Музикални хроники: Кулио минава през затвора и затъва в наркотиците, преди Gangsta’s Paradise да промени съдбата му

Всичко започва през 1995 г., когато двама съквартиранти в Лос Анджелис – един музикален продуцент и един диджей – се състезават кой ще намери най-добрия семпъл из звукозаписните им колекции.

Един ден Пол Стюърт, диджеят, признава, че съквартирантът му Дъг Рашийд го е победил, след като е намерил плоча с албума на Стиви Уондър Songs in the Key of Life (1976). Една от песните вътре Pastime Paradise започва с мигновено запомнящ се синтезаторен лууп, наподобяващ звученето на струнен оркестър.

Това се превръща във вдъхновението за Gangsta’s Paradise, вечния хит, който тотално променя животите както на Стюърт и Рашийд, така и на един изгряващ рапър от Западното крайбрежие на име Кулио.

Кулио, с рождено име Артис Лиън Айви-младши, почина внезапно в края на септември тази година и тъжната вест накара музикалния свят да си припомни историята на неговата най-успешна песен. Рапърът прави впечатление още преди Gangsta’s Paradise и пробива в хип-хоп средите, но нищо друго от неговото творчество не може да се сравни с популярността и културната значимост на най-яркия му хит.

Песента е част от филма „Опасен ум“ (1995) с Мишел Пфайфър, но се оказва много по-успешна от филма и днес е една от музикалните емблеми на 90-те години с над милиард гледания в YouTube.

Години по-късно Кулио определя песента едновременно като благословия и проклятие в неговата кариера, но няма спор, че без нея той нямаше да стане световна звезда от такава величина. „Именно тя го направи световно име, отведе го на върха“, отбелязва Рашийд, композиторът и аранжорът на хита. Още откриващите фрази от написания от Кулио текст, базирани на псалм 23 от Библията, са сред най-запомнящите се в рап историята: „Докато вървя през долината на сянката на смъртта, поглеждам живота си и виждам, че нищо не е останало“.

Припевът е изпят от певеца Ел Ви (Лари Сандърс), който вече е започнал да работи над Gangsta’s Paradise, когато Кулио се включва в проекта. Всъщност е идея на Ел Ви да кръсти песента Gangsta’s Paradise на базата на оригинала Pastime Paradise на Стиви Уондър. Певецът записва не само припева, но и множество гласове с мелодията на основния рефрен, комбинирани от Рашийд, за да зазвучат като епичен хор. Някъде тогава в историята се намесва рапърът, но съществуват различни версии как точно се случва това.

Според разказа на Ел Ви, той е занесъл демо на песента със записани вокали на Кулио в опит да го убеди да се включи – и то след като друг рапър вече му е отказал. Според самия Кулио, той е отишъл при Пол Стюърт, който тогава е негов мениджър, и случайно е чул песента в студиото. „Питах Дъг Рашийд коя е тази песен и той ми каза, че е нещо, върху което работи в момента. Аз му отвърнах „Ами вече е моя!“, разказва Кулио.

Неговият текст е смела, директна, искрена тирада за това как животът в гетото го е превърнал в гангстер, който не се отказва от мечтите си, но дори не е сигурен, че ще доживее до 24 години (тогава Кулио вече е в началото на 30-те, но обяснява, че 24 звучи по-добре в текста). А вдъхновението идва от съвсем реални преживявания –  Артис Лиън Айви е израснал в известния с престъпността и с бандите Комптън, влиза в затвора още на 17 и става зависим от наркотиците. Едва след като минава през рехабилитация, започва музикалната му кариера.

Когато песента е готова, тя все още трябва да бъде одобрена от лагера на Стиви Уондър, а легендарният музикант в началото е отблъснат от ругатните и насилието в текста. Налага се Кулио да пренапише някои части, а пък компанията на Уондър предявява претенции да прибира ¾ от приходите от разпространението на новата песен.

„Условията бяха неизгодни, но ако те не бяха дали одобрението си, нямаше да има хит“, признава Пол Стюърт, който тогава е мениджър на Кулио и Ел Ви и си дава сметка, че си заслужава да приеме сделката.

MCA Records са заинтригувани от новата песен и я включват в саундтрака на „Опасен ум“, а покрай филма идва и емблематичното видео, в което изпълнителката на главната роля Мишел Пфайфър изслушва изповедта на Кулио за живота в гетото.

Интересното е, че в началото MTV не пуска видеото, докато от MCA не уреждат то да се рекламира в музикалния канал и така се заражда първоначалният интерес на зрителите. Оттам нататък успехът е шеметен.

„Това беше най-феноменалното изстрелване на сингъл, което някога съм виждал“, спомня си Стюърт. След три поредни седмици на върха в Billboard Hot 100, накрая песента е обявена за №1 за годината, печели и „Грами“ за най-добро солово рап изпълнение. После се появява и пародийната версия на известния музикален комик Уиърд Ал Янкович – с Amish Paradise той осмива живота на амишите.

Екипът на Уиърд Ал се свързва с авторите и изпълнителите на Gangsta’s Paradise, за да търси одобрение и Дъг Рашийд се съгласява, докато Кулио е скептичен и отказва.

Изглежда мотивите на рапъра са свързани със значението, което носи песента за голям брой хора. „Мнозина казват, че Gangsta’s Paradise ги е спасила от демоните, с които са се борили, и им е помогнала да продължат напред“, отбелязва изпълнителят.

Все пак пародията на Уиърд Ал се появява през 1996-а и също жъне голям успех, а с годините Кулио я приема не като подигравка, а повече като отдаване на почит.

“Извиних се на Уиърд Ал много отдавна, защото не бях прав”, признава Кулио. „Слушах неговата версия няколко години по-късно и признавам, че е забавна“.

Когато светът се сбогуваше с Кулио, разбираемо си спомняше преди всичко за неговия „гангстерски рай“. Тя се оказа върхът за рапъра, чиято кариера впоследствие постепенно западаше.

Но малцина са изпълнителите, достигнали дори веднъж в музикалния си път до такъв връх – още по-малко пък с толкова значим текст, написан за минути. „Започнах с цитат от Библията на фрийстайл. После помислих около минута и буквално написах всичко, без да спирам – от първия куплет до самия край“, разказва Кулио.

„Знаете ли, мисля, че това беше божествена намеса. Gangsta’s Paradise искаше да се роди, искаше да оживее – и избра мен за свой носител“.