Милдред Харнак от Съпротивата, която фюрерът лично прати на гилотината

| от chr.bg |

След избухването на Втората световна война, а дори и преди това, в цяла Европа започват да се появяват съпротивителни групи. Решени да се борят за свобода и да разрушат деспотичните режими на силите на Оста, техните членове редовно рискуват живота си и действията им не са нищо друго освен геройство.

Един от по-забележителните такива дейци е Милдред Фиш-Харнак и сега ще се запознаем с нейната история.

Harnak Mildred-Remini enhanced

Милдред Фиш-Харнак е родена на 16 септември 1902 г. в Милуоки, Уисконсин. Израства в скромно домакинство, което според мнозина има финансови проблеми. Но майка ѝ Джорджина е жена с характер, твърда привърженичка на движението за избирателни права на жените, самоука стенографка и машинописка и успява да вдъхне на дъщеря си не само чувство за справедливост, но и страст към литературата.

МИлдред учи в гимназията „Уест Дивижън“, след което в университета „Джордж Вашингтон“, а после и в университета в Уисконсин. По време на следването си тя се впуска в творчеството на Уолт Уитман и Ралф Уолдо Емерсън, които я вдъхновяват за посоката, в която поема със собственото си писане.

Германия

През 1926 г. Милдред се омъжва за германския икономист Арвид Харнак след като двамата се запознават, докато тя учи в университета в Уисконсин. Не след дълго тя заминава с новия си съпруг в Германия, където и двамата продължават обучението си като Фиш-Харнак собствено се записва в университетите в Йена и Гисен.

В този период обаче страната става все по-индоктринирана от Националсоциалистическата германска работническа партия и Милдред става пряк свидетел на нейния възход, като много от преподавателите и състудентите ѝ изразяват подкрепата си за режима.

Въпреки това Фиш-Харнак продължава с обучението си и в крайна сметка става асистент в Берлинския университет. С фокус върху английската и американската литература, тя обсъжда произведенията на видни автори като Теодор Драйзер и Томас Харди. Ентусиазмът ѝ я прави популярна сред студентите.

Кариера в литературата

Кариерата на Милдред Фиш-Харнак като автор процъфтява след пристигането ѝ в Германия. Тя пише есета за американската литература, а прочувственият ѝ стил на писане и анализи печелят похвали.

Творбите на Фиш-Харнак започват да се публикуват в немски литературни списания, тъй като тя става все по-уважавана, въпреки че деликатно използва известността си, за да критикува движението на Германия към диктатура. Тя започва да се интересува и от Съветския съюз, тъй като за разлика от Съединените щати, там жените по това време имат далеч повече права. Заедно с Арвид Фиш-Харнак започва да организира нощни срещи за обсъждане на икономиката на СССР, като след това предава на учениците си прозренията, придобити по време на тези срещи.

Мненията ѝ за режима в крайна сметка водят до загуба на работата ѝ като преподавател в Берлинския университет. Само няколко години след това тя и съпругът ѝ се включват в така наречения „Червен оркестър“.

Червеният оркестър

Rote Kapelle stamp

Източногерманска пощенска марка, посветена на част от заловените шпиони

Червеният оркестър е нелегална съпротивителна група, която възниква в Германия през 30-те години на ХХ век. В нея членуват правителствени служители, артисти и интелектуалци, а целта ѝ е да подкопае все по-репресивния режим чрез шпионаж и пропагандни листовки. Тя също така помага на евреи да избягат от нацистите.

Подобно на други такива групи, които действат в цяла Европа по време на Втората световна война, Червеният оркестър се състои от мрежа от клетки, но за съжаление става прекалено голям и е инфилтриран от вражески агенти. Това обаче не спира членовете на групата да продължат да изпълняват задълженията си с надеждата да освободят Германия от хватката на фюрера.

Милдред и Арвид Фиш-Харнак активно участват в Червения оркестър, като владеенето на английски и немски език е особено предимство, тъй като позволява на групата да общува със съюзническите разузнавателни служби. Те участват в типични за конспирацията дейности, като например разпространение на листовки, и дори се свързват с лейтенант Харо Шулце-Бойсен, ляв публицист и офицер от Луфтвафе, който тайно документира германските военни усилия и ги предава на Съветския съюз.

Сред най-забележителната работа на двойката с Оркестъра е това, че те правят същото – предават германски военни планове на Червената армия, което, ако бъдат заловени, несъмнено би довело до незабавната им екзекуция.

Екзекуция

Stamps of Germany (DDR) 1964, MiNr 1019

Марка в чест на работата на Арвид и Милдред Фиш-Харнак за Съпротивата, издадена от Германската демократична република през 1964 г.

Гестапо да арестува двойката на 7 септември 1942 г., докато са на почивка на Балтийско море. Откъде офицерите знаят, че те са замесени? Корпусът за радиозащита (Funkabwehr) успява да дешифрира съобщения и да прихване радиопредавания с подробна информация за мащабите на шпионажа.

Въпреки че първоначално са осъдени на 6 години затвор, фюрерът не харесва тази присъда и се намесва като нарежда повторно разглеждане на делото. При втория процес Милдред получава смъртна присъда, която е изпълнена с гилотина в берлинския затвор Пльотцензее на 16 февруари 1943 г.

Според сведенията последните ѝ думи са: „Und ich habe Deutschland auch so geliebt“, което в превод означава: „И аз също толкова обичах Германия“.

Въпреки че вестниците научават за смъртта на Милдред Фиш-Харнак след края на Втората световна война, правителството на САЩ полага целенасочени усилия да не предоставя информация на обществеността поради разследване дали екзекуцията ѝ може да бъде класифицирана като военно престъпление. Макар да приветстват усилията ѝ, в крайна сметка случаят е приключен, тъй като тя е съдена за шпионската си дейност, което прави процеса ѝ „правно оправдан“.

В родния ѝ щат Уисконсин в училищата се отбелязва Денят на Милдред Фиш-Харнак, а улица в берлинския квартал Фридрихсхайн е кръстена на нея.

 
 
Коментарите са изключени за Милдред Харнак от Съпротивата, която фюрерът лично прати на гилотината

Повече информация Виж всички