Вестниците от миналото са отпечатвали чудесни истории

От жената, която през 1830 г. отравя гостите си и себе си, след като забравя, че е използвала същата тенджера няколко дни по-рано да вари арсен с цел унищожаване на вредители, до брак между труп и неговата жива спиритуална булка през 1856 г. – вестниците от миналото са отпечатвали всякакви красоти! Сега ще научим за някои от тях.

Как да поправим с хартия недостига на жилища

В Leeds Intelligencer на 23 юли 1853 г., се появява заглавието: „Господин Билефелд започва производството на къщи от папиемаше“.

„Гредите, подовата настилка и вратите са от дърво, но останалата част е от хартия (като маската на снимката – бел. ред.). Редица вили, магазини и вили вече са произведени в цеховете на господата Билефелд в Стайнс, а един джентълмен инвестира в тях за пазара в Австралия. Тези сгради могат лесно да бъдат разглобени и сглобени за няколко часа.

„Те имат кухи стени, така че влажността не е проблем; и тропическите насекоми няма да атакуват хартията заради отровните съставки, които тя съдържа.“

Бакшиши

На кого му хрумва идеята да се дават бакшиши? Може би този човек, който пише до The London Magazine през 1768 г. с такова предложение, след като има премеждия с персонал: „Говоря за лицензираните просяци, които срещате във всяка странноприемница.

„Появата по пътя към коня и каретата на всички заинтересовани, да доставят това, което сте си поръчвали, дава представа за изискванията им към вас, когато ги чуете да ви приказват: „Спомнете си за коняра, за сервитьора, за обущаря“.

„Нека наемодателите плащат на своите служители достатъчна заплата, а в долната част на сметката ти да напишат „сервис“, оставяйки празно място на човека да даде, колкото му се нрави; ще бъде много по-лесно да накарате наемателя да даде надбавка по този начин, отколкото да тъпче гладните челюсти на зейналите корморани, които са толкова нередовно хранени.“

Рецепта за бедствие

Ето и фатална рецепта за вечеря, за която споменахме. Northampton Mercury, 11 септември 1830 г .: „Госпожа Шоу, съпруга на Томас Шоу, сварява крак от овен за семейството си в тенджера, която преди няколко дни е използвала се за варене на арсен с цел унищожаване на паразити.

„Когато вечерята е приготвена, г-жа Шоу изпраща част от бульона на млад мъж, който е в неразположение, и сама хапва от него. Преподобният Джон Хюз от Уеслиан е поканен на вечеря у семейство Шоу. Двамата с г-н Шоу сядат и се хранят, когато г-жа Шоу внезапно се разболява; и тъй като предишната употребата на тенджерата, в която приготвя бульона, изниква в съзнанието й, тя им казва да не ядат повече.

„Нещастната жена се издържа на силните болки до събота вечерта, когато издъхва.“

Царски труп

Отвратително описание на трупа на краля се появява в Hereford Journal на 4 януари 1781 г.: „Тялото на покойната императрица [Мария Терезия, последната от Къщата на Хабсбургите и майка на френската кралица Мария Антоанета] беше изложено на 30-ти миналия месец във Виена… и това предизвика учудване, че тя не умря от воднянка [подуване на меките тъкани поради натрупване на излишна вода], както се смяташе – в гърдите й не се открива вода, а голямо количество мазнини и вискозна материя, която се приписва на Нейно Величество, тъй като от младостта си е свикнала никога да не плюе.“

„Слизането от трона на тази велика принцеса буди много радост; тъй като естеството на нейното разстройство не й позволява да лежи на легло, тя беше длъжна да почива на диван, почти винаги в същото положение, което беше изключително неспокойно.“

Уважение към мъртвите

В Дъблин Paisley Herald и Renfrewshire Advertiser от 13 януари 1872 г. съобщават: „Болезнено е да видиш труп, носен до гроба в грозна черна кутия под траурен плащ. Това показва липса на уважение към мъртвия човек, тъй като роднините седят удобно облечени в плътна карета, докато бедният мъртъв човек е напъхан във вулгарна кутия, на няколко сантиметра от пътя, и под краката им.“

„При по-лошо време тази ужасна кутия е оклепана с кал. Комисарите от полицията в Дъблин премахнаха този позорен обичай: издадоха наредби, според които не трябва да се пренася ковчег или труп в каруци или катафалки, конструирани също за превоз на пътници.“