С новината, че така нареченият „Човек от дупката“, смятан за последния жител на местната територия Танару в Бразилия, е починал, един бавен геноцид вече е завършен. Човекът, чието истинско име никога няма да ни бъде известно, бе единственият оцелял от поредица кланета, очевидно предназначени да унищожат народа му, така че земята им да стане достъпна за икономическа експлоатация.
Човекът от дупката принадлежеше към племе, което живееше в щата Рондония дълбоко в тропическите гори на Амазонка и се противопоставяше на всички опити за контакт с тях от страна на външни общества.
Дървосекачи и животновъди обаче отдавна жадуват за земята на този народ и поредица от кланета премахват основното препятствие пред тях. Никой обаче не е осъден за нищо.
Бразилската правителствена местна агенция FUNAI наблюдава района и след въпросното клане в средата на 90-те години те откриват доказателства само за един оцелял – който е изкопал редица дълбоки дупки, понякога за да се скрие и подслонява в тях, понякога за капани, с наточени колове на дъното им. Не е изненадващо, че жестокостите към неговите събратя не го карат да реагира по-отворено към опитите за установяване на контакт с него.
Въпреки това FUNAI оставя инструменти и традиционни семена на места, където може да ги намери. Алтаир Алгайер от фондацията осведомява света за оцеляването на човека и успя да разшири територията, законно пазена за него.
Сега обаче Обсерваторията за човешките права на изолираните и наскоро установили контакт (OPI) съобщава за смъртта му.
Жаир Болсонаро
Кланетата, които унищожават роднините на човека, започват през 1970 г., когато Бразилия е под военно управление, и продължават през 1990 г. при различни демократично избрани правителства. Смята се, че методът е бил захар, примесена с отрова за плъхове, да се оставя като „подарък“ от животновъди и така да бъдат убити всички освен него.
Демократично избраните правителства действително полагат известни усилия да предотвратят повтарянето на подобни събития – нещо, което президента Жаир Болсонаро ще отмени по време на кампанията си за премахване на защитата върху земите на местните коренни народи.
„Човекът от дупката символизира едновременно ужасяващото насилие и жестокост, нанасяни на коренното население по света в името на колонизацията и печалбата, ала също така и тяхната съпротива. Можем само да си представяме на какви ужаси е бил свидетел през живота си и колко самотно е съществувал, след като останалите от племето са убити, но той решително продължава да се съпротивлява на всички опити за контакт и ясно показва, че просто иска да бъде оставен на мира“, казва в изявление Фиона Уотсън от кампанията Survival International.
Уотсън посещава Танару през 2004 г. с екипа за наблюдение на FUNAI и след това пише: „Неговото присъствие е навсякъде в гората.“
Служители на FUNAI, които са наблюдавали здравословното му състояние от разстояние, са намерили тялото му в хамак. Той беше поставил ярко оцветени пера около тялото си, което вероятно предполага, че се е подготвил за смъртта. Предполага се, че е на около 60 години.
Въпреки че е твърде късно за Човека от дупката и неговия народ, действията и решенията, които следват, може да се окажат решаващи за населението на други местни народи, особено в Бразилия. Собствениците на фермите за добитък, които заобикалят територията, включително отговорните за убийството на хората на Човека, вероятно ще твърдят, че смъртта му прави земята достъпна за икономическа експлоатация. Това обаче би изпратило катастрофално послание към други подобни места относно по-нататъшни кланета, мотивирани от бизнес интереси.
„Ако президентът Болсонаро и неговите съюзници в агробизнеса постигнат своето, тази история ще се повтаря отново и отново, докато не бъдат унищожени всички коренни народи в страната“, казва Уотсън. Например, в ход е кампания за премахване на защитата за Инуна Итата, по-голяма местна територия. „Местното движение в Бразилия и сътрудниците ни ще направят всичко възможно това да не се случи“, казва Уотсън.
FUNAI изчислява, че има 113 племена, които никога не са влизали в контакт с хора от външния свят, които живеят едва само в бразилската част на Амазонка. Има и много други, които са запазили начина си на живот въпреки контакта.