Музикални хроники: Символът на хеви метъла Рони Джеймс Дио, който ни напусна преди 10 години
“Рони беше диагностициран с ранна фаза на рак на стомаха. Започваме лечение незабавно. И когато убие този дракон, Рони ще бъде обратно на сцената, където му е мястото, за да прави каквото обича най-много – да пее за феновете си”
Това гласеше част от съобщението на Уенди Дио, съпругата и мениджър на великия Рони Джеймс Дио. Беше през ноември 2009 г. и поводът беше тежък: да се съобщи за пръв път пред света, че един от най-грандиозните гласове на хеви метъла е застрашен от безмилостната болест.
Самото споменаване на дракон при оповестяване на толкова страшна новина беше намигване към самоиронията, която проявяваше Рони Джеймс Дио. То подсещаше и за средновековните и фентъзи елементи в текстовете и визията на фронтмена, най-конкретно за титулната песен от едноименния му албум Killing The Dragon (2002).
Диагностициран с четвърта степен на рак, Рони започна химиотерапия и в началото прогнозата беше добра. Но пет месеца по-късно, по време на последната си публична поява на наградите Revolver Golden Gods, музикантът призна откровено колко тежко му се отразява лечението.
“Не осъзнавах колко е трудно да преминеш през такова нещо. Трудно ми е дори да ям”, каза 67-годишният Дио и отново не пропусна да се пошегува: „Но така или иначе не обичам да ям, така че всичко е наред“.
Няколко седмици по-късно той почина. Хората, които го познаваха и с които свиреше, включително Тони Айоми от Black Sabbath, потвърдиха, че е посрещнал болестта с позитивизъм и смелост до самия край.
В много аспекти именно тези качества бяха определящи за Рони Джеймс Дио като човек и като музикант. Певецът, напуснал този свят на 16 май преди точно 10 години, остава в историята с някои от най-великите вокални изпълнения в хард рока.
Богатият му, мощен и величествен стил на пеене е изграден още на младини.
Неговото истинско име е Роналд Джеймс Падавона и той има италиански корени, но е роден в Ню Хампшър през 1942 г.
Рано е насочен към музиката и още 5-годишен започва да свири на тромпет, даже записва с няколко различни банди още като дете. Години по-късно разказва на жена си, че със свирене на тромпет не можел да сваля момичета, затова разучил и бас китарата.
В детските си години той обиква операта, която по-късно ще окаже огромно влияние върху неговата музика. Възпитан на работливост и отдаденост от своето семейство, Рони е далеч от клишетата за рок звезда.
През целия си живот той не докосва наркотици. „Видях колко разрушително е това. Как замъглява чувствителността ти, изяжда таланта и живота ти. Отгледан съм от родители, чието уважение никога не бих желал да изгубя“, обяснява Дио.
Докато поставя началото на кариерата си в рокендрола, певецът завършва фармакология. Постепенно бандата му The Elves попива все повече влияния от психеделичния и по-тежкия рок, с което започва голямото развитие на Рони Джеймс Дио.
Групата променя името си на Elf в началото на 70-те и подписва с Purple Records – звукозаписната компания, основана от любимата банда на Дио Deep Purple. Elf даже тръгват на турне с Deep Purple през 1974 г., което дава началото на любовната афера на Рони с Европа и Великобритания.
„Хард рокът и метълът са начин на живот там, винаги е било така“, ще изтъкне той няколко десетилетия по-късно.
Именно по време на това турне Рони се сприятелява с Ричи Блекмор – виртуозния китарист на Purple и също така мизантроп с легендарно тежък характер. Дружбата между двамата изглежда става възможна именно заради различията им.
Рони Джеймс Дио не допуска да бъде уплашен от мрачните изблици на Блекмор и често ги контрира с хумора си. Китаристът от своя страна е съвсем наясно, че е открил певец с уникален стил.
Затова когато Блекмор напуска Purple през 1975-а, той избира да запише албум с цялата банда Elf и с Рони като водещ вокал. По време на една пиянска вечер в Rainbow Bar And Grill в Ел Ей, двамата решават да заимстват името на бара, за да прекръстят групата на Rainbow.
Музикалното партньорство между двамата ражда три класически албума: Ritchie Blackmore’s Rainbow (1975), Rising (1976) и Long Live Rock’n’Roll (1978). Именно през времето си в Rainbow Рони Джеймс Дио бетонира мястото си сред славните рок вокалисти и създава музика, която се превръща в еталон за безброй хард рок и метъл музиканти впоследствие.
Отношенията между Рони и Блекмор обаче се разпадат и през 1979 г. певецът напуска Rainbow и се присъединява към Black Sabbath, за да замени изхвърления оттам Ози Озборн. Така Дио отново попада на китарист с доста сложен характер в лицето на Тони Айоми, с който обаче създават нова поредица от песни, превърнали се в класики.
Самият фронтмен описва периода си в Sabbath като любимото си време, а участието му в албумите Heaven And Hell (1980) и Mob Rules (1981) вдъхва нов живот на легендарните създатели на хеви метъла.
И двете издания са пълни със силни песни, в които Рони надскача типичния си ескейпизъм в текстовете – и привнася например екологична тематика в песни като Children Of The Sea. “Изглежда много хора не разбраха за какво е тази песен”, повдига рамене той години по-късно.
От гледна точка на феновете, Рони има неблагодарната задача да замени фигура като Ози, но успява да го направи не само откъм вокални способности, композиции и звучене, но и откъм визия. Жестовете за мир с два пръста под формата на буквата V, които Ози обича да прави, са заменени от дяволските рога на Дио, които се превръщат в неизменна част от рок и метъл културата.
Да, именно Рони Джеймс Дио е човекът, който налага емблематичния жест с рогата на дявола.
През повечето време той се въздържа от нападки срещу своя предшественик, с едно паметно изключение, при което нарича Ози „слабоумник“ през 1981 г. след размяна на „любезности“ чрез пресата.
Година след този случай Рони напуска Sabbath заради конфликти в бандата, разпалили се покрай миксирането на лайв албума Live Evil. Тогава певецът заформя собствена банда под името Dio и през 1983 г. издава суперхита Holy Diver. В песента и в едноименния албум музикантът показва най-доброто от себе си и смесва влиянията си от Rainbow и Sabbath.
Албумът достига златен статут в Щатите, за да докаже, че Рони Джеймс Дио вече притежава своя собствена тежест и без да има до себе си толкова силни фигури като Блекмор и Айоми. Следващите няколко години потвърждават този факт със серия от албуми.
В началото на 90-те Дио се завръща за известно време в Black Sabbath, а още едно десетилетие по-късно сформира Heaven & Hell с добре познатите от Sabbath Айоми, Гийзър Бътлър и Вини Апис.
Всъщност той свири именно с Heaven & Hell, когато узнава диагнозата си през 2009 г. А сега, 10 години след смъртта му, вече се появи едно цяло ново поколение слушатели и музиканти, които чрез Рони Джеймс Дио откриват и обикват рока и метъла.
Няма съмнение, че докато тези жанрове изобщо съществуват, ще съществува и легендата за Дио като един от най-забележителните техни представители.
