Изкуството на бизнеса: Томас Едисън – Магьосникът с електрическата крушка
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
През 1872 г. един руски изобретател полага началото на нов етап от историята. По това време Александър Лодигин все още не е уважаван учен в родината си, а е едва 25-годишен младеж, който решава да следва в Института по технологии в Санкт Петербург. Въображението на бъдещия инженер е завладяно от идеята за електрически хеликоптер. За да постигне това, Лодигин започва да експериментира с ток и във въпросната година създава лампата с нажежена жичка. До този момент човечеството разчита на газени и маслени лампи и свещи.
Новото изобретение обещава да промени не само начина на работа, но и самото ежедневие. Тази първа лампа представлява стъклен балон, който е изпълнен с въздух и в който са запоени два дебели медни проводника. Две години по-късно Лодигин успява да получи руски патент номер 1619 за своето изобретение и създава своя собствена електрическа компания. Въпреки постижението му, човекът, който и днес е световноизвестен като изобретателят на електрическата крушка е Томас Едисън. Причината е, че подобрява руската лампа, която вместо едва половин час вече работи по 1200 часа и прави продукта достъпен до по-широк кръг хора.
През 1878 г. Едисън патентова своята електрическа крушка. Това е един от общо 1093 патента, с които се сдобива по време на жизнения си път. Макар да е възхваляван от мнозина, съвременниците му го описват като непоправим егоист. Предвид множеството му патенти и т.нар. „Война на токовете“, в която се противопоставя на изобретатели като Никола Тесла и Джордж Уестингхаус, моралните ценности на Едисън са поставени под въпрос и до ден днешен. Знае се, че е бил работохолик и често се е застоявал до късно в лабораторията, жертвайки както свободното си време, така и семейните си отношения. Някои негови служители го описват като „тиранин“, докато други са запленени от неговия плам и отдаденост.
Макар Едисън да е бил харизматичен и желан събеседник по време на социални събития, той често се е притеснявал и е изпитвал затруднения в общуването. В запазените спомени от онази епоха много от хората, които го познават разказват за една ексцентрична негова привичка, а именно – обичал е да си подремва, когато нещо не му е интересно. Макар да не може да бъде вкаран в рамките „добър“ или „лош“, едно е сигурно – Едисън е един от най-известните изобретатели и нововъведенията му оформят света такъв, какъвто го познаваме днес.
Томас Алва Едисън се ражда на 11 февруари 1847 г. в Милан, Охайо. Той е последното, седмо, дете на учителката Нанси Елиът и политическият активист Самюъл Едисън Джуниър. През 1854 г. семейството се мести в Порт Хирам, Мичиган, където баща му става пазач на фара, а едновременно с това работи и като дърводелец. Томас е записан в местното училище, но рядко успява да се съсредоточи, лесно се разсейва, а учителите го заклеймяват като „не особено умен“ ученик. Според някои съвременни изследователи той най-вероятно е страдал от синдром на дефицит на внимание. След около година мъчителни часове в училище, майка му поема образованието и успява да разгърне потенциала на сина си. Връзката между нея и Едисън е много силна. Благодарение на нея той става страстен читател и се запознава с основите на аритметиката.
Когато е 12-годишен Едисън до голяма степен губи слуха си – напълно оглушава с едното ухо, а с другото – едва чува. До края на живота си той така и не пояснява причините, довели до загубата на едно от сетивата. Според някои изследователи това се дължи на възпалителен процес, според други е резултат от усложнения след прекарана скарлатина. Едисън не се оплаква от този си недостатък, а напротив – твърди, че това му дава предимство да се съсредоточава повече в работата и да се изключва за останалия свят.
Първите професионални стъпки, Едисън предприема като продавач на бонбони, вестници и зеленчуци. През 1863 г. след като спасява живота на едно тригодишно дете, попаднало на влаковите релси, благодарният баща го назначава за телеграфист. Благодарение на техническите си умения, Едисън не само напредва в тази професия, но и намира начини да я улесни, за да може да я извършва въпреки глухотата си. Така той създала телеграф-дуплекс и принтер, които трансформират електрическите сигнали в букви. В следващите пет години той работи между линията Порт Хирам – Детройт. В един момент обаче, с развитието на телеграфа, проблемите му със слуха, започват да възпрепятстват работата му и той трябва да напусне.
Едисън се мести в Бостън, който по това време е културното и технологично сърце на Съединените щати. Там той вече експериментира усилено и през 1869 г., едва 22-годишен, печели първия си патент за електронна система за гласуване. Той предполага, че тя ще се използва по време на заседанията на Конгреса. Изобретението е представлявало два бутона за гласуване „за“ и „против“ и след натискането им е изпращало електронен сигнал до главната машина, която е оцветявала хартия с два различни химикала, в зависимост от подадения глас. По това време обаче Конгресът в никакъв случай не е искал да забърза процеса на гласуване и не е имал доверие на тази машинария, затова и не я купува. От този момент Едисън решава, че ще създава само технологии, за които има конкретно търсене на пазара.
Младият изобретател отново се мести. Този път в Ню Йорк, където в периода 1870-1875 г. той работи както за „Телеграфна компания Уестърн Юниън“, така и за техните конкуренти. По това време той създава мимеографа, който е предшественика на циклостила и електронната писалка, която се използва за копиране на текст. Уестърн Юниън субсидира разработването на телеграф-квадроплекс – който може да изпраща едновременно цели четири съобщения по жицата. Когато е готов с продукта, Едисън го продава на техния съперник – финансиста от Уолстрийт Джей Голд, който е един от известните по онова време „железопътни барони“. Печалбата му възлиза на около 100 000 долара в брой, което е значителна за времето си сума. За съжаление, младият изобретател губи почти всички пари, тъй като един от главните му недостатъци е липсата на финансов нюх.
За да съкрати разходите си, Едисън поръчва на баща си да построи няколко етажна къща. През 1876 г. Менлоу Парк е вече факт и тя съчетава както магазин и жилищна част, така и лаборатория. Това е първата известна индустриална лаборатория за изследвания. Там той полага основите на работното си сътрудничество с Чарлз Батчелор, който става известен като „ушите на Едисън“, тъй като улеснява работата му с всяка технология, която включва звук. Именно в Менлоу Парк Едисън създава едни от най-важните си изобретения.
През 1877 г. той въвежда бутона с въглероден предавател, който е в основата на микрофона и допринася за развитието на телефона, изобретен по-рано от Александър Бел. През същата година той също така разработва фонографа. Този предшественик на грамофона е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на звук. Първият фонограф не е особено добър. Качеството на звука е много ниско. Записът се осъществява върху цилиндри от калаено фолио. Впоследствие Едисън го подобрява като създава модел с восъчни цилиндри.
Друг голям пробив е разработването на подобрена версия на лампата с нажежена жичка. По време на експериментите той пробва различни материали, включително и платина, но накрая се връща към първоначалната жичка от въглерод. Още при първите си демонстрации Едисън обявява на всеослушание, че токът ще стане най-евтиното средство за осветление.
През 1880 г. той получава патент за изобретението си и още същата година създава „Осветителна компания Едисън“, финансово подпомогнат от известния предприемач Корнелиус Вандербилт. Заедно с патента за крушката, Едисън патентова и система за дистрибуция на ток. В действителност тази фирма е предшественика на днешната американска корпорация Дженерал Електрик, която е един от най-големите световни производители на различни видове техника от локомотиви и авиационни двигатели до медицинско оборудване.
Именно през 80-те години на XIX в. се разразява т.нар. „Война на токовете“, която се води между производителите на постоянен и променлив ток. Целта е променливият ток да се представи като по-опасен за живота и здравето, отколкото постоянния. Докато компаниите за променлив ток осигуряват уличното осветление, фирмата на Едисън, която произвежда постоянен ток, е подходяща само да градовете, където има голямо струпване на население. Оказва се, че по-малките градове и селските райони не могат да си позволят услугите на Едисън.
Като повечето изобретатели, на Едисън му липсва известна емоционалност и емпатия. Когато е правил публични демонстрации относно опасностите, които променливия ток на конкурентите крие, той е използвал за целта истински животни. Тези негови „асистенти“ не са оцелявали след представянето. Един от най-ужасяващите случаи е с един цирков слон.
Поставяйки винаги работата на първо място, Едисън не отделя достатъчно внимание на личния си живот. Той се жени два пъти. Първият път е през 1871 г. за 16-годишната Мери Стийлкоул. Тя е работничка в един от магазините му и след едва двумесечно познанство, двамата минават под венчилото. От брака си с нея той има три деца – Марион, Томас и Уилям. Майка им Мери умира млада, вероятно вследствие от мозъчен тумор, който й причинява известни психически проблеми.
Останал вдовец, с три малки деца, през 1886 г. Едисън се жени повторно за Мина Милър, дъщерята на изобретателя Луис Милър. От нея също има три деца – Маделин Чарлс и Тиодор. Първородният син на Едисън се оказва най-голямото му разочарование. През годините той се замесва в нечисти сделки и неведнъж използва фамилното име за лични облаги и дори измами. Стига се дори до съд, след който баща му се задължава да му изплаща издръжка ако синът му се откаже от името „Едисън“. Останалите му деца или успяват да сключат изгодни бракове, или се занимават с техника и инженерство.
С патентоването на фонографа и лампата с нажежена жичка, Едисън става едно от водещите имена в света на технологиите. Сред значимите изобретения се нарежда и филмовата камера „Кинетограф“. Тази машина е била управлявана от един човек, но скоро е изместена от многопластовото изобретение на братя Люмиер. На Едисън дължим и създаването на алкалната батерия. Това нововъведение довежда до партньорство и приятелство с производителя на автомобили Хенри Форд. Дотогава батериите са изпускали киселини. Новият модел на Едисън, който започва да се произвежда през 1910 г., е много по-сигурен и много по лек.
Освен тези широко приложими технологии, които правят името на Едисън известно, някои негови патенти са по-малко познати. Той създава машинката на първите кукли-играчки, които говорят и произнасят думата „Мама“. Също така в търсенето си за подобряване на начина на живот на американците той открива един нов и по-евтин начин на строене на жилища – бетонните постройки. Негова е Портландската циментова компания „Едисън“.
Той стига дотам да строи мебели от бетон, но това е само за кратко и след една сериозна финансова загуба повече не ги произвежда. Едисън е и човекът, който изобретява малките крушки с батерии, които миньорите носят под земята. Целта му е да намали риска, който те поемат. След Първата световна война спиритуализма набира все повече и повече последователи. Едисън решава да се възползва и от тази търговска ниша като започва разработка на телефон за комуникация с отвъдния свят, която обаче остава неосъществена.
Този буден ум заспива завинаги на 18 октомври 1931 г. вследствие на усложнения от диабет. Погребан е в дома си, в Люелин Парк, Ню Джърси. Говори се, че последният му дъх е уловен в епруветка, която е изложена в „Музея на Хенри Форд“ в Детройт. Направени са също така гипсови отливки на лицето и ръцете му.
До самият му край светът е искал да съхрани възможно най-много от великия изобретател Томас Едисън. Той е човекът, който прави осветлението достъпно и по-дълготрайно, който подобрява батериите на колите и който за първи път използва думата „здравей“ по време на телефонен разговор.
