Новооткрити скални рисунки показват крави да пасат в Сахара
Скалните рисунки по стените на няколко обекта в пустинята Атбай в Източен Судан разказват любопитни истории за далечното минало на региона – въпреки че днес там е изключително сухо, според произведенията, някога земята е била буйна, зелена, изпълнена с вода, пасища и животни.
Забележително е, че рисунките датират едва отпреди около 4 000 години, което предполага, че тази част от пустинята Сахара е претърпяла бърза и радикална промяна само за няколко хилядолетия.
В новото си изследване археолозите от университета „Макуори“ описват 16 обекта със скално изкуство в пустинята около Вади Халфа – град в Северен Судан, близо до границата с Египет.
Сред множеството фигури по стените изследователите откриват илюстрации на хора, антилопи, слонове и жирафи. Също така често се появяват и говеда – което е доста учудващо като се има предвид настоящият свръхсух климат на пустинята Атбай.
Днес в този регион не падат почти никакви валежи годишно, което прави скотовъдството невъзможно. Въпреки това рисунките предполагат, че животновъдството е било често срещано явление в ежедневието още през 3000 г. пр. н. е.
„Беше озадачаващо да открием говеда, издълбани върху пустинни скални стени, тъй като те изискват много вода и хектари пасища и не биха оцелели в сухата среда на Сахара днес“, казва в изявление д-р Джулиън Купър, изследовател, който през 2018 и 2019 г. ръководи екип от археолози по проекта за изследване на Атбай.
Вади Халфа, Судан, жилищен квартал в Южен Судан
„Присъствието на едър рогат добитък в древните скални рисунки е едно от най-важните доказателства, че някога Сахара е била зелена“ – допълва Купър.
В периода между преди 15 000 години и преди около 5000 години Африка е била залята от засилени летни мусонни валежи на целия континент в резултат на периодични колебания в орбитата на Земята около Слънцето. Благодарение на дъждовете континентът се е превърнал в процъфтяваща земя с тревисти пасища, покрити със сладководни езера.
Когато обаче влажният период приключил, пейзажът на региона, както и многобройните хора и други животни, които живеели тук, се променили драстично.
„Пустинята Атбай около Уади Халфа, където са открити новите скални рисунки, почти напълно се обезлюдява. Хората, които са останали, са заместили говедата с овце и кози“, обяснява д-р Купър.
„Това би имало сериозни последици за всички аспекти на човешкия живот – от диетата и ограничените запаси от мляко, миграционните модели на пастирските семейства и идентичността и поминъка на тези, които са зависели от добитъка си.“
