Какво е „Нобеловата болест“ и защо толкова много носители на наградата я развиват?

Алберт Айнщайн, носител на Нобелова награда за физика за работата си върху фотоелектричния ефект и собствено велик физик, който стои зад общата и специалната теория на относителността, веднъж казва: „Прекаленото уважение, с което се ползва работата ми, ме кара да се чувствам много зле. Чувствам се принуден да мисля за себе си като за измамник.“

Като се имат предвид големите му постижения в областта на физиката, той може да е страдал от синдрома на самозванеца – чувството, че си некомпетентен или измамник спрямо всички останали около теб, които обаче са там, където са, благодарение на собствените си заслуги.

Макар да е успокояващо, че дори Айнщайн се е чувствал по този начин, други нобелови лауреати не са реагирали по същия начин на признанието на постиженията им. Всъщност има термин, наречен „нобелова болест“ или „нобелит“, който описва понякога налудните и ненаучни възгледи, които тези хора развиват след отличието.

И като казваме „налудни“…

Някои от тях развиват интереси в областта на парапсихологията (конкретно изследвания с медиуми), екстрасензорното възприятие, а един от учените дори започва вярва, че е посещаван от говорещ и светещ зелен енот, който кара мотоциклет.

В една от главите на книгата „Критично мислене в психологията“ изследователите изброяват редица такива случаи. Докато някои от тях развиват прозаични и мрачни псевдонаучни убеждения, като например широко развенчаните мисли на Джеймс Уотсън относно връзката между расата и интелигентността, мнозина развиват много по-„забавни“ версии на „нобеловата болест“.

Пиер Кюри

Пиер Кюри например получава Нобел за физика за откриването на радий и полоний, след което започва да участва в сеанси и да вярва, че изследването на паранормалното може да ни помогне да отговорим на въпросите за магнетизма. Джоузеф Томсън, който получава същата награда, но за откриването на електрона, развива подобен интерес към парапсихичните явления и 34 години е член на Дружеството за парапсихични изследвания.

Шарл Рише

Междувременно Шарл Рише (за физиология или медицина, 1913 г.), е човекът, отговорен за думата „ектоплазма“, която според него може да се изтегля от медиумите по време на сеанси. В действителност обаче всичко, което правят медиумите изобщо, е просто трик. Един такъв човек, Хелън Дънкан, поглъщал дълго парче тензух и след това го изкарвал от устата си, като понякога прикрепял към него гумени ръкавици или портрети от списания, за да изглежда по-ефектно.

Ричард Смоли

Понякога „болестта“ може да бъде вредна. Ричард Смоли (химия, за откриването на трета форма на въглерода, 1996 г.), се обявява против еволюцията, а други се застъпваха в полза на евгениката, лоботомията и вредните практики и идеи около аутизма.

Кари Мълис

Ето и един д-р Кари Мълис (пак химия, 1993 г.), който скоро след приза изрази скептицизъм по отношение на климатичните промени и ролята на ХИВ за СПИН, както и вяра в силно опроверганата идея за астрологията. Освен това той твърди, че е видял светещ енот, който му е говорил: „Срещнах светещ зелен енот, който караше неоновооранжев мотоциклет в моята хижа в гората в Северна Калифорния около полунощ една нощ през 1985 г. Енотът се превърна в пеещ делфин точно в полунощ.“

* * *

И така, защо толкова много нобелови лауреати рязко развиват с такива псевдонаучни убеждения?

Според един от лауреатите, Пол Нърс, това може да се дължи отчасти на външния натиск от страна на медиите и други групи, които ги подтикват да излязат извън сферата на своята компетентност.

„В очите на много хора изведнъж бях станал водещ световен експерт по почти всичко. Това беше доста шокиращо. Не че съм прекалено скромен човек и също така наистина знам нещо за биологията и науката като цяло, но експерт по всичко със сигурност не съм„, обяснява Нърс в статия за Independent, в която съветва други лауреати да не поемат по този път.

„Ще бъдете затрупани с молби да коментирате широк кръг от въпроси, да подписвате колективни писма и петиции и изобщо да давате името си за каузи, някои благородни, други не толкова“, допълва той. „Но не се изкушавайте да се отклонявате твърде много от специализираната си област или от науката като цяло.“

В прегледа си на наградените екипът по-горе има и свое предложение:

„Редица когнитивни грешки, включително предубеденост, сляпо петно и усещания за всезнание, всемогъщество и неуязвимост; личностни черти като нарцисизъм и прекомерна откритост; и „гуру комплекс“ могат да предразположат високоинтелигентните личности към катастрофални грешки в критичното мислене“, пише екипът, като цитира освен много от Призьорите, и любовта на Исак Нютон към алхимията и странните религиозни вярвания.

Въпреки че това е интересна идея, те посочват, че не разполагаме с данни дали нобеловите лауреати са по-склонни към подобни псевдонаучни вярвания. Все пак вие не отлагайте важните си изследванията – това не е истинска болест.