Везувий превръща мозъка на един човек в стъкло

В предишни изследвания учените откриват, че жертвите на Везувий, които загиват в град Херкулан, разположен близо до вулкана, са починали по ужасен начин: извънредната топлина от експлозията е накарала кръвта им да заври и в резултат черепите им са експлодирали.

Но неотдавнашно изследване на мозъчното вещество на една от тези жертви разкри нещо още по-тревожно.

Според Live Science изследователите установяват, че горещите газове и скали, изригнали от вулкана, са унищожили плътта на един човек до такава степен, че са превърнали парчета от мозъчната му тъкан в лъскаво, черно „стъкло“.

В нова статия, публикувана тази седмица в The New England Journal of Medicine, учените описват подробно как мозъкът на мъж, който е бил погълнат от горещата пепел на Везувий, е изгорял и по-късно се е превърнал в парчета стъкло.

Тези стъклени парчета мозък по-късно са „инкрустирали“ повърхността на черепа на мъжа, именно от който учените са успели да вземат уникалния екземпляр. Процесът, при който мозъчната материя преминава през адска топлина и се превръща в стъкловидна текстура, се нарича витрификация.

Самата находка е уникална поради факта, че откриването на парчета мозъчно вещество сред тези жертви е изобщо рядкост. Дори когато учените намират проби от мозъчна тъкан, те обикновено имат сапунена текстура, която се получава по време на процес, наречен – няма да повярвате – осапунване, когато триглицеридите в мастната мозъчна тъкан реагират на заредени частици в околната среда.

„Досега никога не са откривани стъкловидни останки от мозък“, казва пред The Guardian Пиер Паоло Петроне, професор по човешка остеобиология и съдебна антропология в италианската университетска болница „Федерико II“ в Неапол и съавтор на изследването.

Обстоятелствата на смъртта на мъжа биха могли да обяснят как мозъчното му вещество се е втвърдило в черно стъкло, вместо в някаква по-мека форма. Петроне, който е участвал и в предишни проучвания за жертвите на Везувий, открива необичайното вещество в черепната кухина на мъжа.

За разлика от телата на участниците в предишното изследване, всички от които са починали в лодки, този господин е затрупан от вулканична пепел в сграда, наречена Collegium Augustalium.

Петроне смята, че жертвата вероятно е била пазач на сградата, която е била свързана с почитането на бившия император Август.

Въз основа на овъглената дървесина от леглото, където е лежало тялото, изследователите определят, че в стаята вероятно е достигната ужасяващата температура от 520 градуса.

Уврежданията по трупа подсказват, че черепът на мъжа също е експлодирал вследствие на екстремната топлина по начин, подобен на този при жертвите от лодката, само че мозъкът му се е превърнал в стъкло.

Това подсказва, че е възможно да е последвал бърз спад на температурата в непосредствената среда около тази жертва.

Анализът потвърждава, че стъкловидният материал наистина е мозъчна тъкан, като идентифицира протеини от различни области на човешкия мозък, като мозъчната кора, амигдалата и субстанция нигра. Изследователите идентифицират и мастни киселини, които обикновено се срещат в мазнината на човешката коса.

Планината Везувий

„Това предполага, че екстремната лъчиста топлина е била в състояние да възпламени телесните мазнини и да изпари меките тъкани; последвало е бързо понижаване на температурата“, се отбелязва в изследването. Екипът открива още, че някои от костите на мъжа също показват признаци на стъкловидност, а части от гръдните му кости са били покрити с твърда гъбеста маса.

Въз основа на предишни изследвания – на жертвите от бомбардировките на Дрезден през Втората световна война – изследователите отбелязват, че текстурите съответстват на „желеподобните“ вещества, открити сред тях.

Планината Везувий изригва през 79 г. от н.е., като изхвърля вулканична лава, пепел и газ на над 30 километра, достигайки околните градове като Херкулан и Помпей.

В Херкулан, древноримски град, разположен недалеч от подножието на планината, 300 души се подслоняват в лодкостоянки близо до брега. Всички те претърпяват ужасна смърт от горещината и пепелта на експлозията. Телата им са открити едва през 80-те години на миналия век.