Как едно малко момче промени социалните представи за СПИН
Когато през 80-те години учените се опитват да установят как се разпространява СПИН, вниманието им се насочва към две групи, които излежда са особено уязвими към синдрома: хомосексуалистите и наркоманите. Религиозни лидери като преподобния Джери Фалуел заявяват, че СПИН е наказание, изпратено от Бог за убиване на хомосексуалисти и наркомани – и той не беше сам в това си убеждение. Мнозина по това време смятат, че хората с ХИВ са направили нещо, за да го заслужат, и вярват, че не трябва да им се позволява да разпространяват болестта на тези, които не я заслужават, дори ако това означава да накажат болни деца като Райън Уайт.
Кой е Райън Уайт?
Роден на Райън Уейн Уайт на 6 декември 1971 г., Уайт тъкмо навършва 13 години, когато лекарите му поставят диагноза СПИН през декември 1984 г. Уайт, който тогава живее в Кокомо, Индиана, е едно от първите деца, диагностицирани някога със забоялването и прогнозите са много лоша – лекарите му сават само шест месеца живот. Майката на Райън, Жана Уайт Джиндър, си спомня как си е помислила: „Как може да има СПИН?“
Уайт е имал хемофилия – генетично заболяване на кръвта, което й пречи да се съсирва като така дори най-незначителните рани могат да са смъртоносни. За разлика от по-ранните десетилетия, когато вътрешното кървене, причинено от хемофилия, често е било фатално, през 70-те и 80-те години на миналия век, пациентите с тази болест са спасявани чрез чудотворно лечение, известно като фактор VIII.
Чрез инжектиране на фактор VIII в кръвния поток на пациент с хемофилия, лекарите могат да лекуват всякакви проблеми с вътрешното кървене и да спасят животи.
Проблемът е, че учените изолират фактор VIII от банки кръводарения, взети от безброй анонимни донори. Но през 80-те години все още нямаше начин да се изследва тази дарена кръв за ХИВ. В резултат на това хиляди дози фактор VIII са били несъзнателно заразени с ХИВ.
Така че, когато лекарите дават на Уайт една от тези дози в края на 70-те или началото на 80-те, те заразиха младото момче с ХИВ – гарантирана смъртна присъда през 1984 г. „На практика всеки с хемофилия, който лекувах в средата на 80-те години, почина от СПИН“ – казва д-р Хауърд Маркел, директор на Центъра за история на медицината в Университета в Мичиган.
Малкият Райън не губи надежда и казва, че иска да се върне в училище. Джиндър си спомня как синът й казва: „Искам да ходя на училище, искам да отида да посетя приятелите си. Искам да се видя с приятелите си.“
Но училището не му позволява да се върне – родители и учители се притесняват, че Уайт ще зарази други ученици с ХИВ. Тъй като обществената информираност за вируса на практика е никаквва, разрастват се страхове, че само от споделянето на тоалетна или дори ръкостискане може да пренесе вируса. Родителите дори започват да отписвт децата си от училище в знак на протест.
Семейство Уайт успешно съди училището, което привлича вниманието на страната към Райън.
Когато той най-накрая се завръща в училище, негови съученици нападат шкафчето му и го тормозят, като често му хвърлят хомофобски обиди. Извън училище някой нарязва гумите на семейния им автомобил и хвърля камъни по прозорците им. В интервю с Райън за тормоза, който претърпяwa като последствие от диагнозата му, той казва: „Беше наистина лошо. Хората са наистина жестоки, хората казват, че трябва да съм гей, че трябва да съм направил нещо лошо или грешно, иначе нямаше да го има.“
През 1987 г. семейство Уайт е принудено да се премести на 30 kilometra в Цицерон, Индиана. Джиндър си спомня с благодарност как градът приветства семейството им и как, в първия си ден в гимназията Хамилтън Хайтс, директорът Тони Кук посрещна Райън Уайт лично – с ръкостискане. Брад Лецингер, ученик от Хамилтън Хайтс в края на 80-те години, казва, че в началото не е било лесно, но Уайт скоро е намерил мястото си в училището. „Когато той дойде за първи път, много хора наистина се уплашиха“, каза Лецингер. „Но Райън помогна на всички ни да разберем. Той не искаше хората да го съжаляват. Мразеше това. Той просто искаше да бъде нормално дете.“
В разгара на епидемията от СПИН, Райън Уайт се превръща в един от най-важните лица на болестта. Журналисти се стичат в Индиана, за да научат повече за Уайт и той използва това медийно внимание, за да се бори срещу стигматавърху СПИН. Томас Бранд, говорител на Националната комисия за СПИН през 1990 г., казва: „След като видяха човек като Райън Уайт – толкова фин и любящ, и нежен човек – трудно беше да се оправдае дискриминацията срещу хората, които страдат от тази ужасна болест.“
През 1989 г. премиерата на „Ryan White Story“ по телевизията привлича още повече внимание към хората с ХИВ / СПИН. Момчето дори присъства на наградите „Оскар“ през 1990 г.
Състоянието на Уайт обаче се влошава все повече и повече – докато на 8 април 1990 г. той се поддава на болестта и почива в Индианаполис. Той е само на един месец от завършването на гимназията.
