Видеоигрите с насилие всъщност могат да бъдат полезни

Дали видеоигрите правят хората по-агресивни?

Сред някои хора битува убеждението, че това е така – но емпиричните данни не го потвърждават. Всъщност ново проучване показва, че противно на интуитивните заключения, играенето на видеоигри с насилие всъщност може да намали нивата на хормона на стреса при някои играчи.

Изглежда, че връзката между съдържанието на видеоигрите и поведението на играчите е по-сложна, отколкото често се предполага.

Заради многобройните масови престрелки в училищата в САЩ на пазара в страната се появиха детски раници с добавена броня срешу .

Идеята, че видеоигрите правят хората по-агресивни, е спорно твърдение от много години. В общественото пространство нерядко случайни актове на насилие се приписват именно на тях. През 2019 г., след поредица от стрелби в училища в САЩ, много коментатори обвиняват електронните игри, че вдъхновяват насилието.

Интересно е, че предишни изследвания показаха, че това обяснение често се предлага от хората, когато стрелецът е бял мъж, а не чернокож. Това сякаш подсказва за един вид културно сляпо петно, при което расовите малцинства се свързват по-стереотипно с насилието. Но докато доказателствата продължават да показват, че връзката между игри и насилие е много по-сложна, целият аргумент продължава да държи популярност.

Това убеждение мотивира изследователите да разгледат по-отблизо тази предполагаема връзка, като проучат физиологичните и психологическите ефекти на игрите с насилие върху играчите.

„Интересувам се от тази тема, тъй като самият аз съм геймър. Още от малък бях очарован от виртуалните светове. Играех, защото беше забавно, защото ми харесваше съревнованието, за да се наслаждавам на хубавите истории, но и за да облекча част от стреса в ежедневието си“, казва авторът на изследването Гари Л. Вагенер, докторант в Люксембургския университет.

За Вагенер несъответствията между изследванията на видеоигрите и насилието са били повод за любопитство. Въпреки че има такива, които предполагат потенциална връзка, има и такива, които показват, че това не е така. Но в медиите този баланс не е отразен достоверно. Поради това той решава „сам да изследва връзката“.

За целта Вагенер набира 54 участници от мъжки пол и на случаен принцип ги разпределя в две групи – да играят насилствена или ненасилствена част от видеоиграта „Uncharted 4: A Thief’s End“. Всеки участник цъка определения му откъс в продължение на 25 минути.

Преди и след като участниците играят, изследователите измерват нивата им на кортизол (хормон на стреса) и тестостерон с помощта на проби от слюнка. Участниците попълват и въпросници за измерване на личностните им характеристики, които оценяват нивата на т. нар. „тъмна триада“ – нарцисизъм, психопатия и макиавелизъм – плюс нивата на садизъм.

Накрая участниците правят асоциативен тест, за да се измерят агресивните им наклонности.

Противно на очакванията, резултатите не установяват значителни промени в нивата на тестостерона в двете групи. Нещо повече – участниците, които са играли насилствената част от играта, всъщност са имали по-ниски нива на кортизол след нея. Това предполага, че вместо да увеличава стреса, игрите с насилие може би всъщност отпускат играчите.

Също така резултатите от асоциативния тест не показват значителна разлика между двете групи.

„Това, което в крайна сметка беше изненадващо за нас, беше, че играенето на видеоигра с насилие изобщо не оказва влияние върху агресията дори ако вземем предвид физиологичните ефекти и личността, а осигурява дори благоприятни физиологични ефекти“, добави Вагенер.

„Средностатистическият човек би трябвало да си вземе бележка от това проучване, че картината въобще не е ясна“, обяснява Вагенер. „Не е задължително агресията да се увеличава по какъвто и да е начин, а дори игрите могат да имат положителни релаксиращи ефекти за играчите.“

Тази констатация е значителна, но проучването все пак има своите ограничения. Първо, резултатите не могат непременно да се обобщят за други игри. Вагенер и колегите му продължават да разширяват използвания от тях материал, за да получат по-богато разбиране на констатациите си.

Второ, изследването се фокусира единствено върху участници от мъжки пол. Това е направено главно с цел да се намалят разликите в темпераментите на двата пола и да се контролират факторите, свързани с менструалния цикъл и оралните контрацептиви, които биха могли да повлияят на нивата на изследваните хормони. Това открива перспективата за изследване на влиянието, което игрите с насилие могат да окажат върху жените.

Бъдещите изследвания ще трябва да атакуват тези ограничения. По-голям набор от съдържание и по-големи извадки с участници от мъжки и женски пол, биха допринесли за по-подробно разбиране на тази сложна и одумвана връзка.

Вагенер и колегите му разглеждат своята работа като първа стъпка в едно дълго изследване. Надяваме се, че в близко бъдеще ще видим продължението му.