Операция „Дълъг скок“ – „опитът“ на Хитлер да елиминира Чърчил, Сталин и Рузвелт
1943 г. е доста интересен период от Втората Световна война. Всички страни, притиснати от нацисткия ботуш, започват лека полека да набират сила в сраженията. САЩ и Австралия успяват да си върнат Буна, Нова Гвинея. Червената армия започва да взима превес в Сталинград. Чърчил и Рузвелт официално обсъждат вариантие за нападение и инвазия в Сицилия. Британските ВВС започва да бомбардират Берлин. Евреите във Варшавското гето се подготвят за бунт. Събитията показват, че с бавни, но много сигурни стъпки, Германия не може да издържи на натиска на света.
Огромните предимства под формата на технологичен военен напредък, вече са официално изравнение, немските противници имат и достатъчно човешки капитал, за да започнат да дават необходимия отпор. И точно така се случва, но по-интересният момент е, че много скоро тримата велики главнокомандващи ще се срещнат в Техеран, за да обсъдят бъдещето на Европа и да начертаят полетата за военни действия през следващите години. Можем да забележим, че подготовката за Студената война започва непосредствено преди края на Втората Световна война.
Именно тук всички ще разпределят влиянието върху по-малките страни. За тази среща дори Сталин ще направи изключение и ще се качи на самолет, за да заяви своите основни претенции към Европа. Прословутата спогодба има своите засекретени тайни. Очаквано, събитието трябва да се проведе в абсолютна дискретност, но в свят на глобален конфликт, нищо не остава тайна за шпионите, които в този момент плували в свои води.
И до днес можем да открием една интересна история за операция „Дълъг скок“, разработена специално от немските шпиони за покушението на тримата лидери. Логично е за всеки един противник да се възползва изцяло от подобна ситуация за елиминиране на тримата големи, при това с един изстрел. До днес можем да открием най-различни версии, с чиято помощ можем да верифицираме или да отхвърлим историята. Легендата разказва, че опитът за покушението е бил предотвратен от Геворк Андреевич Вартанян и неговата съпруга Гоар. Длъжни сме да отбележим, че двамата руски агенти, тогава са на 19 години и съответно на 16 години. Техният опонент носи името Ото Скорцени.
Ото е най-високият на снимката
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-J07994 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5434308
Той получава лично задачата от Хитлер, заедно с още 6 души за елиминирането на триото. Немският командос се оказва един от най-адекватните и съвършени бойци под ръка на фюрера. Роден е във Виена, в семейство от потомствени войници с невероятна военна история. В родословието се откриват полски корени. Ото може да говори перфектен Френски и добър английски, изучава фехтовка известно време, на 15-годишна възраст започва да тренира и бойни изкуства. През 1931 г. се включва в австро-нацистката организация и всичко останало е история, при това впечатляваща. Немският командос може да се похвали с присъствие във всяко по-мащабно военно действие из цяла Европа и очевидно – Техеран.
В началото на войната се опитва да влезе в немските ВВС, но получава отказ – твърде висок е, за да се събере в самолета (1.92 метра) и също така стар за тренировки, макар да е само на 31 години. Ето защо взима стрелковото оръжие и заминава за Източния фронт. През 1941 г. ще проведе техническото селектиране за войниците, които да се сражават в битката за Москва.
Задачата на Ото е да завземе някои от основните сгради: квартирата на НКВД, централният телеграфен офис и да започне контрол на Московския канал на Волга – плановете на Хитлер са били да наводни града и го превърне в едно изкуствено езеро. Мисията така и не се овенчава с успех, защото през 1941 г. се забелязва първото по-сериозно отстъпление. През 1942 г. Ото е ранен от метален шрапнел в задната част на главата.
Върнат е обратно в Берлин и получава работа в главните квартири. За заслуги ще получи и Железен кръст. Дали от удара в главата или от скука, но немският войник много скоро предлага една нова тактика за водене на сражение, ориентирана изцяло в полза на партизанските практики. Неговото предложение е да се сформира специален екип, който да се занимава със саботажи дълбоко във вражеската линия, да се използват вражеските униформи за проникване и сражение, както и още много други интересни и оригинални решения.
Една от първите задачи на новият екип е да скочи с парашути в Ирак и да започне да ухажва местните племена и с тяхна помощ да се стартира мисията за саботиране на Иранската железопътна линия – една от главните артерии за захранването на Съветския съюз по време на войната. До успех не се стига. Въпреки това можем да забележим, че немският командос успява да спаси Бенито Мусолини, при това малко след нападението на съюзниците. С помощта на малко повече разузнаване от агентите, както и около 100 000 паунда във фалшиви банкноти, Ото разбира точната локация на Бенито и за кратко време се подготвя операция по спасяването.
Интересен факт е, че той с още 17 човека успява да измъкне бившият италиански управник, при това без да бъде произведен нито един изстрел. Охраната на Мусолини била около 200 добре въоръжени мъже, но на всички било наредено да не влизат в конфликт, защото Мусолини не е вече техен проблем. С подобно резюме, можем да забележим, че няма по-подходящ човек от Ото за покушението на тримата големи в Техеран. До изтичането на информацията се стига, след като немското разузнаване успява да прихване американски таен код. Още по-забавното е, че руските шпиони разбират за подготвената операция от контра-разузнаването. Тук идва и голямата роля на семейство Вартанян.
Двамата работят като агенти на НКВД и според версията на СССР, през 1940-1941 г. са успели да назоват повече от 400 немски агента. Вражеската операция се подготвя няколко месеца по-рано, но според съветските разузнавачи, екип от 6 радиста е бил спуснат на около 60 километра от Техеран. Открити са парашутите им и започва щателно претърсване. Откриват ги в малка вила в столицата, където шпионите работят върху прихващането на информацията и изпращането ѝ директно в Берлин.
Немците така и не разбирали, че всичко, което изпратят и приемат, минавало първо през членовете на НКВД. Именно от там става ясно, че втора подготвена група от командоси, водена изцяло от Скорцени ще бъде спусната в столицата и ще подготви атентата. До този момент липсвало доверие в разузнаването, но именно двойката ще сподели за високата вероятност, особено след като Ото е бил забелязан няколко месеца по-рано на разузнаване в иранската столица.
Снимка: By M. Podobed (post of Russia) – https://rusmarka.ru/catalog/marki/position/37399.aspx, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=94123493
При залавянето на радистите, Скорцени вече не вижда смисъл да лети и да се подготвя за атентат, особено след като ще бъде очакван. Вартанян по-късно ще разкаже, че първите немски войници в Техеран са били изключително предпазливи. Пътували с камили през нощта и освен необходимата апаратура, разполагали и с достатъчно оръжие, за да изпълнят заръката на фюрера. След завръщането на триото, Рузвелт застава пред журналистите и започва да говори за срещата. Един от въпросите на журналистите е: дали наистина е предотвратен атентат срещу него?
Американският президент заявява, че е бил информиран за подобни планове и не се изненадва, особено като знае, че Техеран винаги е бил едно специално място за немските агенти. Това е единственото, което казва по темата и след това насочва вниманието си към Китай. Информацията дълго време остава пазена в тайна. Едва през 2003 г. ще бъде издадена книга с името „Техеран-43: Операция Дълъг скок“. Автор е Юри Кузнец, който разказва в детайли планът на СС за атентата.
Извлечени са класифицирани документи (не трябва да забравяме, че всяко разузнаване пази в държавна тайна своите документи около 60 години). Тук обаче идва и другият проблем, редица историци, които прекарват доста време в немските архиви, особено около активността на разузнаването в Иран, заявяват, че въпросната история е драстично преувеличена и е създадена, за да върне малко по-добронамереният поглед към Сталин.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2139344
Интересен факт е, че публикуваните материали по темата, при това от двете страни, до някаква степен могат да се похвалят с допирни точки. От друга страна, историците от другия край на Желязната завеса така и не откриват достатъчно доказателства, за да заявят дали тази операция е истина или лъжа. Единственият, който би могъл да потвърди нещо подобно, остава Ото Скорцени.
След войната историята на немския командос продължава да е точно толкова интересна. Той самият обаче ще заяви, че неговото име е поставено, за да се засили Съветската пропаганда. Според него, никаква такава операция дори не е била насрочвана. Ото твърди, че информацията и данните за подобна операция са били пуснати от съветски шпионин на име Николай Кузнецов, а той ги получил от офицер от СС на име Ханс Улрих фон Ортел.
И до днес такъв не може да бъде открит в архивите на СС. За самият бивш немски войник, историята е фабрикувана и с реални имена би изглеждала много по-вълнуваща. Ото продължава своята военна кампания и в годините на Студената война, но неговата история ще разкажем в отделен материал. Що се отнася до прословутата операция, очевидно е, че единственото важно условие е да изберем сами в какво да вярваме и в какво да не вярваме.
