„Лошите момичета“: Дебора Сампсън – нежното име на Американската война за независимост
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
Историците наричат „Векът на революциите“ периодът от края на XVIII в. до средата на XIX в. Тогава се разгръщат няколко значителни „бунтове на масите“ на териториите на Европа, Северна и Южна Америка, които довеждат до изграждането на национални държави. Повечето изследователи считат, че Американската война за независимост (1775 – 1783 г.) е искрата, която разпалва последвалата поредица от революции. Тринадесетте колонии първоначално отхвърлят властта на английския парламент и данъчната система, която той им налага.
Започват с искане да им бъде разрешено самоуправление, което прераства в борба за единна американска държава. През 1776 г. американците официални обявяват създаването на независимите Съединени Щати, които не се намират под властта на английския монарх. От създалата се ситуация се възползват други европейски сили. Франция, Испания и Нидерландия застават на страната на американците, а Британската империя е подкрепена от армиите на някои германски княжества. Американците създават Континентална армия, начело на която застава генерал Джордж Вашингтон.
Реално преди създаването й, американците нямат никакви въоръжени сили. Първите доброволци, които се записват в редиците й са по-скоро опълченци и колониалисти. Именно поради липсата на централизирана наборна система, в редиците на Континенталната армия успяват да попаднат и жени. Част от жените заселници на континента са преминали през доста трудности, умеят да боравят с огнестрелно оръжие и са свикнали с лишенията.
Когато се обявява войната, някои от тях се предрешават на мъже и се записват доброволци. Те не са разкрити дълго време по редица причини, най-баналните от които са – липсата на медицински проверки, ниското ниво на лична хигиена, модата да се носят перуки и т.н. Дегизирани, тези дами успяват да се отличат със своите бойни умения и дори получават признание за това, техните статуи или паметни плочи могат да бъдат открити днес в редица градове.
Дебора Сампсън Ганет се ражда на 17 декември 1760 г. в Плимут, Масачузетс в дома на своите баба и дядо. Кръстена е на майка си и е второто от общо седемте деца в семейството. Има по-голям брат – Джонатан и пет сестри. И от двете страни на рода Дебора произхожда от първите заселници, дошли в Америка на борда на кораба Мейфлауер. Когато е още малка, баща й напуска семейството и си взима втора съпруга, с която живее в незаконен брак и така и не се завръща. Оставена да се грижи сама за децата си, майката на Дебора ги настанява в различни роднински и приятелски семейства, за да може да им осигури прехраната.
През годините малката мис Сампсън живее в различни семейства. Когато е на пет – е под покрива на далечна роднина на име мис Фулър, на осем годинки е изпратена при една вдовица – мис Тачър, която я учи, за да може момиченцето да й чете пасажи от Библията. Поради напредналата възраст на старата дама, момиченцето е преместено в друго домакинство – в дома на фермера Джеремая Томас, където остава до навършване на пълнолетие.
С годините Дебора се формира като скромна, добре възпитана девойка, която уважава възрастните, има бърз и находчив ум и забележимо чувство за хумор. Освен четенето и писането, друго което й носи голямо удоволствие през тези години е отглеждането на растения. Когато напуска семейство Томас, Дебора започва да се издържа чрез преподаване и шиене, но доходите й стигат едва да свърже двата края. Обикновено живее в семействата, за които работи. Допълва доходите си плетене на кошници, направата на столчета за доене и зимни шейни.
В началото на 80-те години на XVIII в. тя се облича като мъж и се опитва да се запише в армията под името Тимъти Тейлър. Ротата е предвидено да се сформира в Мидълборо, Масачузетс, но Дебора не успява да пристигне навреме. Смята се, че неин съсед, който тя среща случайно, а разпознава, когато тя подписва документите си за набор. Обществото е скандализирано, армията я отпраща, а баптистката църква, която тя посещава я отлъчва от лоното си, докато тя не се покае.
И до днес мотивите на Дебора да се запише в армията остават неясни за историците. Според някои, тъй като тя е живеела в крайна бедност, армията е била форма на спасение, където да получи прехрана и добро парично възнаграждение. Други нейни биографи като Херман Ман, описват в детайли, взети от нейните дневници, сън, който тя получава. В него, градът е потънал в реки от кръв и тя е преследвана от чудовище. Уплашена до смърт тя чува глас: „Изправи се, застани на краката си, препаши се и се подготви да се срещнеш с врага си.“
Тогава насън тя се изправя срещу чудовището. Същият господин Ман намеква и че Дебора е била влюбена в един мъж, който загива по време на войната, но името му е скрито с многоточие в биографита й и липсват други източници в подкрепа на това твърдение. Вероятно причините довели до това сериозно решение в живота й са комплексни – от една страна продиктувани от патриотизъм и вяра в съдбата и от друга – чисто икономически, плод на тежкото й финансово състояние.
На 23 май 1782 г., на двадесет и една годишна възраст, Сампсън се дегизира отново като мъж на име Робърт Шъртлиф. Този път измамата успява и тя е записана в Континенталната армия към Четвърти Масачузетски полк. Дебора е по-висока от средните на ръст мъже по онова време. Тя е около 170-173 см., едра, широка в талията, има малък бюст, който лесно скрива с парче плат, намотан около гръдната й обиколка. Има обикновено, дори невзрачно излъчване, голям нос и не е красива, съгласно приетите стандарти за женственост. Всичко в нейната визия и структура, улеснява предрешаването. Каквото може тя сама си ушива, благодарение на шивашките си умения, а останалото закупува втора ръка под различен претекст.
В Четвърти Масачузетски полк, Дебора служи под командването на капитан Джордж Уеб. Полкът се състои от 50-60 човека и по-късно се слива в полка на полковник Уилям Шепърд. Дебора успява успешно да се покрие тъй като е част от елитен корпус. Заради високия си ръст и завидно телосложение, тя е избрана да е част от фланговото покритие на полка. Въоръжена е с карабина и широк меч. Според източници, събрани в Бруклинския музей, за периода от войната, в който участва, Сампсън е част от редица боеве и получава множество наранявания.
През лятото на 1782 г., в нападение в близост до Таритаун, Ню Йорк, Дебора е улучена от мускет в бедрото, а челото и е прерязано с меч. Въпреки че умолява своите другари да не я водят на лекар, защото се страхува да не разкрият истинската й самоличност, те я откарват в близката полева болница. Лекар прочиства и превързва раната на челото й, но когато излиза от палатката, тя се измъква. След това Сампсън сама с нож и игла за шиене, се опитва да извади шрапнела от раната си, но успява да го направи частично. Както става ясно от по-късни нейни прошения за получаване на военна пенсия, част от шрапнела остава в бедрото й до края на живота й.
Тъй като кракът й не се възстановява напълно, през април 1783 г. Сампсън е причислена към генерал Джон Патерсън, при когото служи като сервитьор. През юни същата година, генералът получава нареждане лично от Вашингтон да замине за Филаделфия, където да потуши бунт на американски войници, които настояват забавените им плащания да бъдат раздадени. Докато са във Филаделфия, Сампсън се разболява и лекуващият я лекар – д-р Барнаби Бини, разкрива факта, че е жена.
Той я скрива в личния си дом, където съпругата и дъщерите му полагат грижи за нея. Когато тя се възстановява, лекарят е длъжен да сподели своето разкритие. По онова време, жените, които са били разкривани, че се подвизават като мъже са били публично порицавани и унижавани. Когато генерал Патерсън научава истината, той прави точно обратното. Заради месеците служба при него и достойното й представяне в бойните действия, той не постъпва така. Вместо това на 25 октомври 1783 г., Дебора Сампсън е уволнена с почести от армията, в която служи в продължение на година и половина.
След края на Войната за независимост, Дебора се завръща в Масачузетс и през 1784 г. се омъжва за местен фермер – Бенджамин Ганет. Двамата имат общо четири деца, последното от които осиновяват. Когато разходите по фермата и домакинството се увеличават, Дебора започва да тренира усилено, връща се във форма и облечена в старата си униформа започва да изнася публично лекции за времето си като войник. Въпреки тези усилия, парите продължават да не достигат.
Дебора започва тежка борба с правителството да й изплатят полагащата й се военна пенсия. Веднага след края на войната Сампсън подава петиция до щатския законодателен орган на Масачузетс за последното си заплащане за служба, което е било задържано, тъй като разкриват пола й. Петицията й е уважена, губернаторът я подписа и на Дебора са изплатена 34 паунда. Тя пуска многократно петиции до Конгреса да й бъде изплатена пенсия, от мига на нейното уволнение през 1783 г., на които получава множество откази. Чак през 1816 г., повече от 20 години след като напуска армията, молбата й най-накрая е приета и получава 76 долара на година за всяка една от годините си на пенсия. С тези средства тя изплаща семейните заеми и успява да стегне добре фермата.
На 29 април 1827 г., на 66 годишна възраст, Дебора умира в Шарън, Масачузетс, по време на боледуване от жълта треска. Тя е една от най-ранните премери за жени, служещи в редиците на американската армия. На нейния надгробен камък в Шарън е надписано – „Жената войник“.
Както пише един университетски преподавател в Харвард – Дебора Сампсън е предизвикателна фигура, „защото тя се е пресъздавала толкова много пъти – и след това е била пресъздадена отново от нейния предполагаем биограф.“ През 2016 г. по време на националната конвенция на Демократическата партия, актрисата Мерил Стрийп, я нарича „първата жена, поела куршум за страната си“. Макар и да е преувеличено, защото историята на САЩ, познава и други дами осмелили се да хванат оръжието и да се борят за независимостта на своята страна, Дебора Сампсън определено е една от първите и нейният дух и доблест са почетени от сънародниците й.
