Кой е хилядолетният човек от Прага
През 10-и век, Цар Симеон утвърждава златния век в българската история. След него и Петър 1-ви продължава развитието на страната. В същия този период е записана унгарската инвазия, Моравия и Бохемия ще се обединят, а един век по-рано, същата провинция вече е построила легендарния Пражки замък. Интересът към тази сграда винаги е бил голям, през годините са откривани доста вълнуващи артефакти и това не е единствената интересна локация. Не трябва да забравяме, че Прага има цяла подземна мрежа, построена за защита на своя политически елит при евентуални усложнения в периода на Студената война. Започнахме историята с 10-и век, защото именно там ни отвежда настоящата история. Иван Борковски не е подозирал колко главоболия ще докара неговото любопитство през 1928-а година.
Украинецът, заедно с много други изследователи, искал да открие най-старите части на замъка. Проблемът обаче бил, че в архивите е написано, че между 800-а и 1000-а година след Хр. в близост до замъка е имало форт, построен за защита. При направените разкопки, Иван открива заровено тяло. В гроба има поставени два ножа, меч, брадва, кофа и други малки сечива. Експертите са категорични, че останките са на близо 1000 години.
Изследователят не бързал със своето разкритие, като всеки учен, той искал внимателно да анализира всички възможности и едва тогава да разкрива откритието си. Историята винаги има свои планове и в този случай, нацистка Германия нахлува в Чехословакия през 1939-а година. Не било необходимо много време, преди да бъде открита и тази културна находка.
Снимка: Twitter/iStockHistory
Призован от германските власти, Иван трябвало да обяснява защо не е публикувал своя труд и защо никой в света не знае, че става въпрос за „древен немски жител“? Пропагандата на нацистите била ясна: те искали да пренапишат всеки паметник и откритие, с което да гарантират своето арийство. И от едно хилядолетно тяло, културни работници от Германия заключват, че дори Пражкия замък е немски и няма нищо общо с някогашна моравия. Борковски все пак имал план да напише книга за най-старите уреди от бита, в които ясно се забелязва и славянски почерк, но след като нацистите отвърнали, че като предговор могат да добавят билет за концентрационен лагер, авторът се отказал и решил да не повтаря опита. Официалният му труд е бил променен драстично и се твърдяло, че останките са на представител от немската раса.
Авторът се надявал, че с това поне ще го оставят намира, все пак е било ясно, че докато те са в страната, всяко откритие ще бъде правено в името на Велика Германия. С пристигането на червената армия, Борковски се надявал да си отдъхне – уви, това отново било мит. Съветските власти свързвали името на откривателя с анти-комунистическа дейност и подготвяли нова порция лагерни преживявания от клас „Гулаг“. С последни мъки, през 1946-а година, ново проучване успява да докаже истинският корен на толкова измъчвания хилядолетен човек. Иван Борковски пише, че това най-вероятно е член на династията Пршемисловци, която така или иначе е населявала Прага от 9 до 11-и век. Учените от цял свят пък искат да разследват още повече. Според тях, намерените предмети не могат да подкрепят теорията – намерените сечива за палене на огън са били присъщи за викингите. Мечът и брадвата нямали много общо с оръжията. използвани в провинцията по същото време.
Кофата и ножовете носели своя пражки почерк. Въпросителните имат особена тежест в цялото проучване, но според някои учени, може би става въпрос за човек, опознал северната култура или човек от близките региони. Ето и една друга интересна подробност, за която най-вероятно няма да се говори особено. Според някои български историци, основаването на България е станало някъде през 165-а година. Същата дата е спомената в „Именника на Българските ханове“.
Според други архиви, древни българи са населявали региони като Панония (днешна Унгария) през 5-и век. Подобни доказателства и сериозните разминавания в културното оръжейно наследство могат да повишат допълнително спекулата за истинските корени на открития хилядолетник, а и да не забравяме, че в много български традиции, покойникът се изпраща в отвъдното със сечива, включително меч. Една интересна практика в цялата история е именно факта, че до този момент няма страна, която да не се е опитала да дръпне кончината на хилядолетния човек. Самото откритие най-вероятно не е подозирало, че ще се превърне в дебат, който съвсем скоро ще добави още едно хилядолетие в цялата му история.
