Музикални хроники: Първият емблематичен глас на AC/DC се погуби, преди да успее да изживее славата

| от Тодор Ковачев |

Той е сред най-емблематичните фигури на австралийския рок заедно с другарите си от AC/DC. Но за жалост си отива твърде рано и не успява да изживее славата така, както останалите.

Първият емблематичен глас на AC/DC Бон Скот извървява дълъг път, докато стигне до големите си моменти с групата и до изпяването на песни като Whole Lotta Rosie, Highway to Hell, TNT и The Jack.

След 15 години упорита работа в музиката, обикаляне по турнета и безразборно пиене, Скот е на ръба да стане световна суперзвезда. И тогава, съвсем внезапно, е открит мъртъв в един автомобил в мразовит ден в Лондон през 1980 г. Едва на 33 години.

Това е тъжен край на бурен живот, вдъхновил цели книги, безброй статии, анализи и фенски теории. Чак до днес фигурата на Бон Скот си остава култова – и незабравима за феновете на AC/DC и класическия рок по цял свят.

Не е трудно човек да си представи, че дивият и необуздан фронтмен с всепомитащ глас е труден за контролиране не само на сцената. Преди той да открие перфектната за себе си банда, с която да покаже пълните си възможности, Скот добива опит и се усъвършенства в прогресив рок формацията Fraternity. “Бон беше амбициозен, но амбицията му не взимаше превес над желанието му да си прекарва добре”, спомня си кийбордистът на Fraternity Джон Бисет.

Още тогава певецът е хедонистичният център на всеки купон и винаги е готов да изпробва някакъв нов стимулант, който ще го пристрасти още повече. Наркотиците не са му чужди, но голямото му изкушение си остава алкохолът и именно пиенето го отвежда до тъжния му край.

Лидерът на Fraternity – басистът Брус Хау – си спомня, че Скот е най-податлив на вредните влияния, когато му е скучно. „Ако скучаеше, започваше да се държи все едно няма утре, а има само днес. Не му пукаше дали ще е жив или умрял на следващия ден. Беше готов да опита всичко – магически гъби, марихуана, алкохол. Поемаше и големи рискове с мотора“, спомня си Хау. Братът на певеца Дерек Скот потвърждава, че на Бон лесно му доскучава и че тогава става най-опасен за самия себе си и за околните.

През май 1974 г., след сбиване в кръчма и поредно прекаляване с алкохола, Бон едвам оцелява при тежка катастрофа с мотора си, която го оставя с белези и без няколко зъба. Налага се да остане със седмици в болницата.

Но това не е съвсем необичайно за Скот и още като дете немирникът обича да се забърква в проблеми. Приятелят му Лин Прайър, който го познава още от тийнейджър, си спомня, че Бон е тихо момче, когато е сам с някой друг, но когато е в компания се старае да бъде център на вниманието.

Дерек Скот го обяснява с ниския ръст и скромния вид на момчето, което постоянно изпитва нужда да се доказва. На 16 години Бон се забърква в неприятности със закона и е осъден на 12 месеца в затвор за непълнолетни в Пърт.

Изненадващо, брат му вярва, че именно времето зад решетките сред други провинили се юноши му се отразява ползотворно и всъщност е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Бон Скот. „Научи се да бъде по-отговорен, стана по-зрял. А докато беше там, намери хора, които свиреха на китара и направиха група заедно с него. Като излезе, вече имаше посока, в която да се развива“, разказва Дерек.

Така започва участието на Бон Скот в различни групи, за да се стигне до присъединяването му към многообещаващите Fraternity. Там той се научава да бъде фронтмен, но бандата не успява да пробие, макар че прекарва две години в Англия.

С подвита опашка Бон Скот се завръща в Австралия, разделя се със съпругата си и заработва на пристанището в Аделейд. За пръв път от 10 години няма група и изглежда рокендрол мечтата му е угаснала.

Вече е на 27 години, а и след ужасната катастрофа с мотора се съмнява дали ще успее да се възстанови и отново да пее както преди. Негов приятел музикант му предлага да се пробва в една обещаваща нова група, наречена AC/DC. Чува се, че нейните лидери – братята Ангъс и Малкълм Йънг – са недоволни от техния певец Дейв Евънс. Бон Скот се престрашава да запее няколко песни с AC/DC в един клуб в Аделейд, макар че е притеснен от разликата във възрастта. Тогава маниакалният водещ китарист Ангъс Йънг все още е тийнейджър. „Чудех се дали мога да издържа на темпото му, ще ме убие!“, спомня си Бон, но самият Ангъс веднага разбира, че бандата е намерила правилния певец в лицето на Скот.

Следват бързи успехи и скоро напълно си проличава потенциалът на AC/DC с новия вокалист, който се вписва идеално в безкомпромисния хард рок стил на братята Йънг. Бандата постига каквото може в Австралия и се мести в Лондон, а Скот получава втори шанс да пробие на Острова. През следващите три години AC/DC се впускат в непрекъснати турнета, концерти и записи, създават си аудитория във Великобритания и на други места в Европа, заемат се да завладеят и американската сцена.

Когато албумът Highway to Hell излиза през 1979 г., групата е в прекрасна позиция и всичко си идва на мястото – световната слава изглежда само въпрос на време. Но Бон Скот започва да пие твърде много, дори спрямо собствените си стандарти. В началото на 1980 г. AC/DC влизат в студиото за нови записи, но Ангъс и Малкълм тепърва работят по китарите и певецът не им е нужен за няколко дни.

Така Бон Скот отново е изправен пред най-голямата опасност: скуката. След тежка пиянска вечер фронтменът припада и един от приятелите му го прибира. Бон е тотално в несвяст и дори не може да се премести от колата, затова приятелят му го завива с чаршаф и го оставя да спи вътре.

На следващия ден Бон Скот е намерен мъртъв в автомобила, а като причина за смъртта се посочва остро алкохолно натравяне.

Трагедията поставя бъдещето на AC/DC под въпрос – но родителите на певеца убеждават останалите музиканти, че самият той би искал бандата да продължи без него. Месеци по-късно е привлечен следващият вокалист Брайън Джонсън (харесан и препоръчан от самия Скот още преди смъртта му), с когото следват десетилетия на грандиозни постижения.

AC/DC са принудени да продължат без Бон Скот по пътя към величието, но неговият огромен принос за оформянето на облика на групата никога няма да бъде забравен.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Първият емблематичен глас на AC/DC се погуби, преди да успее да изживее славата