, при това от епохата на Линкълн и Робърт И. Лии, неговата история можела да разкрие един друг свят. Марк Твен също се включил в тази мисия и успял да договори по-добри условия за публикуването на книгата, като той самият бил готов да бъде редактор и да напише рецензия.
И така през цялата година Юлисис започва да пише книгата си ден и нощ. По това време ракът бавно и сигурно превзема тялото му, изсмуква всички сили и неумолимо го тегли към бездната. Писателят не може да приема никаква храна, ако не е под течна форма, а що се отнася до водата, тя била изключителна агония. В автобиографията е описана като „приемане на разтопено олово“.
В последствие се включват и няколко асистента, които да му помогнат за колекциониране на фактите. На финалът е принуден да диктува, докато друг пише на машината. Макар и да не е особено добър писател, неговата проза се оказала доста добро попълнение за всяка американска библиотека. Юлисис Грант умира, без да знае дали ще успее да спаси семейството си от финансов крах. На 23 юли 1885 г. издъхва в леглото си, само четири дена, след като е завършил биографията си. „Личните мемоари на Юлисис С. Грант“ се оказват невероятен бестселър, който наистина вади близките от финансовата дупка. Дори и през последните години се оказва, че продължава да трупа особено добро впечатление и да се търси от онези американци, които продължават да се впечатляват по литература – не са особено много. Не случайно и мнозина го наричат последния честен президент, особено след като умира с празни джобове и надежда, че ще промени нещо в последните си часове. Не трябва да забравяме, че той все още е на 50-доларовата банкнота на САЩ.
Заглавна снимка: By Brady-Handy Photograph Collection (Library of Congress) – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID cwpbh.03890.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71099775
