Защо словесното насилие в детството трябва да се приема наравно с физическото и сексуалното

Според изследователи от Обединеното кралство и САЩ вербалното насилие над деца трябва да получи по-голямо внимание за огромните щети, които може да нанесе. В новото си проучване те призовават вербалната агресия да се разглежда като отделна категория малтретиране, наравно с физическото насилие, сексуалното насилие и пренебрегването.

Прегледът на данните от над 150 публикувани преди това проучвания е възложен от благотворителната организация Words Matter, която се стреми да повиши обществената осведоменост по въпроса и да се бори с последствията, които вербалното насилие от страна на възрастните може да има върху психическото и физическото развитие и благополучие на децата.

„От първостепенно значение е да се осъзнаят истинските мащаби и въздействие на вербалното насилие в детска възраст. На всички възрастни понякога им идва повече и казват неща неволно. Трябва да работим колективно, за да измислим начини за разпознаване на тези действия и да сложим край на вербалното насилие над деца от страна на възрастни, за да могат малките да се развиват пълноценно“, казва основателката на организацията Джесика Бонди в изявление.

Понастоящем широко се използват четири класификации на насилието над деца. Три от тях – физическо малтретиране, сексуално малтретиране и пренебрегването – са доста добре дефинирани; четвъртата – емоционално малтретиране – обаче не е. Въпреки че тази широка категория включва и вербалното малтретиране, липсва конкретно определение за това какво всъщност представлява то, да не говорим за съгласувана терминология.

Използването на език, който омаловажава детето, говоренето по заплашителен начин или крещенето могат да бъдат форми на вербално насилие, но отделните родители и социални власти се различават в праговете си за това кое е приемливо и кое не. Съществуват и културни норми, които също трябва да се вземат предвид.

Проучването установява, че по-голямата част от вербалното насилие (76,5 %) е извършено от родителите, следвани от други лица, полагащи грижи за детето, и важни възрастни в живота на му, като учители и треньори. Някои от регистрираните видове насилие включват ругатни по адрес на детето, обиждане, словесно омаловажаване и викове или крясъци.

Изследователите твърдят, че определянето на вербалното насилие като отделен подвид на насилието над деца връща фокуса върху извършителите, т.е. възрастните, и се надяват, че това ще бъде трамплин за по-добри стратегии за превенцията му.

Има много изследвания, които доказват дълготрайното въздействие, което злоупотребата и травмата могат да окажат върху развитието на детето и целия му живот. Световната здравна организация изчислява, че 300 милиона деца на възраст между 2 и 4 години редовно са подложени на физическо или психическо насилие от страна на своите възпитатели. Авторите на проучването смятат, че пред лицето на проблем от такъв мащаб е спешно необходимо по-добро признаване на въздействието на вербалното насилие.

„Вербалното насилие в детска възраст отчаяно се нуждае от признаване като подвид насилие, поради негативните последици, които се наблюдават през целия живот на жертвите му“, казва водещият автор професор Шанта Дубе от университета Уингейт.

„Наблюдаваме огромен напредък в повишаването на осведомеността и интервенциите, насочени към извършителите на физическо и сексуално насилие, което води до намаляване на тези форми на малтретиране. Ако се съсредоточим конкретно върху „вербалното насилие“ от страна на извършителите, а не само върху „емоционалното насилие“ сред жертвите, ще можем да разработим подобни действия за предотвратяването му в детска възраст и неговите последици.“

В заключението си авторите подчертават голямото разнообразие от различни поведения, които биха могли да попаднат в определението за вербално малтретиране в детска възраст, както и необходимостта от по-обстойни изследвания на дългосрочните последици от него. Признаването му като самостоятелна категория, която заслужава равностойно внимание, е стъпка към подпомагането на децата, които страдат.

Както обобщава Бонди: „Думите имат тежест, те могат да издигнат или да разрушат. Нека изграждаме децата, а не да ги събаряме.“