Век след като Британик потъва от мина, е отворен за водолази
Британик (HMHS Britannic) удря мина край гръцкия остров Кеа в Егейско море. Години по-късно френският подводен изследовател Жак Кусто успява да го откритие, през 1975 г.
А сега корабът-сестра на Титаник, който потъва през 1916 г., ще бъде освободен от законодателството, което забранява достъпа до мястото му на последното покой на морското дъно.
Това законодателството е въведено от гръцкото правителство в опит да се спре разграбването на останки във водите му, но наскоро законът е подложен на натиск от актуализация, за да се помогне за създаването на подводен парк за гмуркане.
Така се очаква останки от период от 1860 до 1970 г. да бъдат отворени за любителите на гмуркането.
Местният водолазен инструктор Янис Цавелакос изрази подкрепата си, като каза, че „такива инициативи могат само да улеснят и мотивират иновативни проекти.“
Британик е третият от серията параходи от олимпийски клас, построени за White Star Line.
Той е предназначен да служи като трансатлантически пътнически кораб и след като претърпява промени в дизайна и модификации след трагичната загуба на Титаник, е пуснат на вода през 1914 г.
В Белфаст в корабостроителницата Harland and Wolf, той е преустроен за военните усилия и служи като болничен кораб от 1915 г., плавайки между Великобритания и Дарданелите.
През 1915-1916 г. прави три пътувания, транспортирайки болни и ранени от Егейско море, включително евакуацията на Дарданелите през януари 1916 г.
Военната му служба трябва да приключи през юни 1916 г. и Британик се връща в Harland and Wolf, за да се подложи на ремонт за сметка на британското правителство в размер на 75 000 паунда.
Работата обаче е прекъсната, когато корабът е извикан от Адмиралтейството за по-нататъшна военна служба в края на август и именно при петото му пътуване късметът на Британик започва да му изневерява – след като оцелява бури и обичайните опасности на военното време, екипажът трябва да бъде поставен под карантина поради болест, причинена от храна.
По-късно, на 21 ноември, малко след 8:00 часа сутринта, докато пресича канала Кеа в Егейско море, Британик удря мина, поставена само преди месец от подводница SM U73 от германския императорски флот.
Корабът е толкова огромен, че последиците от експлозията не са веднага очевидни за всички на борда. Капитан Бартлет и главният офицер Хюм обаче, които по това време са на мостика, осъзнават сериозността на ситуацията.
Сигнал SOS е изпратен и получен от HMS Scourge и HMS Heroic, но експлозията унищожава радиоприемниците на кораба, така че Британик не знае дали идва помощ или въобще някой чува ли ги.
Екипажът подготвя спасителните лодки, когато подпалубите на кораба започват да се пълнят с вода. Скоро става ясно, че Британик няма да остане на повърхността.
В 09:00 ч. капитан Бартлет подава сигнал за напускане на кораба и наблюдава от сгъваема спасителна лодка как корабът му се преобръща на десен борд и потъва седем минути по-късно като причинява загубата на 30 живота.
Оцелялата от катастрофата на Титаник Вайълет Джесоп, която също оцелява при сблъсъка на RMS Olympic с HMS Hawke, описва последните моменти на Британик по следния начин:
„…той се обърна страшно, кърмата й се издигна на стотици метри във въздуха и с един последен рев изчезна…“
Той е най-големият кораб, изгубен през Първата световна война и е магнит за изследване от откриването си през 1975 г. Но подобни подвизи не са безопасни.
През 2009 г. водолазът Карл Спенсър е на третата си мисия да заснеме документален филм за National Geographic на борда на кораба, когато почива поради проблеми с оборудването си.
Десет години по-късно техническият водолаз Тим Савил също е убит на 120 метра дълбочина.
Въпреки ентусиазма на местните школи по гмуркане и политици, които виждат промяната в законодателството като възможност за развитие на туристически приходи в района, опасностите от гмуркането до останките на кораба остават винаги налице.
