Петър Винаров, който даде началото на модерния европейски град Русе

Русе е забележително красив град – затова го наричат и Малката Виена. Това се дължи до голяма степен на факта, че Русчук е център на една от най-големите провинции на Османската империя – Дунавския вилает (вилает е е най-голямата административно-териториална единица в империята, както и в днешна Турция). В резултат на това, множество силни държави – Русия, Великобритания, Испания, Франция, Холандия, Италия и други – поставят консулите си именно там. Това развива силно международните контакти на града и съответно това му се отразява.

Днес ще ви разкажем за един от дейните участници в този подем – трикратният кмет на град Русе, Петър Винаров.

Петър Винаров

Източник: Семеен архив на фамилия Хаджииванови [Public domain]

Въпреки че е едва на 14-годишен Петър се включва в Борбата за църковна независимост. Това е период, в който българите в Османската империя се опитват да възстановят Българската православна църква; затова зачестяват сблъсъците с гръцките духовници, които защитават интересите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите получават правото да се черкуват на български език и в резултат от националните усилия през 1870 година със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия. Петър Винаров през 1865 дейно участва в изгонването на гръцкия владика Синесий Червенски от града. По-късно, по време на Освободителната война помага на руснаците и руското разузнаване, но е заловен от турските власти, които го заточават в град Халеб в Сирия. Там прекарва времето от 1 август 1877 до 23 април 1878. А след като излезе, ще бъде кмет на Русе три мандата.

Седем години след като се връща, на 1 май 1885, печели местните кметски избори от съюза на консерваторите плюс либералите-цанковисти ( най-проруската пария в политическия спектър; „цанковисти“, защото когато се отделят от Либералната партия, Драган Цанков е начело). И така на 1 юли с княжески указ Петър Винаров започва първия си мандат. За това време Община Русе ще създаде шест фабрики за тютюн, които след това се продават на частни предприемачи. Когато на 14 ноември 1885 избухва Сръбско-българската война, в града са на разположение няколко временни болници за ранените войници. На следващата година, 1886, подкрепя свалянето на Александър I Батенберг, а на следващата, на 4 септември 1887, на изборите печели заедно с националистите, които са привърженици на Стефан Стамболов. Тогава за кмет на Русе е назначен Димитър Мантов, а Петър Винаров е негов заместник. Двамата мъже за скарват още през есента на същата година на 8 януари 1888 Петър, подкрепян от хората на Стамболов, съобщава на кмета, че е бламиран – това се потвърждава точно седмица по-късно с Указ № 27 на правителството.

Вторият мандат на Винаров е белязана от павирането на градските улици с „французки“ гранитни блокчета от кариерата „Сан Рафаел“ и последвалия емблематичен и излишен съдебен процес, наречен „аферата с французките камъни“. Павирането започва през 1889, а блокчетата от пор­фирен гранит пристигат по Дунав с шлепове и са наречени от гражданите „французки калдъръм„. Тези павета (с дадена гаранция от 33 години) ще служат десетки години безпроблемно и без да променят качествата си. В крайна сметка обаче ще бъдат извадени за сметка на асфалта. Днес малка част от тях са остана по улица „Княжеска“, а извадените павета са изнесени в редица градове на Западна Европа, които пък правят обратното – заменят в пешеходните зони асфалта с гранитни блокчета.

Именно този период – краят на 80-те години на 19 век – е когато Русе започва да се изменя в характерния си европейски вид. Строителството на индустрия продължава – тогава са изградени 14 по-големи предприятия от фабричен тип в сферите на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. отрасли.

Русенският общински вестник

Между Петър Винаров и третия мандат не застава никой и на парламентарните общински избори през 1890 той успява да запази кемтския си пост без опозиция. Града и околността му продължават да се разрастват. Този път освен за сгради се набляга и на хигиенизирането на улиците и медицинската профилактика на населението. Две години по-късно, на 28 март 1892 започва да излиза Русенският общински вестник, чийто главен редактор е Михаил Хаджикостов. Той действа като настоящият Държавен вестник – в него се публикуват по-важните решения на общинския съвет, заповедите на кмета и други съобщения за града и страната.

Това е къщата му на улица „Княз Владимирска“ №6 (днес улица „Райко Даскалов“), която се казва с адекватното име Къщата на Петър Винаров и е част от архитектурното наследство на Русе. Там той живее със съпругата си Ангелина Иванова (родом от Тутракан), с която имат 8 деца – петима сина и три дъщери. Един от синовете им, Иван, загива на фронта по време на Междусъюзническата война, докато изпълнява длъжността си на санитарен подпоручик, доктор.