Капитан Хенри Морган – пиратът-губернатор и още много други специални заслуги
Ако се замислим за пиратите и техният красив начин на живот, най-вероятно ще се досетим за лица като Джак Спароу, който със сигурност е едно добро превъплъщение на Джони Деп и мнозина го обичат. Проблемът е, че това е фантастичен образ, а ако обърнем малко внимание на истинските пирати, вдъхновението и есенцията им за живота ще ни покаже колко точно са обичали безгрижието, хегемонията на седемте морета и ромът.
Най-вероятно сте виждали капитан Хенри Морган и неговото присъствие на алкохолна напитка с това име, но това е най-малката чест, която може да се предложи. Хенри е от онези пирати, които могат да изпратят всеки един филмов пират обратно в архивите и е малко забавно, че докато компаниите инвестират времето си в създаването на фантастични герои, този капитан чака своя момент.
Нещо повече, Морган е толкова успешен в своята кариера, че най-накрая става лейтенант губернатор. Морган е роден в Уелс и се вярва, че годината е някъде към 1635. Никой не знае какво е семейството му или как е стигнал до Карибите през 50-те години на XVII век, но и това не е чак от такова значение. Някои смятат, че е бил английски войник тръгнал на експедиция срещу испанските сили – нищо повече. По това време на Карибите имало само едно занимание – пиратството. Озовава се там в апогея на тази професия и в следващите 30 години ще стане ясно, че Европа не е решила проблема с плаването, даже и не се е замисляла какво могат да направят група въоръжени приятели. След като островът се превръща в най-добрата спирка за разтоварване на блага, Морган веднага намира кораб и скоро започва една по-различна експедиция.
Необходими са му около 10 години, за да намери мястото си във флотата на капитан Кристофър Мънг. Заедно двамата започват един много сериозен терор, като основната им цел са испанските кораби – тенденция на всеки английски пират по това време. През 1663 г. успяват да направят и своя първи удар – корабът Сантиаго де Куба изнася всички ценности на града. След като разполагат с достатъчно пари, двамата наемат общо 14 кораба и 1400 мъже, с които тръгват към град Кампече. За 2 години Хенри има достатъчно пари, за да си закупи плантация в Ямайка. Вече има и собствен кораб, като с него решава да започне своята самостоятелна кампания.
И ако до този момент пиратството се смята за престъпление, новият капитан получава разрешение от сър Томас Модфорд да напада испански кораби. Същият е губернатор на Ямайка. След една година, Хенри е повишен в чин адмирал и получава флота от цели десет кораба. Все още има разрешението да напада кораби, но не и градове – това вече щяло да се смята за престъпление. Единственият проблем е, че именно в градовете се крие по-сериозната плячка, следователно се насочва именно в тази посока и насочва своите сили именно там. Някак си не се притеснявал, че най-вероятно може да си навлече и гнева на короната. На територията на Карибите, неговите кораби успяват да ударят редица испански градове.
Властите искат да разберат защо Хенри нарушава спогодбата, той заявил, че имал информация за подготвяне на нападение срещу Ямайка, макар и такова никога да не имало. Няколкото нападения не успяват да донесат необходимите приходи, следователно капитанът се насочва към Порто Бело – един от най-богатите испански градове. Испанците винаги са знаели, че за да се защитят, трябва да разполагат с достатъчно огнева мощ. Следователно брегът се наблюдавал от 3 крепости, като всяка една можела да бълва огън в продължение на 24 часа, докато се защитава зад дебелите стени, следователно и най-силната армада ще се озове на дъното. Капитан Морган знае това и сменя стратегията – избира локация и акостира в ранното утро на брега. Неговите мъже успяват да стигнат с канута до брега и и завземат дворците отвътре, преди да позволят на града да осъзнае какво наистина се случва.
Атаката коства живота само на 18 от неговите хора. След това отбива контраатаката от близо 800 войника. Морган предлага сделка: той взима 100 000 песос и оставя града обратно на оригиналните собственици. Испанците са съгласни. Капитанът се качва с приходите и заминава в Ямайка и прекарва една година в плантациите си. Макар и да се смята за престъпление, британците го провъзгласяват за герой. Междувременно сър Томас Модфорд не го посреща точно така, за да има мир и разбирателство, Хенри дава 10 процента от печалбата си. След две години отново кръстосва моретата и отново напада испански колонии, този път близо до Венецуела.
През 1670 г. започва организирането на нападение срещу Панама. По това време испанците вече знаят намеренията му. Те се захващат със защитаването на града. Испанският губернатор се заканва, че ще изгори целия град, преди да го предаде на пирата. Хенри прилага същата тактика, неговите хора акостират и тръгват през джунглата, за да се срещнат с редица засади. Най-накрая срещу него се изправя редовна армия от 1600 души, които стоят пред стените на града. Морган ги заобикаля, убивайки около 400 души по пътя, губейки само 15 от своите хора. Очевидно е, че нищо не може да го спре да заграби една от най-богатите колонии.
Осъзнавайки, че домакините са на път да изгубят, сами запалват всички складове с барут и мощна експлозия успява да раздруса земята. Легендата разказва, че около два дена огънят гори и унищожава всички стоки, които са складирани. Морган успява да си тръгне със сумата от приблизително 300 000 песос, които успява да събере от руините. За съжаление не става особено богат, защото по-голямата армия изисква и повече ресурси. В Европа се взима решение да се приключи с пиратите завинаги. Морган за първи път ще се изправи срещу по-сериозна конкуренция. Испания и Англия подписват споразумение за мир, при това няколко седмици, преди да бъде проведена атаката над Панама. Неговото нападение е повод за война.
Чарлз II официално нарежда Хенри Морган и Модфорд да бъдат арестувани и доведени в Лондон. За щастие на пирата, хората го обичат и го смятат за легенда, та неговото наказание може да доведе до бързото избиране на друг цар. Чарлз II много добре знае това и единственото, което му остава е да го провъзгласи за рицар, след това да го изпрати в Ямайка и да му позволи да бъде губернатор. Точно по това време, новият рицар започва да не харесва политическия живот и се отдава на алкохола. До ушите на краля достигат и някои интересни обвинения – Хенри официално започнал да финансира пиратски експедиции и губи позицията си на губернатор. Това едва ли го е притеснявало, по това време е вече един от най-богатите хора в Ямайка. Прекарва останалите дни от живота си в игра на хазарт и алкохол.
Най-накрая успява да се напие до смърт, с което да приключи своя жизнен път. Когато всички пирати разбират за трагичната загуба, в Ямайка се изсипва най-голямата пиратска армада. Всички подписват примирие помежду си, за да дойдат на погребението на този герой. Капитан Хенри Морган остава един от най-уважаваните пирати, рицари, губернатори и герои – впрочем разполага и с още титли, на които обаче не се радва.
Снимки: Wikipedia
