Червената ерцхерцогиня, която уби актриса и преживя две световни войни

Единственото дете на престолонаследника eрцхерцог Рудолф Австрийски и принцеса Стефания Белгийска, ерцхерцогинята Елизабет Мари Австрийски е невероятно непредсказуема жена, но животът й се развива с радикалните промени, които обхващат Централна Европа през първата половина на 20 век.

Родена през 1883 г. в една от най-мощните световни монархии – в Австро-Унгарската империя от 676 615 квадратни километра – тя завършва живота си през 1963 г. в рамките на 83 879-те квадратни километра не следвоенната Австрийска република. Родена внучка на император, тя умира като обикновена жена в необозначен гроб – не по неин избор.

Настъпващата смърт на ерата на Хабсбургите е предвещана 5 години след раждането на младата ерцхерцогиня от трагичната смърт на баща й. В ситуация, все още обгърната от слухове и конспирации, на 31 януари 1889 г. Рудолф се оттегля в ловна хижа в гората на юг от Виена с любовницата си, баронеса Мери Вецера. На следващата сутрин паникьосаният му камериер и ловният му партньор разбиват вратата на спалнята на двойката, където ги намират мъртви. Мери лежи на леглото, а Рудолф до нея. Според най-правдоподобните сведения той я убива, след което се самоубива – и съкрушителните им писма го доказват. Придворните се втурват да прикрият този скандал, повтаряйки неубедителната мантра, че Рудолф е починал от мозъчна аневризма. Император Франц Йосиф I, може би единственият човек, достоен за доверие, в живота на младата Елизабет Мари, я взима под опеката си и й забранява да напуска страната.

Годежната снимка на родителите на Елизабет Мари, 1881 г.

През десетилетието след смъртта на нейния неверен съпруг, майката на Елизабет става все по-хладна. Встъпвайки отново в брак през 1900 г., тя се отказва от титлата си на престолонаследник и се присъединява към новия си съпруг, граф Елемер Лоняй в дома му в тогавашната Западна Унгария (днес Словакия). Елизабет Мари – наричана на галено Ерзи – няма да я последва, дори и да можеше, защото възприема новия живот на майка си като предателство към баща й – привидно забравила факта, че любимият й баща ги предава първи.

Рудолф казва, че Ерзи е „единственото нещо, което ще остане от мен“. И ще се окаже, че е по-прав, отколкото си мисли.

По два ключови начина историята ще се повтори за Мари, но последователността на събитията ще бъде леко различна. Тя ще се откаже от мястото си в наследник, за да се омъжи по любов, а бракът й ще завърши със звуците на изстрели в спалня.

Първото събитие през 1902 г. не е толкова романтично, колкото изглежда. Тя хлътва по принц Ото Верианд фон Виндиш-Гратц на един бал и невзрачният обект на нейната похот се оказва принуден да се ожени за нея (и принуден да се откаже от годежа, който вече има) от дядото на своята бъдеща булка, който го поставя пред свършен факт в официално поздравително писмо.

Очевидно нещастен, Ото започва да изневерява с Луиз Зиглер, „стройна и красива“ френска оперна певица и актриса, „в чиито крака е половината благородна младеж от Прага“. Разкривайки връзката им („вероятно от някой разочарован ухажор на актрисата“ спекулира с радост San Francisco Call ), 20-годишната Елизабет Мари нахлува в стаята на принца в двореца, решена да се разправя с него. Един от камериерите, заклел се да защитава господаря си, й препречва пътя. Тя обаче вади револвер със златна дръжка и открива огън.

След като камериерът е прогонен, Елизабет Мари нахлувайки в спалнята и застрелва актрисата в гърдите.

Следващите години донасят още кръвопролития и скръб. Декларация след декларация и на 31 октомври 1918 г. Австро-Унгарската империя най-накрая се разпада.

Освен може би нещастна, Ерзи поне е доста богата. Тя преживява ледената връзка със своята емоционално отдръпната баба и съименница – императрица Елизабет, която завещава значителните си бижута на Мари, когато среща преждевременния си край през 1898 г., намушкана от анархист на улицата. По същия начин, когато Франц Йосиф I умира през 1916 г. – две години преди края на Първата световна война – значителните му притежания са разделени между двете му дъщери и любимата му внучка.

Тогава наследничката на хабсбургския трон прави най-смелия си ход досега и през 1921 г. се присъедини към лявата социалдемократическа партия като продава червени хартиени карамфили на парада за Първи май.

Социалдемократите са каймака на европейската левица – доказателство, че за разлика от ужасите на болшевиките в Русия, напредъкът и реформите могат да дойдат от урната, а не от пистолета.

Сега Червената ерцхерцогиня Елизабет Мари започва връзка с женения Леополд Петзнек, президент на одиторския офис на партията и член на Долноавстрийския ландтаг (регионалния парламент). Те се появяват рамо до рамо на митинги и в крайна сметка новото кралско семейство на австрийския социализъм заживява заедно през 1929 г. във вила в Хютелдорф.

***

Само 7 месеца преди края на Втората световна война, Петзнек е арестуван от нацистите и изпратен в концентрационния лагер Дахау, където остава до освобождаването на лагера от американците през март 1945г. Но краят на войната не предлага почивка за принцесата и политика. Вилата им се намира във френската окупирана зона на Австрия и е конфискувана от генерал Емил Бетуарт за лично ползване.

Въпреки трудностите в живота в разрушена Австрия, Елизабет Мари най-накрая се развежда с първия си съпруг и двойката най-накрая се жени през 1948 г. във виенска служба по вписванията. Леополд Петзнек става председател на Държавната сметна палата, а Елизабет Мари Петзнек остава до него до смъртта си през 1956 г.