Малко известната история на Милева Марич, трагично пренебрегнатата първа съпруга на Алберт Айнщайн

През 1896 г. младият Алберт Айнщайн влиза в Политехническия институт в Цюрих, където 17-годишният студент започва четиригодишна програма във физико-математическия факултет. От петимата учени, приети в катедрата през същата година, само един от тях – Милева Марич – е жена.

Скоро двамата млади студенти по физика са неразделни. Милева Марич и Алберт Айнщайн провеждат изследвания и пишат статии заедно и скоро започват да се влюбват. „Голям съм късметлия, че те намерих,“ пише Айнщайн до Марич в писмо, „създание, което е равно на мен и което е силно и независимо като мен! Чувствам се сам с всички други хора, освен с теб.“

Но семейството на Айнщайн никога не одобрява Милева Марич и когато отношенията им се влошават, ученият се обръща срещу съпругата си и може би я лишава от заслугата за нейната работа върху „неговите“ революционни открития.

Коя е Милева Марич?

Милева Марич е родена в Сърбия през 1875 г. Силна ученичка от ранните си години, тя бързо застава на върха в класа си и според Scientific American през 1892 г. е единствената жена, на която е разрешено да посещава лекции по физика в нейната гимназия в Загреб, след като баща й подава молба до министъра на образованието.

Според нейни съученици Марич е тиха, но гениална ученичка. По-късно тя става едва петата жена в Политехническия институт, която учи физика.

В края на образователната им програма през 1900 г. Милева дава по-високи оценки от Алберт: докато той получава единица по приложна физика, тя има петица, което най-високата възможна оценка. Но по време на устните изпити тя се проваля и докато професорът пише на всеки от четиримата мъже в класа на Марич 11 от 12, тя получава 5. Така Айнщайн се дипломира, а Марич – не.

Въпреки че получава диплома, Айнщайн няма работа. Двойката провежда заедно научни проучвания с надеждата, че това ще доведе до диплома за Марич и работа за Айнщайн: „Колко ще се гордея, че съпругата ми е доктор“, пише Айнщайн на Марич.

И все пак първата им статия цитира само името на Айнщайн.

Той й казва, че ще може да се ожени за нея само след като има работа. Но семейството му категорично се противопостави на връзката.

„До 30-годишна възраст тя вече ще бъде стара вещица“, пише майката на Айнщайн, защото Марич е почти четири години по-възрастна от него. Семейство Айнщайн не иска сръбски интелектуалец (и то физически накуцващ) да се присъедини към тях.

Непланираната бременност на Милева Марич

През 1901 г. Алберт и Милева работят по зашеметяващ изследователски проект. Според Washington Post, Айнщайн пише на партньора си: „Ще бъда много щастлив и горд, когато ние двамата заедно доведем работата си по относителното движение до победен край!“

Тази работа – която ще се превърне в Специална теория на относителността на Айнщайн – ще го превърне в един от най-известните физици в историята.

Но непланирана бременност дерайлира ролята на Марич като изследователски партньор. А Айнщайн все още отказва да се ожени за нея, докато не си намери работа.

Отчаяна, Марич отново се опитва да вземе устния си изпит. Но отново не успява. Тя напуска университета и се връща в Сърбия, за да роди. Нейното дете, Лизерл Айнщайн, ще изчезне от историческите архиви; най-вероятно то е починало или двойката го дава за осиновяване.

Накрая Айнщайн получава работа в швейцарско патентно ведомство през 1902 г. и се съгласява да се ожени за Марич през следващата година.

Между 1904 и 1910 г. Марич ражда двама сина, Ханс Алберт и Едуард. Тя работи до съпруга си по неговите изследвания, а Айнщайн публикува пет статии през 1905 г.

Зад кулисите Милева пресмята цифри, аргументира теории, а когато той започва да преподава в Цюрих, пише лекциите му. Веднъж дори физикът Макс Планк се обръща към Айнщайн с въпрос, но му отговаря Марич.

Докато известността на съпругът й расте, Милева доверява на приятел: „Надявам се само и желая славата да не оказва вредно въздействие върху неговата човечност.“

Животът като съпруга и пренебрегван партньор на Айнщайн

До 1912 г. Айнщайн вече се е отказал от брака си. Той започва афера с Елза Айнщайн Лоуентал – негова братовчедка, за която по-късно ще се ожени. Пишейки до Лоуентал, Айнщайн нарича Милева „недружелюбно създание без хумор“ и също така признава: „Отнасям се към жена си като към служител, когото не мога да уволня. Имам собствена спалня и избягвам да бъда сам с нея.“

На този фон съвсем очаквано Айнщайн и Марич започват да обсъждат раздяла. New York Times съобщава, че през 1914 г. Албърт предлага компромис относно отношенията им – той ще продължи брака, ако Марич се съгласи на неговите условия:

“А. Ще се грижи за това (1) дрехите и бельото ми да се поддържат в ред, (2) да ми се сервират три редовни хранения на ден в стаята ми. Б. Ще се откаже от всички лични отношения с мен, освен когато те са необходими за поддържане на обществена изява.“

Айнщайн също иска: „Няма да очаква никаква обич от мен… Трябва да напуснете спалнята или кабинета ми веднага, без да протестира, когато я помоля.“

Двамата обаче най-накрая се развеждат през 1919 г. Марич настоява за клауза в документа за развода, според която ако Айнщайн спечели Нобелова награда, тя ще получи парите.

Шест години по-късно Айнщайн се опитва да изпълни обещанието си, но тя възразява, намеквайки, че може да докаже приноса си към неговото изследване. Айнщайн пише на бившата си съпруга: „Когато някой е напълно незначителен, няма какво друго да се каже на този човек, освен да остане скромен и мълчалив. Ето какво ви съветвам да направите.“

Смъртта на Милева Марич и нейната памет днес

Милева Марич се мъчи да се издържа сама през десетилетията след развода си, въпреки че Айнщайн в крайна сметка изпълнява обещанието си и й дава спечелената сума от Нобелова награда, около 500 000 долара в днешните пари.

В последните години на Марич тя се посвещава на грижите за сина си Едуард, който се бори с шизофрения. След смъртта й Айнщайн се оплаква, че Едуард е сам в психиатрично заведение.

„Ако само знаех“, пише Айнщайн, „той никога нямаше да дойде на този свят“. Когато Едуард почива, баща му не го е виждал повече от 30 години.

Марич помага на Айнщайн да започне кариерата си. Но за да направи това, тя трябваше да се откаже от собствените си стремежи да работи като учен. И след като Айнщайн се уморява от първата си жена, той я изоставя.

Докато Милева Марич никога не е получавала признание през живота си, след смъртта й учените я възхваляват за нейния критичния принос към научния обем на най-известния физик в историята.